Гешев сезира КС заради правилата за атестация на преподаватели в Закона за държавния бюджет
Главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на текст от Закона за държавния бюджет след апел на представители на академичната общественост. Това оповестиха от пресцентъра на Прокуратурата.
Става дума за параграф 17 от преходните и заключителни разпореждания на закона за бюджета за 2022 година - в него бе записано, че университетите ще получат въпросните 20 млн. лева при изискване - в случай че приведат критериите за атестиране на университетския състав, записани в правилниците им, в сходство с нова методика за атестиране на Министерски съвет, както Епицентър. бг към този момент писа. Срещу това обаче се надигна съществено недоволство от ректори, преподаватели и адвокати, съгласно които по този метод се нарушава академичната автономност на вузовете, защото критериите за препоръка по закон се одобряват от самите висши учебни заведения във вътрешните им правилници, а не от Министерски съвет.
Преподавателите не са съгласни и с това, че новите национални правила за препоръка се прокарват през задния вход - през преходните разпореждания на закона за бюджета, а не както си му е редът - с промени в закона за висшето обучение, които да бъдат подложен на наложително публично разискване.
Според обвинител номер едно, обвързването на финансирането на държавните висши учебни заведения с условието за „ привеждането на критериите и индикаторите в правилниците за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет “ нарушава академичната автономност, с която съгласно Конституцията се употребяват висшите учебни заведения.
" Упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото на правовата страна ", показва още основния прокурор в претекстовете си.
Освен това, привеждането на правилниците на висшите учебни заведения в сходство „ с методиката, избрана с акт на Министерския съвет “ следва да се извърши с смяна в правилниците за активността на висшите учебни заведения, което е пълномощие на Общото им заседание.
Според Гешев има и непреодолима неизясненост по отношение на волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Народното събрание препраща към бъдещи, „ спомагателни “, наложителни критерии за „ оценка приноса на всеки член на университетския състав “, направени от Министерски съвет по „ методика, избрана с акт на Министерския съвет “, противоречащо на наложителните критерии за оценка на членовете на университетския състав на висшите учебни заведения.
Обществените връзки, свързани с конституционното обвързване на страната да „ предизвиква образованието, като основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и подготовка “ и метода по който следва да „ упражнява надзор върху всички типове и степени учебни заведения “ е предоставено на Народното събрание, което само има пълномощия да приема, променя, добавя и анулира законите, добавя още основният прокурор.
В настояването си до Конституционния съд основният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото за правовата страна, залегнал в член 4 алинея 1 от Конституцията на Република България. Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на обществена власт.
Става дума за параграф 17 от преходните и заключителни разпореждания на закона за бюджета за 2022 година - в него бе записано, че университетите ще получат въпросните 20 млн. лева при изискване - в случай че приведат критериите за атестиране на университетския състав, записани в правилниците им, в сходство с нова методика за атестиране на Министерски съвет, както Епицентър. бг към този момент писа. Срещу това обаче се надигна съществено недоволство от ректори, преподаватели и адвокати, съгласно които по този метод се нарушава академичната автономност на вузовете, защото критериите за препоръка по закон се одобряват от самите висши учебни заведения във вътрешните им правилници, а не от Министерски съвет.
Преподавателите не са съгласни и с това, че новите национални правила за препоръка се прокарват през задния вход - през преходните разпореждания на закона за бюджета, а не както си му е редът - с промени в закона за висшето обучение, които да бъдат подложен на наложително публично разискване.
Според обвинител номер едно, обвързването на финансирането на държавните висши учебни заведения с условието за „ привеждането на критериите и индикаторите в правилниците за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет “ нарушава академичната автономност, с която съгласно Конституцията се употребяват висшите учебни заведения.
" Упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото на правовата страна ", показва още основния прокурор в претекстовете си.
Освен това, привеждането на правилниците на висшите учебни заведения в сходство „ с методиката, избрана с акт на Министерския съвет “ следва да се извърши с смяна в правилниците за активността на висшите учебни заведения, което е пълномощие на Общото им заседание.
Според Гешев има и непреодолима неизясненост по отношение на волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Народното събрание препраща към бъдещи, „ спомагателни “, наложителни критерии за „ оценка приноса на всеки член на университетския състав “, направени от Министерски съвет по „ методика, избрана с акт на Министерския съвет “, противоречащо на наложителните критерии за оценка на членовете на университетския състав на висшите учебни заведения.
Обществените връзки, свързани с конституционното обвързване на страната да „ предизвиква образованието, като основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и подготовка “ и метода по който следва да „ упражнява надзор върху всички типове и степени учебни заведения “ е предоставено на Народното събрание, което само има пълномощия да приема, променя, добавя и анулира законите, добавя още основният прокурор.
В настояването си до Конституционния съд основният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото за правовата страна, залегнал в член 4 алинея 1 от Конституцията на Република България. Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на обществена власт.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ