Най-старата азбука в света е открита върху древен малък цилиндър
Глинен цилиндър с размер на пръст от гробница в Северна Сирия наподобява е най-старият образец за нещо написано с писменост, а не с писмени знаци или клинопис.
Археолози допуснаха, че са превели най-старата известна част от азбучно писмо, открита до момента. Артефактът е съвсем 4500-годишен глинен етикет за подарък.
Цилиндърчето е намерено в гробница с шест скелета в Северна Сирия, надписът се разчита като „ силану “, което може да е име, споделя Глен Шварц, археолог от университета Джон Хопкинс. Шварц разкрил общо четири артефакта, гравирани по сходен метод в гробница в Тел Ум ел-Мара, античен град, който се намира сред днешния Алепо и река Ефрат.
Азбуките разделят думите на гласни и съгласни и нормално са формирани от 20 до 40 знака. Това прави азбучните системи по-лесни за научаване от системите за писане, които са съществували преди този момент — египетските писмени знаци и месопотамските клинописи. Използват се стотици разнообразни знаци, които съставляват основно думи и срички, а не обособени звуци. Досега учените смятаха, че първата писменост е основана към 1900 година прочие н. е. от хора, говорещи семитски език на Синайския полуостров в сегашен Египет. Тази писменост, наречена протосинайска, се основава на йероглифни знаци, преобразувани като букви. Новата находка дава нова хипотезата, че хората в по-отдалечените елементи на Близкия изток са опитали с йероглифни букви доста по-рано.
„ Това трансформира цялата информация за това по какъв начин е въведена писмеността “, споделя Шварц. Малки дупки, пробити в цилиндрите, може да са били употребявани за нанизването им на конец. Глинените структури евентуално са служили като етикети за артикули. Синалу може и е бил или получателят, или изпращачът на някои от бурканите с храна и питиета, сложени в гробницата, с цел да съпроводят жителите й в отвъдния живот, прецизира археологът. Гробницата е принадлежала на богато и могъщо семейство в града.
Археолозите за първи път откриват цилиндърчетата през 2004 година и радиовъглеродният разбор сподели, че глината датира от към 2400 година пр.н.е. През 2021 година Шварц разказва находката в италианското списание Pasiphae. Но по това време ученият не пояснява надписите като букви от писменост. „ Вероятно съм бил прекомерно нерешителен “, разяснява той.
Преди седмица обаче, на годишната среща на Американското сдружение за отвъдморски проучвания, извършена в Бостън, Шварц е по-смел в догатките си. „ Когато имаме единствено няколко доста къси надписа, е мъчно да се каже от какъв брой знака е системата “, споделя Филипа Стийл, старши откривател по класика в университета в Кеймбридж. С толкоз малко знаци е мъчно да бъдем сигурни, че новите гравюри в действителност съответстват с известната протосинайска книжовност. Може просто да наподобяват на нея или да има частични съвпадения “, споделя тя.
„ Това е писменост “, споделя Силвия Ферара, професор по ранни езици в университета в Болоня в Италия, която не е взела участие в откритието.
Източник
Археолози допуснаха, че са превели най-старата известна част от азбучно писмо, открита до момента. Артефактът е съвсем 4500-годишен глинен етикет за подарък.
Цилиндърчето е намерено в гробница с шест скелета в Северна Сирия, надписът се разчита като „ силану “, което може да е име, споделя Глен Шварц, археолог от университета Джон Хопкинс. Шварц разкрил общо четири артефакта, гравирани по сходен метод в гробница в Тел Ум ел-Мара, античен град, който се намира сред днешния Алепо и река Ефрат.
Азбуките разделят думите на гласни и съгласни и нормално са формирани от 20 до 40 знака. Това прави азбучните системи по-лесни за научаване от системите за писане, които са съществували преди този момент — египетските писмени знаци и месопотамските клинописи. Използват се стотици разнообразни знаци, които съставляват основно думи и срички, а не обособени звуци. Досега учените смятаха, че първата писменост е основана към 1900 година прочие н. е. от хора, говорещи семитски език на Синайския полуостров в сегашен Египет. Тази писменост, наречена протосинайска, се основава на йероглифни знаци, преобразувани като букви. Новата находка дава нова хипотезата, че хората в по-отдалечените елементи на Близкия изток са опитали с йероглифни букви доста по-рано.
„ Това трансформира цялата информация за това по какъв начин е въведена писмеността “, споделя Шварц. Малки дупки, пробити в цилиндрите, може да са били употребявани за нанизването им на конец. Глинените структури евентуално са служили като етикети за артикули. Синалу може и е бил или получателят, или изпращачът на някои от бурканите с храна и питиета, сложени в гробницата, с цел да съпроводят жителите й в отвъдния живот, прецизира археологът. Гробницата е принадлежала на богато и могъщо семейство в града.
Археолозите за първи път откриват цилиндърчетата през 2004 година и радиовъглеродният разбор сподели, че глината датира от към 2400 година пр.н.е. През 2021 година Шварц разказва находката в италианското списание Pasiphae. Но по това време ученият не пояснява надписите като букви от писменост. „ Вероятно съм бил прекомерно нерешителен “, разяснява той.
Преди седмица обаче, на годишната среща на Американското сдружение за отвъдморски проучвания, извършена в Бостън, Шварц е по-смел в догатките си. „ Когато имаме единствено няколко доста къси надписа, е мъчно да се каже от какъв брой знака е системата “, споделя Филипа Стийл, старши откривател по класика в университета в Кеймбридж. С толкоз малко знаци е мъчно да бъдем сигурни, че новите гравюри в действителност съответстват с известната протосинайска книжовност. Може просто да наподобяват на нея или да има частични съвпадения “, споделя тя.
„ Това е писменост “, споделя Силвия Ферара, професор по ранни езици в университета в Болоня в Италия, която не е взела участие в откритието.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ