Мира Добрева Рядко Губи Самообладание, Но Този Път Извади Тежката Картечница И Размаза Самия
Гледам, красиви стръкчета Момина сълза в изцапана с тор саксия, без етикет и цена, но нали лекарите все споделят да не се нервирам доста, пък бабите ме учат да отминавам нередностите с „ Карай да върви “, та просто попитах какъв брой коства.
Мазното гласче на продавача прогласи сумата от 25 лв.. Решавам да потисна въпросите „ А за какво е без етикет? Кой дефинира цената? Защо е @айняна саксията? Защо е пльосната на тротоара? Имате ли право да заемате мястото на пешеходците? “…
Празник е, а приятелката ми обича бели цветчета, та и 250 лв. да коства, бих ги дала за нея. Наведох се, с риск да ме отнесе някой рейс, взех неугледната саксия и подготвих 25 лв..
Онзи зад щанда обаче, разтворил страховити ножици, реже цветарска хартия, цепи на фино панделки – тъкмо мотив да се усещам отговорна, че отсъдих прекомерно бързо.
Казах си: „ А, ето. Ще ги опакова, момчето. Ще скрие грозотията, както се прави по белия свят – ще направи по този начин, че да не ми скапе празника, нито да ми се стори висока цената. “
Тихомълком му давам паричките, пък той ги не взема. Само разяснява, че в последните 20 секунди цената е скочила с цели два лв. – поради опаковката. Кипна ми, но отново си стиснах гърлото. Дума да не продумам – празник е, няма да се нервирам!
Точно тогава търгашчето взе някакъв спрей, сходен на лак за коса, и ме попита да напръска ли цветето, та да лъсне по-представително. Викам – не! Сакън! Това несъмнено ще качи цената с още най-малко два лв..
И не че не бих ги платила. За другар като е, ще дам и каквото имам, и каквото нямам. Пък и дано ми вземат парите, ма с мурафет, не с тарикатлък да ги вземат!
На тези, които обичат да прецакват, желая да кажа: Прецаканият постоянно знае това. Осъзнато влиза в клопката Ви и се оставя във краткотрайното превъзходство на нелепостта. Обикновено си има причина за това.
Аз, да вземем за пример, все се тормозя да си кажа, че чувствам уловката – като знам какво се чува зад тила ми, избирам най-малко да не го предизвиквам с дейности. „ Тая па, за 25 лв. ли е? К’во ми се прави мастията дърта, окрадаха страната, аз ще им взема к’вото мога! Овцата ми се хвана на въдицата! Надувка такава, за к`ва се мислиш, ма? “
Че няма да се върна в никакъв случай повече в магазина на тротоара с ръждясала алуминиева дограма, то е ясно. Ясно е, също по този начин, че на Ганьо не му пука от това. Нали е изкрънкал два лв. повече. Тях няма да вложи в концепция, няма да влага в нова дограма, нито ще опита да направи по-престижен магазин. На него му стига да знае, че е минал най-малко един балък през днешния ден.
Тротоарният цветарски бизнес и с мен, и без мен си върви, тъй като доста хора мислят, че като е грозно, е по-евтино. У нас мнозина са уверени, че богатите са неприятни, мафия, връзкари, дето им се получава, тъй като (ако са жени) са спали с верния човек или са били на точното място (ако са мъже).
С злост през днешния ден си припомням за случката от вчерашния ден. Алуминиевото павилионче и клюмналите карамфили на един Бай Ганьо. Съжалявам 100 пъти, че се отбих. Защо не отидох аз при хората, които знам по какъв начин работят, какъв брой душа и страст влагат в букетите, какъв брой доста влагат в бизнеса си.
Знам по какъв начин имат касови апарати, какъв брой рано стават, с цел да купуват цветята. Как с обич ги опаковат – може би със същата, а може би и надалеч по-хубава хартия, единствено че не бацват два лв. от горната страна за това. Те са си добавили в крайната цена сумата, изразходвана за хартия, само че не те оставят с гадното възприятие, че си прекаран.
Написали са си етикет, поставили са красивото цвете на красива стойка, пък са се усмихнали, пък са те предиздвикали да повярваш, че дори са малко парите, които им даваш – тъй като оттатък забележимото, в цената са вложили и старанието си, уважението си към клиента, умеенето, добито от безчет пътувания, желанието да развиват бизнеса си по този начин, както пробват да развиват България – мъчно и с твърдоглавие, присъщо на мъчениците…
Та в оня момент, догато пробвах да не избухна и да дам предимство на глупеца, се сетих за пустите му гърци, италианци, хървати, словенци, сърби даже! И за румънците се сетих, че и те са към този момент много напред с материала.
Как пък един път не разбрах какъв брой тъкмо коства хлябът и зехтинът на масата. Носят го, още до момента в който се настаняваш, та да се почувстваш добре пристигнал, значим някак си. Как пък един път не разбрах да ми таксуват водата – те я таксуват, несъмнено! И нея, и хляба, и зехтина!
Взели са си го с цената на другите ястия или го намираш като добавки в сметката, или като бакшиш го оставяш. Защото ти е било хубаво. Кеф ти е било да си дадеш парите, дето се вика! Не си се чувствал прецакан, надцакан и… измърсен!
С обикновеното, по този начин Байганьовско, на дребно изкрънкване на някакви дребни. От които той няма да забогатее, само че ще успее да замърси и най-бялото цвете. На най-цветния празник “, описа Мира Добрева.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Мазното гласче на продавача прогласи сумата от 25 лв.. Решавам да потисна въпросите „ А за какво е без етикет? Кой дефинира цената? Защо е @айняна саксията? Защо е пльосната на тротоара? Имате ли право да заемате мястото на пешеходците? “…
Празник е, а приятелката ми обича бели цветчета, та и 250 лв. да коства, бих ги дала за нея. Наведох се, с риск да ме отнесе някой рейс, взех неугледната саксия и подготвих 25 лв..
Онзи зад щанда обаче, разтворил страховити ножици, реже цветарска хартия, цепи на фино панделки – тъкмо мотив да се усещам отговорна, че отсъдих прекомерно бързо.
Казах си: „ А, ето. Ще ги опакова, момчето. Ще скрие грозотията, както се прави по белия свят – ще направи по този начин, че да не ми скапе празника, нито да ми се стори висока цената. “
Тихомълком му давам паричките, пък той ги не взема. Само разяснява, че в последните 20 секунди цената е скочила с цели два лв. – поради опаковката. Кипна ми, но отново си стиснах гърлото. Дума да не продумам – празник е, няма да се нервирам!
Точно тогава търгашчето взе някакъв спрей, сходен на лак за коса, и ме попита да напръска ли цветето, та да лъсне по-представително. Викам – не! Сакън! Това несъмнено ще качи цената с още най-малко два лв..
И не че не бих ги платила. За другар като е, ще дам и каквото имам, и каквото нямам. Пък и дано ми вземат парите, ма с мурафет, не с тарикатлък да ги вземат!
На тези, които обичат да прецакват, желая да кажа: Прецаканият постоянно знае това. Осъзнато влиза в клопката Ви и се оставя във краткотрайното превъзходство на нелепостта. Обикновено си има причина за това.
Аз, да вземем за пример, все се тормозя да си кажа, че чувствам уловката – като знам какво се чува зад тила ми, избирам най-малко да не го предизвиквам с дейности. „ Тая па, за 25 лв. ли е? К’во ми се прави мастията дърта, окрадаха страната, аз ще им взема к’вото мога! Овцата ми се хвана на въдицата! Надувка такава, за к`ва се мислиш, ма? “
Че няма да се върна в никакъв случай повече в магазина на тротоара с ръждясала алуминиева дограма, то е ясно. Ясно е, също по този начин, че на Ганьо не му пука от това. Нали е изкрънкал два лв. повече. Тях няма да вложи в концепция, няма да влага в нова дограма, нито ще опита да направи по-престижен магазин. На него му стига да знае, че е минал най-малко един балък през днешния ден.
Тротоарният цветарски бизнес и с мен, и без мен си върви, тъй като доста хора мислят, че като е грозно, е по-евтино. У нас мнозина са уверени, че богатите са неприятни, мафия, връзкари, дето им се получава, тъй като (ако са жени) са спали с верния човек или са били на точното място (ако са мъже).
С злост през днешния ден си припомням за случката от вчерашния ден. Алуминиевото павилионче и клюмналите карамфили на един Бай Ганьо. Съжалявам 100 пъти, че се отбих. Защо не отидох аз при хората, които знам по какъв начин работят, какъв брой душа и страст влагат в букетите, какъв брой доста влагат в бизнеса си.
Знам по какъв начин имат касови апарати, какъв брой рано стават, с цел да купуват цветята. Как с обич ги опаковат – може би със същата, а може би и надалеч по-хубава хартия, единствено че не бацват два лв. от горната страна за това. Те са си добавили в крайната цена сумата, изразходвана за хартия, само че не те оставят с гадното възприятие, че си прекаран.
Написали са си етикет, поставили са красивото цвете на красива стойка, пък са се усмихнали, пък са те предиздвикали да повярваш, че дори са малко парите, които им даваш – тъй като оттатък забележимото, в цената са вложили и старанието си, уважението си към клиента, умеенето, добито от безчет пътувания, желанието да развиват бизнеса си по този начин, както пробват да развиват България – мъчно и с твърдоглавие, присъщо на мъчениците…
Та в оня момент, догато пробвах да не избухна и да дам предимство на глупеца, се сетих за пустите му гърци, италианци, хървати, словенци, сърби даже! И за румънците се сетих, че и те са към този момент много напред с материала.
Как пък един път не разбрах какъв брой тъкмо коства хлябът и зехтинът на масата. Носят го, още до момента в който се настаняваш, та да се почувстваш добре пристигнал, значим някак си. Как пък един път не разбрах да ми таксуват водата – те я таксуват, несъмнено! И нея, и хляба, и зехтина!
Взели са си го с цената на другите ястия или го намираш като добавки в сметката, или като бакшиш го оставяш. Защото ти е било хубаво. Кеф ти е било да си дадеш парите, дето се вика! Не си се чувствал прецакан, надцакан и… измърсен!
С обикновеното, по този начин Байганьовско, на дребно изкрънкване на някакви дребни. От които той няма да забогатее, само че ще успее да замърси и най-бялото цвете. На най-цветния празник “, описа Мира Добрева.
Tags: ОЩЕ КЛЮКИИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИИНТРИГИ
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ