Главният прокурор иска от премиера нещо, което един прокурор не

Главният прокурор желае от премиера нещо, което един прокурор не би трябвало да желае. Около това мнение се сплотиха адвокати и политолози, с които Свободна Европа беседва.

Те разясниха апела, който основният прокурор Иван Гешев Кирил Петков - да му "предостави цялостен лист " с хора, за които счита, че са направили закононарушения.

Според специалистите прокуратурата не просто не може да изисква сходни описи, само че и няма по какъв начин да чака от жителите, били те даже самият министър председател, да събират доказателства за закононарушения вместо нея.

Причината е най-много в това, че в демокрациите едно държавно обвиняване работи единствено въз основа на съответни доказателства, а не след изтъкване на лица за следствие по принцип.
Да се върнем към началото
Главен прокурор беседва с министър-председателя за идната правосъдна промяна. Той е срещу закриването на профилираното правораздаване. Политикът обаче счита, че това не е тъкмо правораздаване, тъй като се е употребило като "бухалка " против съперници на предходните ръководещи и не е водило същинска битка с корупцията и проведената престъпност.

Този сюжет с нищо нямаше да се разграничава от обществената връзка сред ръководещите и държавното обвиняване в последните месеци, в случай че не беше приключил с изненадващото приканване на премиера Кирил Петков в прокуратурата. При това с необикновена цел - да даде "пълен лист " на хора, за които той счита, че са направили закононарушения.

Оказа се, че основният прокурор Иван Гешев е сезирал Върховната касационна прокуратура (ВКП), която да ревизира направени от Петков изказвания за "имена и прякори на лица, които съгласно него са в основата на икономическата и престъпна престъпност в страната ".

Премиерът от своя страна съобщи, че би оказал помощ на прокуратурата със "списък " с обществено известни проблеми, по които не му е ясно какво са открили проверяващите. Като образци Петков уточни следствията за "Осемте джуджета ", фотосите на златните кюлчета в нощното шкафче на някогашния министър председател Бойко Борисов, случаите "Барселонагейт ", "Автомагистрали " и други.
Възможно ли е въобще държавното обвиняване да работи по "списък "? 
Малко настрана от задочния диалог сред основния прокурор и министър-председателя обаче остана въпросът дали въобще е допустимо едно държавно обвиняване да работи "по лист "?

Според преподавателя по право на Европейския съюз доцент доктор Христо Христев демократичното правосъдие изключва опцията прокуратурата да работи "по лист " с хора за следствие.

Политологът и учител проф. доктор Евгений Дайнов пък разказва обстановката като "чисто политическа ", въпреки по конституция прокуратурата да е част от правосъдната власт и да няма никакви политически функционалности. Според Дайнов в тази ситуация основният прокурор просто се стреми да спъва желанията на ръководещата коалиция за осъществяване на правосъдна промяна, защото тя е съсредоточена главно в ограничение на неговите пълномощия.
Изискването на описи няма общо със закона
Христо Христев е безапелационен, че нито Наказателният кодекс (НК), нито Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) допускат прокурорите да извършват своите пълномощия по описи.
Това звучи като сюжет от на ниска цена престъпен филмХристо Христев
“Странно е да се изпрати призовка на министър-председателя и на началника на неговия кабинет, [за да] дойдат и дадат един лист с 20-имата най-големи нарушители, които са в основата на корупцията в България. Ако би трябвало да бъда почтен, това звучи леко като сюжет от на ниска цена престъпен филм ”, споделя преподавателят пред Свободна Европа.

Той акцентира, че прокуратурата може да подхваща дейности по следствие, привличане към наказателна отговорност и поддържане на обвинявания пред съда единствено въз основа на съответни доказателства за осъществено закононарушение.

Христев се стопира на събитията, след които основният прокурор е изискал "списък ". Той е направил това откакто министър председателят го е попитал дали обвиняването е разследвало обстоятелства, изнесени в печата. Всеки политик би могъл да насочва "премерени или непремерени изказвания ", споделя Христев. Но сами по себе си те няма по какъв начин да бъдат доказателства за закононарушения, в случай че не съдържат някакви съответни данни, счита той.
На мен това повече ми наподобява на някаква пиар акция, в сравнение с предпочитание да се ползва дейно правната уредба.Христо Христев
Според преподавателя прокуратурата може да приканва всекиго, в случай че счита, че той познава обстоятелства и условия за осъществени закононарушения. Но призоваването на премиера, с цел да даде лист, "по-скоро не дава отговор " на тази логичност на действие на прокуратурата.

"На мен това повече ми наподобява на някаква пиар акция, в сравнение с предпочитание да се ползва дейно правната уредба за откриване и доказване на осъществени закононарушения ", споделя Христев.

Помолен да посочи какво има поради под "пиар акция ", той разяснява, че "дори министър-председателят да е направил непремерено изказване - той има малко подобен жанр - това не допуска основният прокурор да влиза в подобен дискурс, в който по-скоро гони обществените резултати от изказвания, а не осъществяването на закона ".

Христев акцентира, че тази реакция на Гешев не е изненадваща, доколкото в България от години се следи "една ясна наклонност, при която държавното обвиняване се слага на политическия терен и това нито е съвместимо с метода, по който то е уредено в конституцията, нито е здравословно за правовата страна ".

Призоваването на Кирил Петков и началничката на кабинета му Лена Бориславова съответства с призоваването на правосъдната министърка в антикорупционната комисия с подобен мотив. Христев твърди, че това може да се преглежда като знак за общи дейности на Иван Гешев и отиващия си от КПКОНПИ Сотир Цацаров.

Макар и с ангажимента, че това е по-скоро хипотеза, Христев прибавя, че тези дейности може да са свързани с това по какъв начин прокуратурата и комисията гледат на желанията на ръководещите за реформиране на двете институции.
Основната цел - да бъдат "изпрани " упоменатите от Петков
В размяната на реплики сред прокуратурата и премиера политологът и учител Евгений Дайнов вижда две очевидни и една скрита картини.

Той счита, че обстановката е "чисто политическа " и че тя е учредена на "забавянето на законодателството, което да освободи обществото от произвола на прокуратурата ".

Според Дайнов точно в резултат на това закъснение Кирил Петков е решил да предприеме "някакви дейности " и по тази причина е съобщил имената на главните забъркани в корупционни схеми в България. Включително той направи това и по време на неотдавна, когато за следващ път загатна поименно депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
Немалка част от тези хора са с потвърдени в годините връзки или с Бойко Борисов, или със самата прокуратура.Евгений Дайнов
"Те се знаят от всички, нали не си вършим други илюзии ", споделя Дайнов с уточнението, че в дейностите на прокуратурата пък се вижда "очевидната цел да изпере тези 20 души ".

"Не бива да забравяме, че немалка част от тези хора са с потвърдени в годините връзки или с Бойко Борисов, или със самата прокуратура ", добавя политологът.

Той обаче е на мнение, че сметката, която Гешев си е правел с призоваването на премиера, с цел да го накара да даде "списък с лица ", е излязла крива. По думите на Дайнов повода за това са културологичните разлики сред Петков и Гешев, който "по-скоро е сходен на Борисов ".

От дейностите и на основния прокурор, и на министър-председателя се вижда, че първият пробва да насажда "чисто политически боязън ". Но точно поради това, че Гешев и ръководещите са "две вселени " този път номерът не минава, счита още преподавателят.

Евгений Дайнов вижда зад всичко това и "скрита картина ". По думите му тя демонстрира, че хора от вида на Борисов, Пеевски и сходните на тях, които Петков изброява, "колкото и пари да гълтам, дължат доста повече на много неприятни видове ". Затова, когато те не са във властта, "изпадат в нервност ".

По отношение на въпроса дали обществените изказвания на премиера за това кой стои в основата на корупцията в България са премерени или не, политологът не вижда нищо неправилно: "Назовава нещата, които всички ние с години си приказваме и знаем ", споделя Дайнов.