Главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск иска до 2050

Главният изпълнителен шеф на SpaceX Илон Мъск желае до 2050 година на Марс да има град с един милион души. Това звучи демонски амбициозно, като се има поради, че хората в никакъв случай не са стъпвали на марсианската повърхнина. Но дали е осъществимо? Колко време ще отнеме на хората да колонизират друга планета? И може ли въобще в миналото хората да колонизират светове отвън Слънчевата система?

Отговорите на тези въпроси зависят значително от това за коя планета става дума. За Марс десетилетия не са безусловно нереалистичен период. Серкан Сайдам, заместник-директор на Австралийския център за галактически инженерни проучвания и професор в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, съобщи, че колонизирането на Марс от хора е допустимо в границите на десетилетия.

" Вярвам, че до 2050 година ще имаме човешка колония на Марс ", сподели Сайдам пред „ Live Science “

Сайдам е минен инженер, който специализира в проучването на минни разработки на бъдещето. Първата значима стъпка за основаването на сполучлива колония на Марс ще бъде водата, а тя може да бъде извлечена от лед и/или хидратирани минерали, съгласно Сайдам. Той счита, че по-късно водата ще улесни земеделието и опцията за развъждане на храна на Марс, както във кино лентата " Марсианецът " от 2015 година, а водородът от леда и минералите може да се употребява и като енергиен източник за ракетно гориво.

Но няма теоретичен консенсус по отношение на колонизацията на Марс до 2050 година, а други учени показват не толкоз оптимистични отзиви. Луис Фридман, инженер по астронавтика и съосновател на организацията с нестопанска цел Планетарно общество, изрече пред Gizmodo през 2019 година догатката, че колонизация на Марс е малко евентуална в обозримо бъдеще, а Рейчъл Сейдлър, невролог от Университета на Флорида, която е работила с астронавти на НАСА, сподели, че хората обичат да са оптимисти за колонизацията на Марс, само че това звучи " малко като къс в небето ".

Все отново човечеството евентуално ще доближи Марс в границите на десетилетия. Китай възнамерява да стартира да изпраща човешки екипажи на Марс през 2033 година, а НАСА има за цел да изпрати астронавти там в края на 2030-та или началото на 2040-та година. След като хората стигнат там, идната стъпка може да бъде построяването на колония.

Колонизацията допуска известна степен на автономия, само че не безусловно цялостна самостоятелност от Земята. Сайдам съпоставя Марс с далечен остров, където въпреки всичко ще би трябвало да внасяте неща понякога. " Повечето от оборудването и инструментите ще се изпращат от Земята ", споделя Сайдам. " Не мисля, че можете да произведете камион на повърхността на Марс. "

Марс ще би трябвало да създава нещо, с цел да може една дълготрайна колония да бъде финансово жизнеспособна. Космическият туризъм е един от разновидностите, само че Сейдам показва, че добивът на минерали е основен за триумфа на колонизацията. Например галактическият рандеман на скъпи материали като платина на близки метеорити би могъл да сътвори нови галактически стопански системи, като по този метод подтиква по-нататъшни вложения и изследвания.

Въпреки че Марс е най-реалистичният вид за извънземна колонизация, аленият ни комшия не е тъкмо най-приемливата планета за хората. Атмосферата на Марс е формирана от повече от 95% въглероден диоксид; там е доста студено, със междинна температура към минус 60 градуса по Целзий; достигането му лишава на галактическите кораби от Земята към 8,5 месеца; и е бомбардиран от нездравословна радиация.

Почти несъмнено е, че на планетите отвън нашата Слънчева система, наречени екзопланети, могат да се намерят по-приветливи нови домове. Проблемът с екзопланетите е, че те са доста, доста надалеч. Дори не сме изпращали галактически уред до екзопланета, а единствените сонди, които напуснаха Слънчевата система, бяха " Вояджър 1 " и " Вояджър 2 ", на които им лиши надлежно 35 и 41 години, с цел да стигнат до междузвездното пространство. Екзопланетите са в действителност доста по-далеч.

" До най-близката екзопланета ще са нужни няколко десетки хиляди години, с цел да се доближи със сегашната ни технология ", сподели пред „ Live Science “ Фредерик Марин, астрофизик откривател на черни дупки в Астрономическата обсерватория в Страсбург към Университета на Страсбург във Франция.

Това време за пътешестване може да направи колонизацията на екзопланети невъзможна. Но Марин, който организира компютърни симулации на междузвездни пътувания като теоретичен куриоз, чака то да намалее в близко бъдеще с помощта на по-бързи галактически кораби.

" В науката знаем, че на всеки 100 години, на всеки век, скоростта на вашите средства за напредване се усилва 10 пъти ", споделя Марин. С други думи, защото хората се научават да пътуват все по-бързо в космоса с всеки минал век, евентуалното време за пътешестване до екзопланети може да намалее от десетки хиляди години до хиляди години, а по-късно до стотици години.

Марин изложи предполагаем сюжет за постигане на екзопланета, която е гостоприемна за хората, в границите на 500 години. Пътуване, продължаващо епохи, въпреки всичко ще изисква галактически транспортен съд, пилотиран от няколко генерации хора, множеството от които в никакъв случай няма да видят екзопланетата, която в последна сметка ще бъде колонизирана.

Симулациите на Марин демонстрират, че към 500 души е уместно начално население за колониален транспортен съд с няколко генерации. Но по какъв начин хората ще се оправят с прекарването на остатъка от живота си на галактически транспортен съд и по какъв начин потомците им ще се оправят с раждането на живот, обвързван с междузвездни пътувания, поражда етични въпроси и неустановеност. И защото изменението на климата и други провокации, свързани със Земята, заплашват да доведат хората до изгубване, преди да сме се справили с междузвездното пътешестване, няма гаранция, че в миналото ще колонизираме екзопланети. /БГНЕС