Гледката на ракетите, които се спускаха към Тел Авив във

Гледката на ракетите, които се спускаха към Тел Авив във вторник вечерта, беше най-ясният вероятен знак, че районният спор, от който толкоз доста се опасяваше светът през последната година, може би най-сетне се е разгорял, разяснява английското издание „ Гардиън “.

Това е второто иранско въздушно нахлуване против Израел за по-малко от шест месеца, само че последният път беше предупреден с няколко дни - доста по-бавните безпилотни самолети и крилати ракети дойдоха първи, а главната цел беше военна база в едва обитаемата пустиня Негев, показва изданието.

Този път балистичните ракети дойдоха първи в края на 12-минутен полет, а задачите наподобява включваха гъсто обитаеми градски региони. В локалната преса бяха представени израелски публични лица, които описваха нападението като иранско оповестяване на война.

Въпреки че нямаше жертви, фактът, че задачата са били градове, ще бъде от решаващо значение за отговора на Израел. След нападението на Иран през април ответните дейности бяха значително перформативни. Единствената цел, която беше изумена на територията на Иран, беше пункт за противовъздушна защита във военна база покрай Исфахан.

След като във вторник вечерта израелските жители бяха толкоз ясно застрашени, може да се чака Бенямин Нетаняху да отговори по доста по-всеобхватен метод. Вариантите към този момент ще са направени и подготвени за избор от военния кабинет, а описът с цели може да се чака да бъде забележителен. Той би могъл да включва нуклеарните уреди на Иран.

Във вторник Белият дом пръв предизвести за идно изстрелване на ирански ракети, евентуално за да лиши нападението от детайла на изненада и със слабата вяра да го възпре. След като това не се получи, брифингът на Съединени американски щати за публицисти преди изстрелването имаше остатъчната политическа изгода да покаже, че Вашингтон най-малко не е бил сюрпризиран.

При всички рискове, които тази офанзива съставлява за Близкия изток, тя също по този начин заплашва да окаже доста влияние върху политиката на Съединени американски щати пет седмици преди президентските избори, в които Доналд Тръмп се пробва да показа администрацията, ръководена от Джо Байдън и Камала Харис, като нещастна и неспособна да се оправи с проблемите на международната сцена.

В продължение на доста месеци Съединени американски щати не успяваха да реализират съглашение за заложници против мир в Газа, а напъните им с Франция да договорят преустановяване на огъня в Ливан по време на Общото заседание на Организация на обединените нации предходната седмица също се оказаха, меко казано, несполучливи. Отговорът на Израел пристигна в петък, скоро откакто Нетаняху се обърна към Организация на обединените нации от Ню Йорк, с въздушен удар, при който беше погубен водачът на Хизбула и водещ сътрудник на Иран в района, Хасан Насрала. Иранският Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР) съобщи, че ракетната офанзива от вторник вечерта е била възмездие за гибелта на Насрала и за убийството в края на юли на политическия водач на Хамас Исмаил Хания, до момента в който той беше на посетители в Техеран.

След експлоадирането на войната в Газа на 7 октомври предходната година формалните представители на Байдън си приписват заслуги за попречване на превръщането на насилието в районен спор. Това изказване към този момент няма тежест.

След последното иранско ракетно нахлуване против Израел през април администрацията прикани Израел към въздържаност в отговора, като употребява лоста на американската помощ за противовъздушна защита, с цел да убеди Нетаняху да „ схване успеха “ и да смъкна съвсем всички идващи снаряди. Според известията този път Съединени американски щати са алармирали на Техеран, че при положение на второ иранско нахлуване няма и не могат да окажат сдържащо въздействие.

Призивите за въздържаност в Близкия изток отслабват с всеки минал ден. Силите на въздържаност в Близкия изток отслабват с всеки минал ден. От политическа позиция администрацията на Байдън не може да се преглежда като връзваща ръцете на Израел при положение на иранско нахлуване против израелски градове. Иранският режим (в частност КСИР) изпитва напън да покаже на своите районни пълномощници и съдружници - от Хизбула до хутите в Йемен - че не е слабак, а районна мощ със значително значение, водач на „ оста на съпротивата “.

Междувременно Нетаняху е по-свободен да работи. След иранските ракети над Тел Авив за Вашингтон е доста по-трудно да се пробва да въздейства на дейностите му, а за съперниците на премиера е доста по-трудно да приканват за отстраняването му.

Днес Нетаняху също по този начин е доста по-близо до дългогодишната си упоритост: да въвлече Съединени американски щати във война против Иран, която да унищожи нуклеарната му стратегия, която в този момент е покрай потенциала за произвеждане на оръжие след неуспеха на многостранното съглашение от 2015 година - JCPOA, което държеше програмата в избрани граници.

По последни данни от вторник вечерта иранските ракети са предизвикали минимални вреди, само че повдигат въпроса за това, което може да се случи през идващите няколко години: ракети на 12 минути от Израел, носещи нуклеарни бойни глави.

Унищожителните войни на Израел против районните му врагове, първо Хамас, а по-късно и Хизбула, сигурно ще придадат по-голяма новост на причините на иранските ястреби, че единствено нуклеарното оръжие може да резервира сигурността и мощта на страната. На собствен ред страхът, че тези причини могат да надделеят в Техеран, ще подхрани апелите в Израел за изпреварваща война.

В такива рискови времена районът исторически е очаквал от Вашингтон да овладее и обърне логиката на ескалацията. Но индивидът, който сега населява Овалния кабинет, е президент, който през последните месеци беше пренебрегнат до степен на оскърбление от най-близкия съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток.

В американския защитителен бранш от дълго време се чуват гласове, които приканват Съединени американски щати да работят превантивно против иранската нуклеарна стратегия. Сега тези гласове ще се усилят в опит да се повлияе на президента, който даде обещание да пази Израел от иранската опасност.

Администрацията на Байдън по принцип е внимателна, когато става въпрос за военни инициативи в чужбина, и се чака Харис да следва сходен път, с по-малко сантиментална обвързаност към Израел. Но ескалиращото принуждение в Близкия изток ще накърни възможностите ѝ да наследи Байдън в Белия дом и ще приближи вероятността за завръщане на най-голямата „ уайлд кард “ - Доналд Тръмп, приключва " Гардиън " своя разбор.

Източник " БТВ Новините "