Цацаров: Недопустимо е адвокатски кантори да се ползват за укриване на документи
Главният прокурор Сотир Цацаров излезе със мнение по отношение на писмо на Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет (ВадС) до него, Народното събрание, министъра на правораздаването, министъра на вътрешните работи и Висшия правосъден съвет. Писмото на ВадС е поради претършуване в сдружението „ Карадалиев и сътрудници “ и в жилищата, регистрирани като адвокатски фирми, на съдружници в него.
Вижте какво още се споделя в позицията на основния прокурор:
На 10.01.2019 година, по самодейност на управлението на прокуратурата, бе извършена среща на основния прокурор с госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет и и господин Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също господин Иван Гешев, заместител на основния прокурор и госпожа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „ Специализиран “ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 година, както и писмо на юристи / “Фейсбук общественост на българските юристи “/ от 28.12.2018 година Ръководството на адвокатурата бе осведомено в детайли /вкл. и с даване на писмени отчети от осъществени проверки/ с извършените дейности по следствието по съответно досъдебно произвеждане, за които бяха отправени обществено изказвания за позволени от прокурори нарушавания на Закона за адвокатурата, свързани с нарушение на неприкосновеността на адвокатски бумаги и преписка. Изрично бе очебийно, че по това досъдебно произвеждане, след постъпила на 18.12.2018 година информация от ДАНС, обосноваваща нужда от незабавни дейности, още на 19.12.2018 година са били осъществени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при изискванията на необходимост. Протоколите след това са били утвърдени от съда, по планувания в Наказателно-процесуален кодекс ред. Въпреки съществуването на същата необходимост и във връзка с пространства, употребени от три лица, упражняващи адвокатска специалност, единствено за тях са поискани и получени авансово позволения от съда за претършуване и изземване. В настояванията до съда е отразено в детайли качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не съставляват адвокатски бумаги, нито преписка сред юрист и негови клиенти. Така претърсвания в тези пространства са осъществени след получено позволение от съд за това, издадено при съблюдаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Главният прокурор изцяло поддържа застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 година позиция, че наредбите на Закона за адвокатурата следва да се съблюдават прецизно, с цел да се подсигурява правото на всеки български юрист свободно и без значение да упражнява своята специалност. Недопустими са каквито и да е нарушавания на правата на юриста по член 34 и член 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски бумаги и преписка и диалози с клиент; възбрана за разпит на юрист за обстоятелствата, съдържащи се в тази преписка и тези диалози и всичко, узнато по отношение на реализираната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпореждания не основават имунитет против наказателно гонене за закононарушения, осъществени от лице, упражняващо адвокатска специалност. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят персонална незаконна активност и не са свързани с професионалната активност като юрист и с връзките юрист – клиент. Колкото е неприемливо да се нарушават професионалните права на юристи, толкоз е неприемливо адвокатски адвокатски фирми да се употребяват за запазване на документи /които не са бумаги на адвоката/ на други лица, за укриването им от проверяващите органи и представянето им като преписка сред юрист и клиент или адвокатски бумаги.
Ръководството на прокуратурата показва поддръжка за желанието на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в настоящото законодателство, които да основат спомагателни гаранции за професионалните права на юристите. Такива промени са нужни и във връзка с нотариусите и частните правосъдни реализатори.
Съобразно пълномощията си по Закона за правосъдната власт, основният прокурор е упълномощил правенето на план на акт за методическо управление /инструкция/ за дейностите, които могат да се правят от органите на досъдебното произвеждане по отношение на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори. Целта е основаването на ясни правила, в цялостно сходство с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната активност и Закона за частните правосъдни реализатори, както и практиката на Европейски съд по правата на човека. Проектът за този вътрешен акт ще бъде показан на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните правосъдни реализатори за авансово мнение и разискване.
На 18 януари Висшият адвокатски съвет е изпратил писмо до Народното събрание, Министъра на правораздаването, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор и Висшия правосъден съвет. В него се споделя:
Висшият адвокатски съвет на съвещание от 18.01.2019 година прегледа данни за осъществени процесуални дейности по отношение на юристи във връзка реализираната от тях адвокатска активност. В тази връзка ръководителят на Висшия адвокатски съвет организира среща с Главния прокурор на Република България, на която се разискаха въпроси, касаещи осъществените по отношение на съответните юристи дейности.
По време на тази среща бе застъпена позиция, че Висшият адвокатски съвет изрично се опълчва на извършванена дейности по отношение на юристите в нарушаване на закона. Същевременно в общественото пространство се направиха изказвания от обособени лица, в това число от представители на институции, посредством които на обществото се навеждат откровени внушения в напълно отрицателен смисъл за юристите като професионална общественост.
Висшият адвокатски съвет акцентира, че конституционно уреденият статут на адвокатурата допуска всеки български юрист свободно, без значение и при съблюдаване върховенството на правото да упражнява своята специалност точно в полза на жителите, а оттова и на обществото като цяло.
В основата на адвокатската специалност стои доверието сред юриста и неговия клиент. За да може юристът да пази правата и законните ползи на клиентите си, законът е основал правила, които подсигуряват висока степен на доверителност на връзките юрист – клиент. Законът, като не разрешава на юриста да разгласява информация във връзка делата на клиента, основава и гаранция, че трети лица, в това число държавни органи и институции, не могат да узнаят наличието на адвокатските бумаги. Поради това и Законът за адвокатурата не разрешава диалозите и кореспонденцията сред юрист и клиент да се преглеждат, подслушват, записват, както и да бъдат изземвани или копирани.
Тайната на адвокатските бумаги е загадка на клиента, който е поверил делата си на юриста. Да се посегне на института на доверителност в връзките юрист – клиент значи да разрушим изобщо доверието в адвокатурата, а оттова и в правораздаването като израз на държавността.
Адвокатите са онази част от всяка правна система, които като пазят жителите, обезпечават освен вярното приложение на закона, само че са и съществена гаранция за реализиране на обективен правосъден развой.
Висшият адвокатски съвет регистрира, във връзка появилите се в последно време случаи, че правната рамка и основаната процедура не подсигуряват в задоволителна степен неприкосновеността на адвокатските бумаги.
Висшият адвокатски съвет ще инициира промени на законодателно равнище, които в най-голяма степен да основат спомагателни гаранции, че провеждането на процесуално-следствени дейности по отношение на юрист ще бъдат осъществявани единствено в изключителни случаи и при строго съблюдаване напроцесуалните правила.
Висшият адвокатски съвет приканва, до момента в който бъдат осъществени законодателни промени, проверяващите органи при съответни осъществени дейности наложително да уведомяват адвокатските препоръки, които да показват юристи за поемни лица, тъй като юристите познават най-добре спецификата на адвокатската активност.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Висшият адвокатски съвет се обръща към всички органи, организации и жители да почитат българската адвокатура и всеки български юрист, като зачитат правата на юриста като бранител.Защото юристът е този, който пази Вашите права. И в случай че професионалните права на юриста не са обезпечени от закона и зачитани при правоприлагането, в действителност се нарушават правата на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА
Вижте какво още се споделя в позицията на основния прокурор:
На 10.01.2019 година, по самодейност на управлението на прокуратурата, бе извършена среща на основния прокурор с госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет и и господин Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също господин Иван Гешев, заместител на основния прокурор и госпожа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „ Специализиран “ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 година, както и писмо на юристи / “Фейсбук общественост на българските юристи “/ от 28.12.2018 година Ръководството на адвокатурата бе осведомено в детайли /вкл. и с даване на писмени отчети от осъществени проверки/ с извършените дейности по следствието по съответно досъдебно произвеждане, за които бяха отправени обществено изказвания за позволени от прокурори нарушавания на Закона за адвокатурата, свързани с нарушение на неприкосновеността на адвокатски бумаги и преписка. Изрично бе очебийно, че по това досъдебно произвеждане, след постъпила на 18.12.2018 година информация от ДАНС, обосноваваща нужда от незабавни дейности, още на 19.12.2018 година са били осъществени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при изискванията на необходимост. Протоколите след това са били утвърдени от съда, по планувания в Наказателно-процесуален кодекс ред. Въпреки съществуването на същата необходимост и във връзка с пространства, употребени от три лица, упражняващи адвокатска специалност, единствено за тях са поискани и получени авансово позволения от съда за претършуване и изземване. В настояванията до съда е отразено в детайли качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не съставляват адвокатски бумаги, нито преписка сред юрист и негови клиенти. Така претърсвания в тези пространства са осъществени след получено позволение от съд за това, издадено при съблюдаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Главният прокурор изцяло поддържа застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 година позиция, че наредбите на Закона за адвокатурата следва да се съблюдават прецизно, с цел да се подсигурява правото на всеки български юрист свободно и без значение да упражнява своята специалност. Недопустими са каквито и да е нарушавания на правата на юриста по член 34 и член 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски бумаги и преписка и диалози с клиент; възбрана за разпит на юрист за обстоятелствата, съдържащи се в тази преписка и тези диалози и всичко, узнато по отношение на реализираната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпореждания не основават имунитет против наказателно гонене за закононарушения, осъществени от лице, упражняващо адвокатска специалност. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят персонална незаконна активност и не са свързани с професионалната активност като юрист и с връзките юрист – клиент. Колкото е неприемливо да се нарушават професионалните права на юристи, толкоз е неприемливо адвокатски адвокатски фирми да се употребяват за запазване на документи /които не са бумаги на адвоката/ на други лица, за укриването им от проверяващите органи и представянето им като преписка сред юрист и клиент или адвокатски бумаги.
Ръководството на прокуратурата показва поддръжка за желанието на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в настоящото законодателство, които да основат спомагателни гаранции за професионалните права на юристите. Такива промени са нужни и във връзка с нотариусите и частните правосъдни реализатори.
Съобразно пълномощията си по Закона за правосъдната власт, основният прокурор е упълномощил правенето на план на акт за методическо управление /инструкция/ за дейностите, които могат да се правят от органите на досъдебното произвеждане по отношение на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори. Целта е основаването на ясни правила, в цялостно сходство с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната активност и Закона за частните правосъдни реализатори, както и практиката на Европейски съд по правата на човека. Проектът за този вътрешен акт ще бъде показан на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните правосъдни реализатори за авансово мнение и разискване.
На 18 януари Висшият адвокатски съвет е изпратил писмо до Народното събрание, Министъра на правораздаването, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор и Висшия правосъден съвет. В него се споделя:
Висшият адвокатски съвет на съвещание от 18.01.2019 година прегледа данни за осъществени процесуални дейности по отношение на юристи във връзка реализираната от тях адвокатска активност. В тази връзка ръководителят на Висшия адвокатски съвет организира среща с Главния прокурор на Република България, на която се разискаха въпроси, касаещи осъществените по отношение на съответните юристи дейности.
По време на тази среща бе застъпена позиция, че Висшият адвокатски съвет изрично се опълчва на извършванена дейности по отношение на юристите в нарушаване на закона. Същевременно в общественото пространство се направиха изказвания от обособени лица, в това число от представители на институции, посредством които на обществото се навеждат откровени внушения в напълно отрицателен смисъл за юристите като професионална общественост.
Висшият адвокатски съвет акцентира, че конституционно уреденият статут на адвокатурата допуска всеки български юрист свободно, без значение и при съблюдаване върховенството на правото да упражнява своята специалност точно в полза на жителите, а оттова и на обществото като цяло.
В основата на адвокатската специалност стои доверието сред юриста и неговия клиент. За да може юристът да пази правата и законните ползи на клиентите си, законът е основал правила, които подсигуряват висока степен на доверителност на връзките юрист – клиент. Законът, като не разрешава на юриста да разгласява информация във връзка делата на клиента, основава и гаранция, че трети лица, в това число държавни органи и институции, не могат да узнаят наличието на адвокатските бумаги. Поради това и Законът за адвокатурата не разрешава диалозите и кореспонденцията сред юрист и клиент да се преглеждат, подслушват, записват, както и да бъдат изземвани или копирани.
Тайната на адвокатските бумаги е загадка на клиента, който е поверил делата си на юриста. Да се посегне на института на доверителност в връзките юрист – клиент значи да разрушим изобщо доверието в адвокатурата, а оттова и в правораздаването като израз на държавността.
Адвокатите са онази част от всяка правна система, които като пазят жителите, обезпечават освен вярното приложение на закона, само че са и съществена гаранция за реализиране на обективен правосъден развой.
Висшият адвокатски съвет регистрира, във връзка появилите се в последно време случаи, че правната рамка и основаната процедура не подсигуряват в задоволителна степен неприкосновеността на адвокатските бумаги.
Висшият адвокатски съвет ще инициира промени на законодателно равнище, които в най-голяма степен да основат спомагателни гаранции, че провеждането на процесуално-следствени дейности по отношение на юрист ще бъдат осъществявани единствено в изключителни случаи и при строго съблюдаване напроцесуалните правила.
Висшият адвокатски съвет приканва, до момента в който бъдат осъществени законодателни промени, проверяващите органи при съответни осъществени дейности наложително да уведомяват адвокатските препоръки, които да показват юристи за поемни лица, тъй като юристите познават най-добре спецификата на адвокатската активност.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Висшият адвокатски съвет се обръща към всички органи, организации и жители да почитат българската адвокатура и всеки български юрист, като зачитат правата на юриста като бранител.Защото юристът е този, който пази Вашите права. И в случай че професионалните права на юриста не са обезпечени от закона и зачитани при правоприлагането, в действителност се нарушават правата на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ