,fit(1920:897)&format=webp)
Продажбите на изкуство буксуват, търсенето на частни самолети и луксозни яхти расте стремглаво
Глобалните продажби на изкуство са нарастнали с 4% през 2025 година, съгласно отчета на Art Basel и UBS, само че остават надалеч под пиковите равнища от 2022 година Още по-показателно е, че са с 7% под равнищата от 2019 година
Това едва показване е озадачаващо, изключително в Съединени американски щати, където показателят S&P 500 се търгува покрай рекордни стойности. По-високите борсови облаги нормално предизвикват богатите семейства да влагат в скъпо изкуство.
За разлика от това, други промишлености, ориентирани към най-богатите, процъфтяват. Доставките на частни самолети доближават най-високото си равнище от 15 години през 2025 година, съгласно General Aviation Manufacturers Association. Продажбите на суперяхти също слагат исторически връх, демонстрират данни на брокера Edmiston.
Високият сегмент на арт пазара обичайно е несиметричен и слабите продажби от време на време се дължат на лимитирано предложение. Богатите колекционери не са принудени да продават и могат да изчакат по-добри условия.
Възможно е обаче пазарът да е станал по-чувствителен към лихвените проценти, откакто изкуството все по-често се преглежда като капиталов актив, написа The Wall Street Journal.
Инвеститори от Уолстрийт – изключително мениджъри на хедж фондове и създатели на частни капиталови фондове – внесоха нов метод към колекционирането. Те извличаха стойност от творби на Пабло Пикасо по същия метод, както от други активи. Честа процедура беше потреблението на арт сбирки като поръчителство за заеми, които по-късно се влагат в по-доходоносни активи като акции или недвижими парцели.
Тази тактика работеше при ниски лихви. Днес, когато заемите са по-скъпи, различната цена на задържането на десетки милиони долари в картини е доста по-висока.
Изкуството се оказва слаба инвестиция, изключително в кратковременен проект. Произведения, купени и препродадени в границите на пет години, са губили приблизително 5,7% годишно през 2025 година, демонстрират данни на Bank of America и ArtTactic.
Средно колекционерите би трябвало да държат творбите най-малко 10 години, с цел да излязат „ на нула “, без да се регистрират разноските за застраховка и комисиони. Освен това в Съединени американски щати изкуството се полза с по-високи налози върху облагата спрямо акциите.
Допълнителен риск е смяната във усетите. По-младите купувачи не постоянно споделят желанията на по-старите генерации.
Бейби бумърите изстреляха цените на създатели като Марк Ротко, Анди Уорхол и Франсис Бейкън до извънредно високи равнища. Новото потомство обаче се насочва към по-пренебрегвани и относително подценени произведения – да вземем за пример на чернокожи създатели или дами художници.
Това може да затрудни продажбата на някои творби. Стойността на картините на Уорхол, продадени на търг предходната година, е с 85% по-ниска по отношение на 2022 година, сочат данни на ArtTactic. Може да е краткотраен спад – само че и знак, че ползата към него отслабва измежду младите купувачи.
Пазарът ще бъде подложен на тестване идващия месец, когато купувачите се съберат в Ню Йорк за пролетните търгове. Сериозните колекционери ще бъдат по-селективни, само че евентуално ще продължат да заплащат високи цени за най-качествените творби. Резултатът може да са рекордни предложения за обособени „ трофейни “ картини, само че нерешително общо търсене.
Един от основните знаци ще бъде броят на творбите, които излизат на пазара с обезпечена минимална цена. Когато доверието е ниско, повече продавачи избират такава гаранция, с цел да избегнат риск творбата им да остане непродадено. Търговете без сходна „ защитна мрежа “ ще дадат по-ясна картина за действителното търсене, означават анализаторите на WSJ.
Това едва показване е озадачаващо, изключително в Съединени американски щати, където показателят S&P 500 се търгува покрай рекордни стойности. По-високите борсови облаги нормално предизвикват богатите семейства да влагат в скъпо изкуство.
За разлика от това, други промишлености, ориентирани към най-богатите, процъфтяват. Доставките на частни самолети доближават най-високото си равнище от 15 години през 2025 година, съгласно General Aviation Manufacturers Association. Продажбите на суперяхти също слагат исторически връх, демонстрират данни на брокера Edmiston.
Високият сегмент на арт пазара обичайно е несиметричен и слабите продажби от време на време се дължат на лимитирано предложение. Богатите колекционери не са принудени да продават и могат да изчакат по-добри условия.
Възможно е обаче пазарът да е станал по-чувствителен към лихвените проценти, откакто изкуството все по-често се преглежда като капиталов актив, написа The Wall Street Journal.
Инвеститори от Уолстрийт – изключително мениджъри на хедж фондове и създатели на частни капиталови фондове – внесоха нов метод към колекционирането. Те извличаха стойност от творби на Пабло Пикасо по същия метод, както от други активи. Честа процедура беше потреблението на арт сбирки като поръчителство за заеми, които по-късно се влагат в по-доходоносни активи като акции или недвижими парцели.
Тази тактика работеше при ниски лихви. Днес, когато заемите са по-скъпи, различната цена на задържането на десетки милиони долари в картини е доста по-висока.
Изкуството се оказва слаба инвестиция, изключително в кратковременен проект. Произведения, купени и препродадени в границите на пет години, са губили приблизително 5,7% годишно през 2025 година, демонстрират данни на Bank of America и ArtTactic.
Средно колекционерите би трябвало да държат творбите най-малко 10 години, с цел да излязат „ на нула “, без да се регистрират разноските за застраховка и комисиони. Освен това в Съединени американски щати изкуството се полза с по-високи налози върху облагата спрямо акциите.
Допълнителен риск е смяната във усетите. По-младите купувачи не постоянно споделят желанията на по-старите генерации.
Бейби бумърите изстреляха цените на създатели като Марк Ротко, Анди Уорхол и Франсис Бейкън до извънредно високи равнища. Новото потомство обаче се насочва към по-пренебрегвани и относително подценени произведения – да вземем за пример на чернокожи създатели или дами художници.
Това може да затрудни продажбата на някои творби. Стойността на картините на Уорхол, продадени на търг предходната година, е с 85% по-ниска по отношение на 2022 година, сочат данни на ArtTactic. Може да е краткотраен спад – само че и знак, че ползата към него отслабва измежду младите купувачи.
Пазарът ще бъде подложен на тестване идващия месец, когато купувачите се съберат в Ню Йорк за пролетните търгове. Сериозните колекционери ще бъдат по-селективни, само че евентуално ще продължат да заплащат високи цени за най-качествените творби. Резултатът може да са рекордни предложения за обособени „ трофейни “ картини, само че нерешително общо търсене.
Един от основните знаци ще бъде броят на творбите, които излизат на пазара с обезпечена минимална цена. Когато доверието е ниско, повече продавачи избират такава гаранция, с цел да избегнат риск творбата им да остане непродадено. Търговете без сходна „ защитна мрежа “ ще дадат по-ясна картина за действителното търсене, означават анализаторите на WSJ.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ