Иван Гешев с нова конституционна атака към парламента
Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Това оповестиха от прокуратурата.
Иван Гешев нападна текста от правилника, съгласно който той би трябвало да се явява на чуване пред Народното събрание на всеки три месеца. Според претекстовете му този текст опонира на правилото на разделянето на управляващите и уголемява неприемливо конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт.
Според настояването определянето на период за чуване може да се дефинира като вмешателство в самостоятелната правосъдна власт. А прокуратурата се приравнява до органи, които са под директен парламентарен надзор.
Досега Гешев към този момент употребява правата си на конституционна тъжба във връзка отнемането от него на Бюрото по отбрана на очевидци и предаването му на Министерство на правосъдието. Там удари на камък.
Ето известието на прокуратурата:
Главният прокурор внесе в Конституционния съд (КС) искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание – на член 25 и на част от текстовете на член 86.
В настояването се сочи, че член 25 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) опонира на правилото за разделянето на управляващите (чл. 8 от Конституцията) и на прогласената от главния закон самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията), тъй като неприемливо " уголемява " конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт.
Разпоредбата на член 25 от ПОДНС планува минимум един път на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Посочени са и съответни тематики, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в битката с престъпността, взаимоотношение с проверяващите органи и други
Контролът на законодателната върху активността на правосъдната власт (в частност на прокуратурата) по използването на закона се реализира посредством годишното чуване и приемане от Народното събрание на годишния отчет на основния прокурор и посредством други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, разнообразни по време и/или наличие от годишните отчети.
С наредбата на член 25 от Правилника на Народното събрание се основава обвързване основният прокурор да се явява в Комисията по конституционни и правни въпроси " минимум един път на всеки три месеца " за разискване на тематики, отвън годишните отчети, а в някои случаи даже отвън компетентността на основния прокурор. Този текст от правилника на процедура позволява разискване когато и да е, което обезсмисля опцията за действително обобщаване на информацията по отношение на процесите в развиването на криминогенната конюнктура и води до неприемлива интервенция в активността на прокуратурата.
Определянето на период за осъществяване на разискване по посочените тематики е прекалено, излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи и може да се дефинира като вмешателство в независимостта на правосъдната власт, показва основният прокурор. Той желае за противоконституционни да бъдат оповестени още две разпореждания от Правилника на Народното събрание – на член 86, алинея 1 в частта „ в това число и за осъществяването на рекомендациите на Народното събрание при разискването на предходния отчет “ и на член 86, алинея 5, изречение второ, съгласно който планът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и рекомендации към органа, чиято активност се разисква.
Главният прокурор акцентира, че тази норма още веднъж уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народно събрание, дадени от главния закон. Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Ефективната битка с престъпността е общонационален приоритет и единствено съдействието сред трите управляващи може да докара до действителна отбрана на правата на жителите, само че то би трябвало да бъде построено в сходство с правилото за разделяне на управляващите и при ценене независимостта на правосъдната власт, се показва в настояването до Конституционния съд.
Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Иван Гешев нападна текста от правилника, съгласно който той би трябвало да се явява на чуване пред Народното събрание на всеки три месеца. Според претекстовете му този текст опонира на правилото на разделянето на управляващите и уголемява неприемливо конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт.
Според настояването определянето на период за чуване може да се дефинира като вмешателство в самостоятелната правосъдна власт. А прокуратурата се приравнява до органи, които са под директен парламентарен надзор.
Досега Гешев към този момент употребява правата си на конституционна тъжба във връзка отнемането от него на Бюрото по отбрана на очевидци и предаването му на Министерство на правосъдието. Там удари на камък.
Ето известието на прокуратурата:
Главният прокурор внесе в Конституционния съд (КС) искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание – на член 25 и на част от текстовете на член 86.
В настояването се сочи, че член 25 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) опонира на правилото за разделянето на управляващите (чл. 8 от Конституцията) и на прогласената от главния закон самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията), тъй като неприемливо " уголемява " конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт.
Разпоредбата на член 25 от ПОДНС планува минимум един път на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Посочени са и съответни тематики, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в битката с престъпността, взаимоотношение с проверяващите органи и други
Контролът на законодателната върху активността на правосъдната власт (в частност на прокуратурата) по използването на закона се реализира посредством годишното чуване и приемане от Народното събрание на годишния отчет на основния прокурор и посредством други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, разнообразни по време и/или наличие от годишните отчети.
С наредбата на член 25 от Правилника на Народното събрание се основава обвързване основният прокурор да се явява в Комисията по конституционни и правни въпроси " минимум един път на всеки три месеца " за разискване на тематики, отвън годишните отчети, а в някои случаи даже отвън компетентността на основния прокурор. Този текст от правилника на процедура позволява разискване когато и да е, което обезсмисля опцията за действително обобщаване на информацията по отношение на процесите в развиването на криминогенната конюнктура и води до неприемлива интервенция в активността на прокуратурата.
Определянето на период за осъществяване на разискване по посочените тематики е прекалено, излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи и може да се дефинира като вмешателство в независимостта на правосъдната власт, показва основният прокурор. Той желае за противоконституционни да бъдат оповестени още две разпореждания от Правилника на Народното събрание – на член 86, алинея 1 в частта „ в това число и за осъществяването на рекомендациите на Народното събрание при разискването на предходния отчет “ и на член 86, алинея 5, изречение второ, съгласно който планът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и рекомендации към органа, чиято активност се разисква.
Главният прокурор акцентира, че тази норма още веднъж уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народно събрание, дадени от главния закон. Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Ефективната битка с престъпността е общонационален приоритет и единствено съдействието сред трите управляващи може да докара до действителна отбрана на правата на жителите, само че то би трябвало да бъде построено в сходство с правилото за разделяне на управляващите и при ценене независимостта на правосъдната власт, се показва в настояването до Конституционния съд.
Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ