Кого са дошли да денацифицират? Детето, което плаче за убитата си майка?
Гледам видео, на което дребният наследник на приятелите ми прави първото си кръгче с велосипеда в нашия прелестен парк в Буча покрай Киев. Кадрите са от вечерта на 23 февруари, а единствено ден по-късно прозорците им ще почернеят от гърмежите на летището, ще стартира войната... И си мисля: кого са пристигнали да денацифицират? Децата ни ли? Това момче или пък момиченцето, което все пита по кое време ще се върне у дома? Или пък детето, плачещо над убитата си майка?
Как да се договориш с тези, които са пристигнали да те убият?
" И какво, украинско племе, измирате ли? ", питаха ехидно нечовеците окупатори тези евакуирани поданици на Буча, които след две седмици, прекарани под обстрел в мазетата, най-сетне съумяха да се доберат до филантропичните коридори и контролните постове. След което цинично бяха обстрелвани по авансово съгласуваните направления. Макар че в тази ситуация изразът " авансово съгласувани " наподобява на безчинство - защо изобщо би могъл да се договориш с някого, който е пристигнал да те убие?
Особено мощно ме впечатляват записите от прихванати диалози на съветски бойци с родственици в Русия, в които на заден декор бърборят деца. Чува се по какъв начин дамата в Русия се чуди, че мъжът ѝ избива цивилни жители в Украйна, след което се радва, че ще получи " трофейна месомелачка "... Какъв ли ще бъде усетът на техните кюфтета? Осъзнават ли силата на проклятието, което ще им донесат? А другояче като " надълбоко духовни " хора окупаторите молят да им бъдат запалени свещи, да се помолят за тях, да се отиде на гадателка, да им се направи ритуал за протекция.
Преди обичах живота, пътуванията, проектите
Гледам видео, на което се вижда разрушена вражеска колона на улицата край гарата в Буча - фотография от това видео се появи на първите страници на доста издания. Ходила съм стотици пъти на това място, сядала съм в кафенето край градинката, любувала съм се на върховете на елите, с щерка ми сме хранили гълъбите. Обичах всичко: живота, книгите, пътуванията, проектите. А в този момент виждам това видео и слушам дълбокия глас на неговия създател: " Няма да пожаля живота си... " И си мисля: кого сте пристигнали да демилитаризирате? Нашите мъже, военните, нашата войска, армията на самостоятелната страна, в която нахлухте преди осем години, а в този момент сте решили да захвърлите лъжливите си маски пред света? Сега се любувам на черните остатъци от разрушени танкове, които нямат място на моята земя. И не преставам да обичам същото това, което и преди съм обичала, само че още повече, по-различно. На кого приказват за история? На Киев? Струва ми се, че даже и един възпитаник може да употребява хронологически таблици. Прадядо ми, който е бил земемер преди революцията, е оставил забележителни мемоари за нашето семейство - тази вътрешна, местна история на фона на огромната история наподобява изключително скъпа. В нея се загатват и редица украински градове и селца - от Фастов и Василков до Киев.
Кажете на лицата от фотосите, че не знаят кои са
Написана по руско време на украински, с просторечия и детайли от остарелия правопис, тази наша фамилна хроника е живо удостоверение за това, че на украинците постоянно им се е налагало да се борят за правото си на битие. И на моите предшественици казаци, и на техните потомци, които са работили за развиването на образованието в Киевска област, и на тези, които преди 100 години са се изправили против нашествието на болшевиките, и на претърпелите сталинския Гладомор в интервала 1932-1933 и така нататък Опитайте се да кажете на това родословие, вкоренено в тези земи от епохи, че някой го е измислил. Кажете на лицата от фотосите в албумите, че не знаят кои са. Украинци. Всеки със своята история. На своя земя, в своята страна. Всичко останало е от лукавия.
Малкото момче прави идващото си кръгче към езерото. А в небето кръжат жерави.
Юлия Стаховская е украинска писателка, авторка на лирика и на фантастични повести за деца. Тя е една от съставителките на антологията на украинската лирика.
Как да се договориш с тези, които са пристигнали да те убият?
" И какво, украинско племе, измирате ли? ", питаха ехидно нечовеците окупатори тези евакуирани поданици на Буча, които след две седмици, прекарани под обстрел в мазетата, най-сетне съумяха да се доберат до филантропичните коридори и контролните постове. След което цинично бяха обстрелвани по авансово съгласуваните направления. Макар че в тази ситуация изразът " авансово съгласувани " наподобява на безчинство - защо изобщо би могъл да се договориш с някого, който е пристигнал да те убие?
Особено мощно ме впечатляват записите от прихванати диалози на съветски бойци с родственици в Русия, в които на заден декор бърборят деца. Чува се по какъв начин дамата в Русия се чуди, че мъжът ѝ избива цивилни жители в Украйна, след което се радва, че ще получи " трофейна месомелачка "... Какъв ли ще бъде усетът на техните кюфтета? Осъзнават ли силата на проклятието, което ще им донесат? А другояче като " надълбоко духовни " хора окупаторите молят да им бъдат запалени свещи, да се помолят за тях, да се отиде на гадателка, да им се направи ритуал за протекция.
Преди обичах живота, пътуванията, проектите
Гледам видео, на което се вижда разрушена вражеска колона на улицата край гарата в Буча - фотография от това видео се появи на първите страници на доста издания. Ходила съм стотици пъти на това място, сядала съм в кафенето край градинката, любувала съм се на върховете на елите, с щерка ми сме хранили гълъбите. Обичах всичко: живота, книгите, пътуванията, проектите. А в този момент виждам това видео и слушам дълбокия глас на неговия създател: " Няма да пожаля живота си... " И си мисля: кого сте пристигнали да демилитаризирате? Нашите мъже, военните, нашата войска, армията на самостоятелната страна, в която нахлухте преди осем години, а в този момент сте решили да захвърлите лъжливите си маски пред света? Сега се любувам на черните остатъци от разрушени танкове, които нямат място на моята земя. И не преставам да обичам същото това, което и преди съм обичала, само че още повече, по-различно. На кого приказват за история? На Киев? Струва ми се, че даже и един възпитаник може да употребява хронологически таблици. Прадядо ми, който е бил земемер преди революцията, е оставил забележителни мемоари за нашето семейство - тази вътрешна, местна история на фона на огромната история наподобява изключително скъпа. В нея се загатват и редица украински градове и селца - от Фастов и Василков до Киев.
Кажете на лицата от фотосите, че не знаят кои са
Написана по руско време на украински, с просторечия и детайли от остарелия правопис, тази наша фамилна хроника е живо удостоверение за това, че на украинците постоянно им се е налагало да се борят за правото си на битие. И на моите предшественици казаци, и на техните потомци, които са работили за развиването на образованието в Киевска област, и на тези, които преди 100 години са се изправили против нашествието на болшевиките, и на претърпелите сталинския Гладомор в интервала 1932-1933 и така нататък Опитайте се да кажете на това родословие, вкоренено в тези земи от епохи, че някой го е измислил. Кажете на лицата от фотосите в албумите, че не знаят кои са. Украинци. Всеки със своята история. На своя земя, в своята страна. Всичко останало е от лукавия.
Малкото момче прави идващото си кръгче към езерото. А в небето кръжат жерави.
Юлия Стаховская е украинска писателка, авторка на лирика и на фантастични повести за деца. Тя е една от съставителките на антологията на украинската лирика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ