60-годишна жена тъгува по соца: Ако мислите, че преди 1989 г. сме яли само хляб – бъркате
Гледам фотосите на безплатните закуски в учебните заведения, чета полемиките из интернет и съм просто ужасена.
Искам да споделя моето мнение за храненето на децата преди години и в този момент, написа ни нашата читателка Дора Ганчева от Бургас.
Непрекъснато у младите се насажда изказванието, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни питиета, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и безусловно сме умирали от апетит. Да. Нямаше ги тези отпадъци. Казвам отпадъци, тъй като всеки знае какво съдържат и по какъв начин тровят хората. Но от апетит не сме умирали. Не зная дали едно модерно дете познава дъха на същинския топъл самун с препечена коричка. А не на земелите, който идват замразени от чужбина и се пекат в супермаркетите.
Този мирис на самун беше незаместим. И не, не сме го мирисали единствено. Ядяхме го с същинско овче или краве сирене, които се продаваха на всички места. Мажеха ни филии с същинско масло – от това, което в този момент не може на никое място да се откри. Върху него слагаха пълен слой малмелад, или сладко. В магазините имаше всевъзможни сладка, само че бабите ни правеха домашни. От смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли и дори от портокалови кори. И в случай че днешните младежи мислят, че сме яли единствено самун, бъркат. Вкъщи постоянно имаше готвено. Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката. Оттам идваха ухания на пилешка чорба, на страхотна бобена супа, на чорба от киселец и лапад с доста масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на пържени картофки, на кюфтета от същинска кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всевъзможни вкусотийки.
А като започнеше сезонът на рибата, целият квартал ухаеше. Печена, пържена, на фурна, плакия…Аз не обичах риба и доста ми се караха нашите. Плашеха ме, че иска ми се изкривят костите и ще станат чупливи. За злощастие това се случи, само че не зная дали поради рибата. В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко напряко от гюмовете. Ходихме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак. Нямаше боязън от отравяне, никой не ревизираше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак от горната страна, ядяхме, ушите ни плющяха. После минаваха продавачите на риба, след това на домашно сирене. В края на лятото изникваха големи грамади от дини, пъпеши, домати и чушки, а след това и тикви напряко върху платнища на земята. Купувахме дини с чували. Бяха по-малки, само че доста вкусни.
Често чета, че не сме знаели какво значи салам, тъй като магазините били празни. Щандовете се оголиха едвам през 1988 / 89. Дотогава си имаше и кранвирши, и колбаси, шпековият „ Бургас “ нямаше нищо общо с ментето, което продават в този момент, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше произвеждане обаче. Не като в този момент със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители.
Десерти и сладки също имаше. Колкото си поискате. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „ Дънер “, „ Тунелче “, „ Ежко- Бежко “, парфе, „ Цвете “, „ Роза “, „ Шоколадка “ и не мога просто да си спомня всички. Имаше сиропирани сладкиши – голям избор. Саралии, кадаиф, реване, охлювчета, саралия, арменски сладки с бадеми, сухи сладки всевъзможни типове, банички, милинки, тутманици, софиянки, рогчета, каквото ти душа изиска.
Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха предписания. Баницата на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената й торта с какао и масло напряко си облизвахме пръстите.
Нямаше „ Орео “, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „ Детска закуска “, „ Анелия “, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „ Милка “, само че имаше „ Крава “, „ Фин млечен “, „ Кума Лиса “ и разнообразни десертчета, които се топяха в устата. „ Чайки “, „ Байкалчета “, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки.
Не мога да изброя всичко. Но който е на моята възраст ще удостовери, че тези неща се продаваха на всички места и костваха стотинки.
Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. А аз да изреждам в детайли, пък те да клатят недоверчиво глави.
Сега подменят историята.
Промиват мозъци. И до момента в който моите внуци въпреки всичко виждат по какъв начин им върша сладките на моята баба, виждат фотосите ми като дете, крепко и усмихнато, техните внуци тотално ще бъдат със заличена памет.
Периодът, в който се тъпчехме до спукване с същинска и вкусна храна, ще остане като най-черният в историята ни. А ние няма да сме живи да обясняваме, че не е било по този начин.
Кой желае да промени предишното?
Кой желае да ни остави без мемоари?
Кой желае да ни смачка и да забравим, че сме народ с 1300 – годишна история?
Заличителите на България пръскат милиони, с цел да ни обезличат. Да станем хора без лица, хора без минало, хора без достолепие, хора без корени. Безрадници.
Инфо: Булпрес
