Иван Гешев атакува и пред КС механизма за контрол
Главният прокурор Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд (КС) за оповестяване на противоконституционност на някои разпореждания от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ) пред Конституционния съд на страната. Тези разпореждания се отнасят до отводите на прокурор за формиране на досъдебни производства, механизма за без значение следствие на основния прокурор и избора на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС).
В настояването се показват подробни причини за противоконституционността на тези разпореждания. Въвеждането на правосъден надзор за отводите на прокурора за формиране на производства нарушава ролята на съда като самостоятелен съдия и правилото за тъждество на страните. Това о граничава пълномощията на прокурора и разрешава на съда да в суверенните му решения. Също по този начин, въвеждането на правосъден надзор единствено за избрана категория закононарушения нарушава правилото за тъждество пред закона , написа в причините си основният прокурор.
Разпоредбите в Наказателно-процесуален кодекс , свързани с механизма за без значение следствие на основния прокурор, не са съобразени с рекомендациите на Венецианската комисия и нарушават конституционния принцип и практиката на Конституционния съд. Въвежда се специфична наказателно-процесуална уредба, която работи единствено по отношение на съответно лице, което е неприемливо, стачкува Гешев пред Конституционен съд, имайки поради себе си и длъжността, която извършва сега, без подобен надзор да е въведен за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Измененията в Закон за съдебната власт вкарват друг ред за избор и освобождение на ръководителите на Висш съдебен съвет и Върховен административен съд и на основния прокурор, което нарушава правилото на равнопоставеност, като за техния избор и освобождение са нужни 17 гласа, а за основния прокурор - 13 гласа
Също по този начин измененията в Наказателно-процесуален кодекс слагат основния прокурор в по-неблагоприятно състояние от останалите жители и лимитират неговите права - го слага в по-неблагоприятно състояние от всички останали жители - задоволително за неговото премахване се оказва единствено легален мотив, въпреки и без задоволително данни за осъществено закононарушение.
В настояването се показва и че процедурата за избор на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) нарушава правилата на самостоятелност и бистрота. Според Наказателно-процесуален кодекс, основният прокурор взе участие в избора на съдии за Висш съдебен съвет, което основава евентуален спор на ползи и въздействие на прокуратурата върху правосъдната власт.
Това нарушава правилото за разделяне на управляващите и опцията за външен надзор върху процеса на избор на съдии. В настояването се показва, че тази процедура не е съобразена с рекомендациите на интернационалните организации и води до нарушение на правилото на самостоятелност на правосъдната власт.
Също по този начин, настояването визира и други разпореждания от Закона за правосъдната власт, които са по отношение на назначението на съдии и ръководители на правосъдни инстанции. По създание настояването твърди, че тези разпореждания нарушават независимостта на правосъдната власт и основават опция за политически въздействия в процеса на назначение.
Целта на настояването е Конституционният съд да прегледа и реши противоконституционността на упоменатите разпореждания и да вземе решение за тяхната анулация или изменение. Ако Конституционният съд признае наредбите за противоконституционни, това би означавало, че те са недействителни и не могат да се ползват.
След разглеждането на настояването, Конституционният съд ще вземе решение и ще оповести своята позиция във връзка с противоконституционността на противоречивите разпореждания. Това решение ще има значение за бъдещата процедура и ще дефинира правната рамка за назначението на съдии и ръководители на правосъдни инстанции в България.
Припомняме, че предходната седмица, за наложително пояснение на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията на Република България (КРБ), оповестяват от пресцентъра на прокуратурата.
В настояването Иван Гешев слага три въпроса , свързани с Висшия правосъден съвет. Два от тях са - приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право - ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор.
Третият въпрос , който слага обвинител номер едно е конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
Гешев дава Наказателно-процесуален кодекс на Конституционния съд
Магистратите не престават да водят спор по отношение на освобождението на основния прокурор Гешев
В настояването се показват подробни причини за противоконституционността на тези разпореждания. Въвеждането на правосъден надзор за отводите на прокурора за формиране на производства нарушава ролята на съда като самостоятелен съдия и правилото за тъждество на страните. Това о граничава пълномощията на прокурора и разрешава на съда да в суверенните му решения. Също по този начин, въвеждането на правосъден надзор единствено за избрана категория закононарушения нарушава правилото за тъждество пред закона , написа в причините си основният прокурор.
Разпоредбите в Наказателно-процесуален кодекс , свързани с механизма за без значение следствие на основния прокурор, не са съобразени с рекомендациите на Венецианската комисия и нарушават конституционния принцип и практиката на Конституционния съд. Въвежда се специфична наказателно-процесуална уредба, която работи единствено по отношение на съответно лице, което е неприемливо, стачкува Гешев пред Конституционен съд, имайки поради себе си и длъжността, която извършва сега, без подобен надзор да е въведен за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Измененията в Закон за съдебната власт вкарват друг ред за избор и освобождение на ръководителите на Висш съдебен съвет и Върховен административен съд и на основния прокурор, което нарушава правилото на равнопоставеност, като за техния избор и освобождение са нужни 17 гласа, а за основния прокурор - 13 гласа
Също по този начин измененията в Наказателно-процесуален кодекс слагат основния прокурор в по-неблагоприятно състояние от останалите жители и лимитират неговите права - го слага в по-неблагоприятно състояние от всички останали жители - задоволително за неговото премахване се оказва единствено легален мотив, въпреки и без задоволително данни за осъществено закононарушение.
В настояването се показва и че процедурата за избор на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) нарушава правилата на самостоятелност и бистрота. Според Наказателно-процесуален кодекс, основният прокурор взе участие в избора на съдии за Висш съдебен съвет, което основава евентуален спор на ползи и въздействие на прокуратурата върху правосъдната власт.
Това нарушава правилото за разделяне на управляващите и опцията за външен надзор върху процеса на избор на съдии. В настояването се показва, че тази процедура не е съобразена с рекомендациите на интернационалните организации и води до нарушение на правилото на самостоятелност на правосъдната власт.
Също по този начин, настояването визира и други разпореждания от Закона за правосъдната власт, които са по отношение на назначението на съдии и ръководители на правосъдни инстанции. По създание настояването твърди, че тези разпореждания нарушават независимостта на правосъдната власт и основават опция за политически въздействия в процеса на назначение.
Целта на настояването е Конституционният съд да прегледа и реши противоконституционността на упоменатите разпореждания и да вземе решение за тяхната анулация или изменение. Ако Конституционният съд признае наредбите за противоконституционни, това би означавало, че те са недействителни и не могат да се ползват.
След разглеждането на настояването, Конституционният съд ще вземе решение и ще оповести своята позиция във връзка с противоконституционността на противоречивите разпореждания. Това решение ще има значение за бъдещата процедура и ще дефинира правната рамка за назначението на съдии и ръководители на правосъдни инстанции в България.
Припомняме, че предходната седмица, за наложително пояснение на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията на Република България (КРБ), оповестяват от пресцентъра на прокуратурата.
В настояването Иван Гешев слага три въпроса , свързани с Висшия правосъден съвет. Два от тях са - приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право - ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор.
Третият въпрос , който слага обвинител номер едно е конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
Гешев дава Наказателно-процесуален кодекс на Конституционния съд
Магистратите не престават да водят спор по отношение на освобождението на основния прокурор Гешев
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ