Гледането на футболна среща по БНТ винаги е било особена

Гледането на футболна среща по Българска национална телевизия постоянно е било особена форма на изтезание. Страстите на терена са едно на ръка, само че коментаторските импровизации трансформират цялото прекарване в мъка. 
Триумф на този развой стана мачът сред Иран и Белгия. Европейците излязоха на терена като безспорни любимци. Любимци на международната федерация, любимци на телевизионните водещи, тим със скъпи играчи и класни звезди. 
Иранците обаче се оказаха стоманени - те затвориха вратата си сходно на Ормузкия пролив и поредно унищожиха всички старания да им бъде вкаран гол. Единственото попадение в мрежа даже бе тяхно, извънредно подло и непочтено анулирано от съдийската гилдия, само че дано да приемем това за обикновено - Белгия бе фаворизирана, а Иран е политически парий...
Нелепото чувство за феновете пристигна от геополитическата лекция, която коментаторът дръпна за неприятния режим на аятоласите. 
Очевидно тези политически лещи не му разрешиха да види в действителност какво се случва на терена. 
При всяка офанзива на Белгия коментаторът бе на път да получи апоплектичен удар от очакване на мечтания гол. 
И противоположното - офанзивите на Иран бяха коментирани, само че много трудно. 
Епичният връх пристигна в коментара за вратарите - белгийският защитник Тибо Куртоа бе именуван " свръхестествен ", " ослепителен " и каквото си изберете друго сантиментално прилагателно. 
В същото време същинската звезда на мача - иранският вратар Алиреза Бейранванд, по този начин и не получи нужното внимание. Едва в края неговите заслуги бяха маркирани, нещо, което към този момент си проличава по всички обществени мрежи, където името му се понесе с удивление и почит. 
Вярно е - футболът е игра, в която красивото са головете. Но беше извънредно забавно да се следи по какъв начин един новобранец като Иран чисто тактически пречупва суперзвездите на Белгия и трансформира срещата от нещо, от което никой не очакваше особени пристрастености, в същинска футболна сензация. 
Проблемът е, че коментаторът от самото начало беше кьорав за това, което се случваше на терена. За него беше доста по-важно да изстреля геополитическите опорки. Наясно съм, че футболът е и политика, което прави играта толкоз забавна, само че когато в мненията остане само политиката, губещи са феновете. Когато контрастът сред протичащото се на терена и коментара стане голям, множеството фенове на футбола просто изключват звука. Те сами си дават сметка какво следят и какъв брой неуместно е това, което им стоварват като политика.