Зад стените на Кремъл Путин размишлява: война и мир
Гледайки иззад алените стени на Кремъл към света, Владимир Путин, който от 22 години е висшият водач на Русия, има ребус за решение: по какъв начин да завоюва войната в Украйна, която съгласно Запада той към този момент е изгубил.
Три седмици след началото на нашествието Русия се мъчи да пречупи упоритата опозиция на въоръжените от Запада украински сили .
Тя към момента не е постигнала оповестените си цели, а тежко глобената ѝ стопанска система е изправена пред най-дълбоката си рецесия от разпадането на Съветския съюз през 1991 година
Русия, където публицистите рискуват да отидат в пандиза, в случай че употребяват понятието „ инвазия “, споделя, че профилираната ѝ военна интервенция върви по проект и макар глобите тя ще се оправи без, както тя го назовава, лъжливия и декадентен Запад, ръководен от Съединени американски щати.
Путин, който работи в кабинет в издигнатата през XVIII в. постройка на Сенатския замък в Кремъл, се чака скоро да реши дали да продължи с войната ,
която към този момент лиши живота на хиляди и прокуди от домовете им няколко милиона души, или да потърси някакъв тип мир, който да му разреши да разгласи победа.
„ Вероятността за спокойно решение е дребна “, сподели пред Ройтерс почитан съветски формален представител, поискал анонимност поради деликатната обстановка. „ В идващите три дни до една седмица ще има някакво решение “.
Друг почитан съветски източник съобщи, че президентът ще обмисли спокойно решение при изискванията на Русия и че се отваря прозорец с опция за реализиране на някакъв тип съглашение.
Може би това е знак, че в Кремъл считат, че Москва може да реализира доста от задачите си и без продължителна война в Украйна .
Когато стартира нашествието на 24 февруари, Путин изброи като основни задания прекъсване на разширението на НАТО на изток и преустановяване на това, което той назова „ геноцид “ над рускоезичното население, осъществяван от „ националисти и неонацисти “ в Украйна след анексирането на Крим от Москва през 2014 година
Украинският президент Володимир Зеленски, който е евреин, а съветският език му е майчин, както и западните му поддръжници споделят, че изказванията на Путин са безпочвени.
Временно прекъсване
Решението, което съветският президент, следва да вземе, ще дефинира по-нататъшния ход на европейската история, както и това какъв брой още ще би трябвало да продължи касапницата на 44-милионния украински народ. От това решение може да зависи и какъв брой още някогашният шпионин от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще остане президент на Русия.
На 11 март Путин разгласи, че има някои „ позитивни промени “ в договарянията с Украйна, само че не навлезе в детайлности. Вчера Зеленски сподели, че договарянията „ звучат по-реалистично “, а съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че има „ известна вяра да бъде реализиран компромис “.
Руски боен източник заяви, че
през последните дни има смяна в заповедите .
„ Всичко е краткотрайно спряно “, сподели източникът, също поискал да остане неизвестен. „ Има явна смяна в тактиката на нашите войски. Активното нахлуване е прекратено “.
Опитите за завладяване на Киев и други огромни градове ще вкарат съветските войски в тресавището на кървавите градски борби против население, което гледа на тях като на окупационна мощ.
От друга страна, надълбоко нахлуване във вътрешността в Западна Украйна ще натовари прекомерно доста логистиката на съветските войски, а и за постигането на множеството от задачите на Путин не е нужно Русия да открива надзор над цяла Украйна.
Разделяне
От съветска позиция очертанията на компромиса ще би трябвало да включват обилни териториални загуби за Украйна, може би общо най-малко 120 000 кв. км – колкото американския щат Мисисипи.
Те биха включвали Крим, двата подкрепяни от Русия размирен региона в Източна Украйна и най-вероятно елементи от други територии, които сега се управляват от съветските войски, най-много сухопътната връзка сред Русия и Крим на югоизточния фланг на Украйна, а може би и пó на запад, мощно намалявайки достъпа на Киев до Черно море.
Не е ясно какъв брой територия е подготвен Киев – в случай че въобще е подготвен – да отстъпи като част от цената на мира .
Не е ясно и какво ще стане с хората, живеещи в засегнатите региони. Повечето от тях евентуално няма да желаят да станат съветски жители, изключително след такава опустошителна война.
Поне обществено Зеленски и министрите му споделят, че в никакъв случай не биха приели анексиране от Русия на украинска земя.
Освен разделянето Москва желае неутрална Украйна, която публично да се откаже от всевъзможни планове да се причисли към НАТО. По-рано през седмицата Зеленски сподели, че страната му е подготвена да одобри гаранции за сигурност от Запада, които да не включват участие в алианса.
Владимир Медински, основният договарящ на Москва, през вчерашния ден сподели следното пред съветската държавна телевизия: „ Украйна предлага австрийски или шведски вид на неутрална, демилитаризирана страна, само че в същото време страна със своя войска и флот “. Също през вчерашния ден Путин сподели, че Русия остава отворена за диалози за неутралитет и демилитаризация на Украйна.
Главният договарящ на Киев Михайло Подоляк съобщи, че „ на масата за договаряния “ е модел с правно обвързващи гаранции за сигурност, които да обезпечават на Украйна отбрана от група съдружници при бъдещо нахлуване.
Съединени американски щати звучат по-песимистично във връзка с изгледите за какъвто и да било бърз завършек на спора .
На 8 март шефовете на американското разузнаване споделиха, че Путин ще ускори офанзивата си против Украйна макар тежката цена в човешки животи, в това число и на съветски бойци – и глобите, които на процедура значително откъснаха Русия от огромна част от международната стопанска система.
„ Путин сега е сърдит и отчаян “, сподели пред Комисията по разузнаване на Камарата на представителите Уилям Бърнс, говорещият съветски шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва. „ Вероятно той ще усили напъните си и ще опита последователно да пречупи украинската войска без оглед на цивилните жертви “.
Вижте още:
Три седмици след началото на нашествието Русия се мъчи да пречупи упоритата опозиция на въоръжените от Запада украински сили .
Тя към момента не е постигнала оповестените си цели, а тежко глобената ѝ стопанска система е изправена пред най-дълбоката си рецесия от разпадането на Съветския съюз през 1991 година
Русия, където публицистите рискуват да отидат в пандиза, в случай че употребяват понятието „ инвазия “, споделя, че профилираната ѝ военна интервенция върви по проект и макар глобите тя ще се оправи без, както тя го назовава, лъжливия и декадентен Запад, ръководен от Съединени американски щати.
Путин, който работи в кабинет в издигнатата през XVIII в. постройка на Сенатския замък в Кремъл, се чака скоро да реши дали да продължи с войната ,
която към този момент лиши живота на хиляди и прокуди от домовете им няколко милиона души, или да потърси някакъв тип мир, който да му разреши да разгласи победа.
„ Вероятността за спокойно решение е дребна “, сподели пред Ройтерс почитан съветски формален представител, поискал анонимност поради деликатната обстановка. „ В идващите три дни до една седмица ще има някакво решение “.
Друг почитан съветски източник съобщи, че президентът ще обмисли спокойно решение при изискванията на Русия и че се отваря прозорец с опция за реализиране на някакъв тип съглашение.
Може би това е знак, че в Кремъл считат, че Москва може да реализира доста от задачите си и без продължителна война в Украйна .
Когато стартира нашествието на 24 февруари, Путин изброи като основни задания прекъсване на разширението на НАТО на изток и преустановяване на това, което той назова „ геноцид “ над рускоезичното население, осъществяван от „ националисти и неонацисти “ в Украйна след анексирането на Крим от Москва през 2014 година
Украинският президент Володимир Зеленски, който е евреин, а съветският език му е майчин, както и западните му поддръжници споделят, че изказванията на Путин са безпочвени.
Временно прекъсване
Решението, което съветският президент, следва да вземе, ще дефинира по-нататъшния ход на европейската история, както и това какъв брой още ще би трябвало да продължи касапницата на 44-милионния украински народ. От това решение може да зависи и какъв брой още някогашният шпионин от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще остане президент на Русия.
На 11 март Путин разгласи, че има някои „ позитивни промени “ в договарянията с Украйна, само че не навлезе в детайлности. Вчера Зеленски сподели, че договарянията „ звучат по-реалистично “, а съветският външен министър Сергей Лавров съобщи, че има „ известна вяра да бъде реализиран компромис “.
Руски боен източник заяви, че
през последните дни има смяна в заповедите .
„ Всичко е краткотрайно спряно “, сподели източникът, също поискал да остане неизвестен. „ Има явна смяна в тактиката на нашите войски. Активното нахлуване е прекратено “.
Опитите за завладяване на Киев и други огромни градове ще вкарат съветските войски в тресавището на кървавите градски борби против население, което гледа на тях като на окупационна мощ.
От друга страна, надълбоко нахлуване във вътрешността в Западна Украйна ще натовари прекомерно доста логистиката на съветските войски, а и за постигането на множеството от задачите на Путин не е нужно Русия да открива надзор над цяла Украйна.
Разделяне
От съветска позиция очертанията на компромиса ще би трябвало да включват обилни териториални загуби за Украйна, може би общо най-малко 120 000 кв. км – колкото американския щат Мисисипи.
Те биха включвали Крим, двата подкрепяни от Русия размирен региона в Източна Украйна и най-вероятно елементи от други територии, които сега се управляват от съветските войски, най-много сухопътната връзка сред Русия и Крим на югоизточния фланг на Украйна, а може би и пó на запад, мощно намалявайки достъпа на Киев до Черно море.
Не е ясно какъв брой територия е подготвен Киев – в случай че въобще е подготвен – да отстъпи като част от цената на мира .
Не е ясно и какво ще стане с хората, живеещи в засегнатите региони. Повечето от тях евентуално няма да желаят да станат съветски жители, изключително след такава опустошителна война.
Поне обществено Зеленски и министрите му споделят, че в никакъв случай не биха приели анексиране от Русия на украинска земя.
Освен разделянето Москва желае неутрална Украйна, която публично да се откаже от всевъзможни планове да се причисли към НАТО. По-рано през седмицата Зеленски сподели, че страната му е подготвена да одобри гаранции за сигурност от Запада, които да не включват участие в алианса.
Владимир Медински, основният договарящ на Москва, през вчерашния ден сподели следното пред съветската държавна телевизия: „ Украйна предлага австрийски или шведски вид на неутрална, демилитаризирана страна, само че в същото време страна със своя войска и флот “. Също през вчерашния ден Путин сподели, че Русия остава отворена за диалози за неутралитет и демилитаризация на Украйна.
Главният договарящ на Киев Михайло Подоляк съобщи, че „ на масата за договаряния “ е модел с правно обвързващи гаранции за сигурност, които да обезпечават на Украйна отбрана от група съдружници при бъдещо нахлуване.
Съединени американски щати звучат по-песимистично във връзка с изгледите за какъвто и да било бърз завършек на спора .
На 8 март шефовете на американското разузнаване споделиха, че Путин ще ускори офанзивата си против Украйна макар тежката цена в човешки животи, в това число и на съветски бойци – и глобите, които на процедура значително откъснаха Русия от огромна част от международната стопанска система.
„ Путин сега е сърдит и отчаян “, сподели пред Комисията по разузнаване на Камарата на представителите Уилям Бърнс, говорещият съветски шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва. „ Вероятно той ще усили напъните си и ще опита последователно да пречупи украинската войска без оглед на цивилните жертви “.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ