Главният прокурор не трябва да съществува като фигура в българската

Главният прокурор не би трябвало да съществува като фигура в българската правосъдна система. Това съобщи ръководителят на „ Възраждане " Костадин Костадинов, който удостовери желанието на политическата организация за радикална промяна в модела на правораздаване и прекачване на пълномощията към министъра на правораздаването.

Според него сегашната конструкция не обезпечава действителен надзор и отговорност, а основава условия за безконтролност и институционален дисбаланс. „ Не може да има ефикасна правосъдна система, когато основна фигура е на практика недосегаема. Този модел би трябвало да бъде изменен радикално ", акцентира той.

Костадинов уточни, че функционалностите, които сега се извършват от основния прокурор, могат да бъдат поети от изпълнителната власт посредством министъра на правораздаването или различен ясно виновен орган, който да носи директна политическа и социална отговорност. По думите му това би довело до по-голяма отчетност и надзор върху работата на прокуратурата, вместо настоящия модел, при който отговорността е разпиляна и мъчно проследима.

Костадинов сложи правосъдната промяна в по-широкия подтекст на положението на страната, като съобщи, че проблемите в правораздаването са част от по-дълбока систематична рецесия.

България към този момент не взема сама решенията за своето бъдеще, а заплаща цената на непозната политика - икономическа, военна и геополитическа. Това съобщи той, като очерта цялостна визия за внезапна смяна на курса - от еврозоната и външната политика до изборния развой и държавните финанси.

„ България не е самостоятелна страна. Ние не дефинираме сами нито стопанската система си, нито външната си политика, нито даже цените, които плащаме всеки ден. Решенията се вземат отвън страната, а следствията остават тук ", акцентира ръководителят на „ Възраждане ".

По думите му идващият парламент би трябвало да стартира с три незабавни и безапелационни дейности - оповестяване на влизането в еврозоната за незначително, осъществяване на референдум за излизане от НАТО и цялостно повдигане на глобите против Русия. Костадинов означи, че точно тези три решения са ключът към стабилизиране на стопанската система и връщане на контрола върху страната.

Той съобщи, че България е била вкарана в еврозоната посредством манипулирани стопански индикатори, което слага под подозрение цялата финансова рамка на страната. В същото време санкционната политика непосредствено удря българските жители посредством високите цени на горивата и стоките.

„ Ако България възвърне прагматичните си стопански връзки и стартира да купува по-евтин нефт, цените на горивата могат да паднат с до 40%. Това значи по-евтин превоз, по-евтина храна и по-евтини услуги. Това значи действително облекчение за хората ", съобщи той.

Външната политика, съгласно ръководителя на „ Възраждане ", е другият сериозен неуспех на страната. Той предизвести, че с присъединяване си в непознати спорове и с даването на инфраструктура за военни цели България се трансформира в евентуална цел, изключително на фона на ескалацията в Близкия изток.

„ Не можеш да приказваш за мир и дипломация, до момента в който по едно и също време участваш в дейности, които те вършат страна в спора. България би трябвало да излезе от ролята на реализатор и да стартира да пази личната си сигурност ", уточни Костадинов.

По отношение на войната в Украйна той беше безапелационен, че България не би трябвало да поема задължения, които не носят директна изгода за българските жители. Страната ни би трябвало да води уравновесена и прагматична политика, а не да се включва в геополитически спорове, които излизат отвън нейния интерес.

Костадинов сложи под подозрение и част от внушенията, идващи от европейските институции, като даде образец с изборите в Унгария. По думите му те демонстрират разминаване сред действителните процеси и политическите оценки, които се постановат в границите на Европейския съюз.

Той засегна и тематиката за Република Северна Македония, като акцентира, че макар формалните съюзнически връзки България не съумява да отбрани правата на българите там, което е показателно за слабата позиция на страната в интернационален проект.

Вътрешнополитически Костадинов сложи акцент върху честността на изборите и финансирането на партиите. Той съобщи, че чака изборите да бъдат свободни, само че изрази подозрение, че ще бъдат изцяло почтени без цялостна бистрота на средствата, които се употребяват в акциите.

„ Не може да виждаме акции за милиони, а да не знаем кой ги финансира. Това подкопава доверието в цялата политическа система. Ако няма какво да криеш - казваш от кое място идват парите и какъв брой харчиш ", съобщи той, като акцентира, че „ Възраждане " към този момент е оповестила своите разноски, които все още са към 900 хиляди лв..

Особено изострен беше коментарът му във връзка с държавните финанси. Костадинов съобщи, че България е нараснала дълга си с десетки милиарди левове, в това число близо 20 милиарда, които са свързани с процеса по влизане в еврозоната. Той акцентира, че за една година държавния дълг е повишен с към 30%.

„ Не можеш да приказваш за постоянна страна, когато трупаш задължения с такава скорост, когато не контролираш валутата си и когато икономическите решения се вземат отвън страната. Връщането на българския лев е въпрос освен на стопанска система, а на държавност ", съобщи той.

В умозаключение Костадинов акцентира, че България би трябвало да направи явен избор - дали да остане в позицията на подвластна страна или да поеме по пътя на суверенна политика.

„ Държава без надзор върху валутата си, без независима външна политика и без бистрота във вътрешното ръководство не е същински самостоятелна страна. Време е България да си върне контрола ", съобщи той.