Гешев сезира КС за текст от Правилника на парламента
Главният прокурор на Република България внесе в Конституционния съд на Република България искане за оповестяване на противоконституционност на чл.24 и на част от член 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). В настояването се сочи, че те опонират на наредбите на Конституцията за правилото на разделяне на управляващите и независимостта на правосъдната власт.
Още при си в Народно събрание на 19-и август, основният прокурор се закани да нападна текстовете в Народно събрание.
![Андрей Михайлов: Не смейте да ме викате повече, това ни сподели Иван Гешев]( "Андрей Михайлов: Не смейте да ме викате повече, това ни сподели Иван Гешев")
Андрей Михайлов: " Не смейте да ме викате повече ", това ни сподели Иван Гешев
" Не смейте да ме викате повече в Комисията по конституционни и правни въпроси! Основанието, на което ме извикахте, съобщи господин главн...
Съгласно член 24 от ПОДНС „ минимум един път на всеки три месеца “ в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народно събрание се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Това обвързване е планувано единствено за основния прокурор, само че не и за ръководителите на висшите съдилища, което слага въпроса за равнопоставеността сред другите органи в правосъдната система и за пропорционалността на нормата.
Компетентността на Народното събрание във връзка с правосъдната власт, в частност на прокуратурата, е тъкмо избрана в чл.84, т.16 от Конституция на Република България и е лимитирана до чуване и приемане на годишния отчет на основния прокурор и на други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което способства и за реализиране на гласност и бистрота в работата на прокуратурата.
В решение № 6 от 6 юни 2017 година по к.д. №15/2016 година Конституционният съд е показал, че: „ Основният закон ясно е открил рамките на сдържащите дейности на законодателя във връзка с прокуратурата като част от правосъдната власт - до годишните отчети, както и други отчети, които са с предмет, съгласуван с условието всяка власт да остане в рамките на реализирана от нея конституционно предоставена власт “.
![Гешев: Няма забавени преписки за полицейско принуждение]( "Гешев: Няма забавени преписки за полицейско принуждение")
Гешев: Няма забавени преписки за полицейско принуждение
Главният прокурор на Република България е внесъл в Народното събрание информация за образуването, придвижването и приключването на преписк...
В настояването на основния прокурор до Конституционен съд се показва, че наредбата на чл.24 от Правилника за организацията и активността на Народно събрание неприемливо „ уголемява “ конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт, нарушава салдото сред управляващите в несъгласие с чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституция на Република България и излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи.
Другата наредба – на член 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта по отношение на отправянето на рекомендации и доклад за осъществяването на рекомендациите към прокуратурата също „ уголемява “ и добавя по неприемлив метод наредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.
В решение на Конституционен съд №5 от 17 май 1995 година се показва, че с оглед разделянето на управляващите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, във връзка с които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на сложени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона.
![Журналист: Хаджигенов беше по-нисък от тревата пред Гешев]( "Журналист: Хаджигенов беше по-нисък от тревата пред Гешев")
Журналист: Хаджигенов беше по-нисък от тревата пред Гешев
Сигурна съм, че множеството от днешните коментиращи съвещанието на правната комисия не са си създали труда да го изгледат цялото. Направ...
Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Още от ПОЛИТИКА:
Още при си в Народно събрание на 19-и август, основният прокурор се закани да нападна текстовете в Народно събрание.
" Не смейте да ме викате повече в Комисията по конституционни и правни въпроси! Основанието, на което ме извикахте, съобщи господин главн...
Съгласно член 24 от ПОДНС „ минимум един път на всеки три месеца “ в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народно събрание се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Това обвързване е планувано единствено за основния прокурор, само че не и за ръководителите на висшите съдилища, което слага въпроса за равнопоставеността сред другите органи в правосъдната система и за пропорционалността на нормата.
Компетентността на Народното събрание във връзка с правосъдната власт, в частност на прокуратурата, е тъкмо избрана в чл.84, т.16 от Конституция на Република България и е лимитирана до чуване и приемане на годишния отчет на основния прокурор и на други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което способства и за реализиране на гласност и бистрота в работата на прокуратурата.
В решение № 6 от 6 юни 2017 година по к.д. №15/2016 година Конституционният съд е показал, че: „ Основният закон ясно е открил рамките на сдържащите дейности на законодателя във връзка с прокуратурата като част от правосъдната власт - до годишните отчети, както и други отчети, които са с предмет, съгласуван с условието всяка власт да остане в рамките на реализирана от нея конституционно предоставена власт “.
Главният прокурор на Република България е внесъл в Народното събрание информация за образуването, придвижването и приключването на преписк...
В настояването на основния прокурор до Конституционен съд се показва, че наредбата на чл.24 от Правилника за организацията и активността на Народно събрание неприемливо „ уголемява “ конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт, нарушава салдото сред управляващите в несъгласие с чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституция на Република България и излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи.
Другата наредба – на член 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта по отношение на отправянето на рекомендации и доклад за осъществяването на рекомендациите към прокуратурата също „ уголемява “ и добавя по неприемлив метод наредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.
В решение на Конституционен съд №5 от 17 май 1995 година се показва, че с оглед разделянето на управляващите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, във връзка с които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на сложени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона.
Сигурна съм, че множеството от днешните коментиращи съвещанието на правната комисия не са си създали труда да го изгледат цялото. Направ...
Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ