Глобалните цени на хранителни стоки като ориз и растително масло се повишиха за първи път от месеци след Русия прекрати сделка, позволяваща на Украйна да изпраща зърно, а Индия ограничи износа на ориз
От Associated Press, 4 август 2023 г., 7:21 ч. Хранителните стоки като ориз и растително масло се повишиха за първи път от месеци, след като Русия се оттегли от военновременно споразумение позволявайки на Украйна да превозва зърно за света, а Индия ограничи част от износа на ориз, съобщи Организацията на ООН за прехрана и земеделие в петък. проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки, нараснали с 1,3% през юли спрямо юни, водени от по-високите разходи за ориз и растително масло. Това беше първият ръст от април, когато по-високите цени на захарта леко повишиха индекса за първи път от година.Цените на суровините падат, откакто достигнаха рекордни стойности миналата година след нахлуването на Русия в Украйна. Прекъснатите доставки от двете страни изостриха глобалната хранителна криза, тъй като те са водещи доставчици на пшеница, ечемик, слънчогледово олио и други достъпни хранителни продукти, особено за нации в части от Африка, Близкия изток и Азия, където милиони се борят с глада.
Светът все още се възстановява от тези ценови шокове, които увеличиха инфлацията, бедността и продоволствената несигурност в развиващите се нации, които разчитат на внос.
Сега има нови рискове, след като Русия в средата на юли излезе от сделка, сключена с посредничеството на ООН и Турция, която осигурява защита за кораби, превозващи селскостопански продукти на Украйна през Черно море. Наред с руските атаки срещу украинските пристанища и зърнената инфраструктура, цените на пшеницата и царевицата се покачват на зигзаг на световните пазари.
Международните цени на пшеницата са се повишили с 1,6% през юли спрямо юни, първото увеличение от девет месеца, каза главният икономист на FAO Максимо Тореро.
По-тревожна е търговската забрана на Индия за някои разновидности на бял ориз без басмати, което води до натрупване на основния продукт в някои части на света. Ограниченията, наложени в края на миналия месец, дойдоха, тъй като Ел Ниньо по-рано от очакваното донесе по-сухо и по-топло време в някои части на Азия и се очакваше да навреди на производството на ориз.
Цените на ориза се повишиха с 2,8% през юли спрямо месец по-рано и с 19,7% тази година, за да достигнат най-високото си ниво от септември 2011 г., съобщи ФАО.
По-скъпият ориз се повишава значителни опасения за продоволствената сигурност за голяма част от световното население, особено тези, които са най-бедните и които отделят по-голям дял от доходите си за закупуване на храна“, се казва в изявление на организацията.
Ще бъде особено предизвикателство за Субсахарска Африка, тъй като тя е ключов вносител на ориз, каза Тореро пред репортери.
Още по-рязък беше скокът в цените на растителното масло, следени от FAO, са се повишили с 12,1% миналия месец спрямо юни след спад в продължение на седем поредни месеца. Организацията посочи 15% скок в цените на слънчогледовото олио след „подновена несигурност“ относно доставките след края на сделката за зърно.
„Докато светът разполага с адекватна храна доставките, предизвикателства пред доставките от големи производители поради конфликти, ограничения за износ или предизвикани от времето производствени дефицити могат да доведат до дисбаланси в търсенето и предлагането в регионите", каза Тореро, главен икономист на ФАО. Това ще доведе до "липса на достъп до храна, тъй като на нарастващите цени и потенциалната продоволствена несигурност.“
Той отбеляза, че световните цени на хранителните стоки са различни от това, което хората плащат на пазарите и в хранителните магазини. Въпреки падането на цените на световните пазари от миналата година, това облекчение не е достигнало до домакинствата.
Местните цени на храните все още се покачват в много развиващи се страни, тъй като техните валути са отслабнали спрямо щатския долар, който се използва за закупуване на зърно и растително масло.
„Това предаване от по-ниските цени на стоките към крайните потребителски цени, които включват други компоненти като логистика и други продукти, които произвеждаме – хляб, например – все още не се случва в развиващите се страни“, каза Тореро.
Връщането към по-високи цени на хранителните стоки „може да накара тази липса на предаване да отнеме повече време от очакваното“, каза той.
