Тайната на Езерото на скелетите в Индия
Гледката на голяма купчина черепи и кости, струпани под водната повърхнина и разхвърляни в близост, е много злокобна. Странно по какъв начин толкоз доста хора са умрели на това забравено от боговете място на 5020 метра надморска височина. Наоколо няма нищо с изключение на заснежени каменни върхове и ледници. Официално се назовава Рупкунд (Roopkund), само че е по-известно като " Skeleton Lake " или Езерото на скелетите. Намира се в щата Утаракханд, Индия. Лежи в скута на масива Тришул в Хималаите.
Всяка година ледът се топи за малко и разкрива страшна панорама с човешките остатъци на над 300 (според някои документи са 600-800) нещастни хорица, които почиват на дъното на Рупкунд, обградено от отвесни скали.
В злокобната чорба на езерото плуват с изключение на скелети и нокти, коси, копия, ножове и скъпоценните камъни, непокътнати от студовете, като че ли покойниците са били връхлетени ненадейно и унищожени мистериозно от някакво свръхестествено събитие.
За първи път кошмарът е бил открит през 1942 година от чиновници на английската горска защита, които се спънали в човешки черепи. От тогава учени, антрополози и историци се пробват да разгадаят какво се е случило в тази необитаема околност и по кое време. Първоначалната версия е, че това са преминаващи по трасето японски бойци, които са се заблудили и са замръзнали.
Впоследствие излиза наяве, че оръжията на дъното на езерото не са от тази ера. Местните поданици от района имат вяра, че това е дело на една гневна остаряла богиня - Нанда Деви, която се разгневила, че група хора минават през владенията й и ги наказала грубо като им пратила желязна градушка, която ги унищожила.
Някои от черепите и раменните кости в действителност имат ясни белези от удари от дребни предмети с кръгла форма, като че ли са били атакувани от горната страна.
При една от последните експедиции по тези места при започване на 21 век са направени ДНК проби от костите и част от непокътнатата човешка тъкан. Учените се сплотяват към хипотезата, че скелетите са на хора, които в продължение на епохи са минавали около езерото, следвайки свои си направления, връхлетявала ги е неочаквана стихия, те са се подхлъзвали на тясната пътека и са падали в леденото езеро. Ниската температура е предотвратила естествения развой на разложение.
Има и още една версия, разчетена по човешките кости - че въпреки всичко това е било огромна група от хора, които са тръгнали в края на първи век от новата епоха на религиозно поклонение, като са наели и двама локални планински водачи. Стихийна градушка с ледени парчета колкото бейзболни топки ги блъснала ненадейно и унищожила всичко живо, защото те не са могли да се скрият на никое място. (Храм, издигнат в чест на богинята Нанда Деви има в края на пътеката, минаваща около езерото Рупкунд.)
Учените се нуждаят от още време, с цел да продължат проучванията си. Лошото е, че експедициите до тази част на света са скъпи, Езерото на скелетите примамва доста туристи от всички краища на планетата и защото няма защита на всеобщия воден гроб, всеки си взема за сувенир по някоя кост. Много скоро може да не остане нищо за проучване...
Източник
Всяка година ледът се топи за малко и разкрива страшна панорама с човешките остатъци на над 300 (според някои документи са 600-800) нещастни хорица, които почиват на дъното на Рупкунд, обградено от отвесни скали.
В злокобната чорба на езерото плуват с изключение на скелети и нокти, коси, копия, ножове и скъпоценните камъни, непокътнати от студовете, като че ли покойниците са били връхлетени ненадейно и унищожени мистериозно от някакво свръхестествено събитие.
За първи път кошмарът е бил открит през 1942 година от чиновници на английската горска защита, които се спънали в човешки черепи. От тогава учени, антрополози и историци се пробват да разгадаят какво се е случило в тази необитаема околност и по кое време. Първоначалната версия е, че това са преминаващи по трасето японски бойци, които са се заблудили и са замръзнали.
Впоследствие излиза наяве, че оръжията на дъното на езерото не са от тази ера. Местните поданици от района имат вяра, че това е дело на една гневна остаряла богиня - Нанда Деви, която се разгневила, че група хора минават през владенията й и ги наказала грубо като им пратила желязна градушка, която ги унищожила.
Някои от черепите и раменните кости в действителност имат ясни белези от удари от дребни предмети с кръгла форма, като че ли са били атакувани от горната страна.
При една от последните експедиции по тези места при започване на 21 век са направени ДНК проби от костите и част от непокътнатата човешка тъкан. Учените се сплотяват към хипотезата, че скелетите са на хора, които в продължение на епохи са минавали около езерото, следвайки свои си направления, връхлетявала ги е неочаквана стихия, те са се подхлъзвали на тясната пътека и са падали в леденото езеро. Ниската температура е предотвратила естествения развой на разложение.
Има и още една версия, разчетена по човешките кости - че въпреки всичко това е било огромна група от хора, които са тръгнали в края на първи век от новата епоха на религиозно поклонение, като са наели и двама локални планински водачи. Стихийна градушка с ледени парчета колкото бейзболни топки ги блъснала ненадейно и унищожила всичко живо, защото те не са могли да се скрият на никое място. (Храм, издигнат в чест на богинята Нанда Деви има в края на пътеката, минаваща около езерото Рупкунд.)
Учените се нуждаят от още време, с цел да продължат проучванията си. Лошото е, че експедициите до тази част на света са скъпи, Езерото на скелетите примамва доста туристи от всички краища на планетата и защото няма защита на всеобщия воден гроб, всеки си взема за сувенир по някоя кост. Много скоро може да не остане нищо за проучване...
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ