Когато президентът Доналд Тръмп се срещне с колегите си на

Когато президентът Доналд Тръмп се срещне с сътрудниците си на срещата на върха на Г-7 във Франция идната седмица, една от обичаните му тематики ще бъде в дневния ред: големият търговски недостиг на Съединените щати.

По-точно, френските домакини желаят да обсъдят световните несъответствия, в това число недостига по настоящата сметка на Съединени американски щати, който е по-широк индикатор от комерсиалния недостиг и включва артикули, услуги и капиталови приходи, както и съответните остатъци на Китай и в по-малка степен на Европейския съюз и Япония, се споделя в разбор на „ Уолстрийт джърнъл “.

Дефицитите и остатъците са всекидневно и обикновено събитие. „ Това, което ни тревожи, са несъразмерните несъответствия “, съобщи ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на полемика през април.

Тези несъответствия стартират да наподобяват точно такива. По калкулации на МВФ общият размер на дефицитите и остатъците, които са двете страни на един и същи развой, е достигнал 3,7% от международния БВП през предходната година след нескончаем спад от времето на световната финансова рецесия. До началото на 2000-те години този индикатор нормално варираше сред 1% и 3%.

Това поражда съществени опасения. Дефицитите по настоящата сметка изиграха роля в рецесиите, които обгърнаха Латинска Америка при започване на 80-те години, Източна и Югоизточна Азия в края на 90-те, Съединени американски щати през 2007-2009 година и еврозоната след 2009 година

Тъй като всеки недостиг би трябвало да бъде финансиран посредством приток на капитал, без значение дали посредством банково кредитиране или продажба на акции и облигации, неговото разширение може да бъде сигнал за дългов или капиталов балон, подхранван от задгранични средства. Имотният балон в Съединени американски щати да вземем за пример беше финансиран индиректно посредством непознати капитали, ориентирани към скъпи бумаги, обезпечени с ипотечни заеми.

Днешните несъответствия наподобяват друго. Макар годишните дефицити да са по-малки отпреди 15 години, те са по-устойчиви и по-дълбоко заложени в икономическото държание на обособените страни.

Най-яркият образец са Съединените щати, чийто недостиг по настоящата сметка от 1,1 трилиона $ е най-големият в света. Ако бъде запитан за аргументите, Тръмп евентуално ще упрекна нелоялните търговски практики на други страни. Неговият отговор е въвеждането на мита.

МВФ обаче показва в свое проучване от по-рано тази година, че митата съставляват форма на микроикономическа индустриална политика, чието влияние върху настоящата сметка е минимално поради компенсиращи промени в вложенията, потреблението, спестяванията или валутните курсове. През предходната година митата в действителност ограничиха част от вноса, само че взривът в областта на изкуствения разсъдък усили търсенето на създадено в чужбина софтуерно съоръжение и дефицитът се сви единствено нищожно.

По-значим фактор за недостига на Съединени американски щати е бюджетният недостиг, който поддържа несъразмерни разноски и незадоволителни спестявания. Според МВФ бюджетен недостиг, равняващ се на 2% от Брутният вътрешен продукт, усилва недостига по настоящата сметка с към 0,5% от Брутният вътрешен продукт.

Съединените щати не носят цялата отговорност за личните си дефицити. Те се поддържат и от остатъците на други страни. Сред тях е Германия, чийто проблем е хроничното недоинвестиране, а най-много Китай, който има най-големия остатък в света. Чрез големия си експорт Китай на процедура принуждава комерсиалните си сътрудници да поддържат дефицити.

Подобно на Тръмп, китайското управление слага производството в центъра на икономическата си политика. За разлика от митата обаче китайската индустриална политика оказва действително въздействие върху комерсиалния баланс, тъй като е макроикономическа по своя темперамент. Анализът на МВФ демонстрира, че Пекин употребява валутни интервенции и надзор върху придвижването на капитали, с цел да поддържа юана недооценен. Освен това подтиква вложенията посредством политики, които лимитират потреблението на семействата и предизвикват спестяванията. Така се подкрепя износът и се потиска вносът.

Френският президент Еманюел Макрон би желал по време на френското председателство на Г-7 да бъде реализирано координирано решение на тези несъответствия. По думите му без съгласувани дейности съществува риск те да бъдат поправени по безреден и мъчителен метод.

На пръв взор решението наподобява ясно: Съединени американски щати би трябвало да понижат бюджетния си недостиг, а Китай да реформира финансовата и фискалната си система.

Друг вероятен вид е модел, сходен на Споразумението от Плаза от 1985 година, когато страните от Г-5 се договориха доларът внезапно да отслабне по отношение на немската марка и японската йена. В идващите години несъответствията доста понижиха.

Днес доларът остава надценен съгласно редица индикатори, до момента в който китайският юан е недооценен най-малко с 15%, счита Джоузеф Ганьон от Института за интернационална стопанска система „ Питърсън “. Бившите стопански съветници на държавните управления на Съединени американски щати и Франция Брад Сетсър и Шахин Вале неотдавна написаха, че премахването на „ дълбоките валутни подценявания е единствената политическа смяна, която би върнала директно салдото в международната търговия “.

Засега обаче нито едно от тези решения не наподобява евентуално. Причината не е единствено, че Китай не е член на Г-7. Вашингтон упреква други страни, най-много Пекин, за личните си проблеми, до момента в който китайското управление не вижда причина да трансформира политика, която съгласно него дава резултати. МВФ, който има задачата да следи за сходни несъответствия, не разполага с действителни механизми да ги поправя.

„ Дискусията за интернационалните несъответствия е обвързвана най-много с безотговорните политики на Китай и Съединени американски щати “, съобщи през април президентът на Института за интернационална стопанска система „ Питърсън “ Адам Поузън. „ Влиянието на надзора на МВФ върху двете най-големи стопански системи в света, двете най-големи нуклеарни сили и два от четиримата най-големи акционери във фонда е лимитирано. “

Ако координираните дейности на държавните управления не съумеят да поправят тези несъответствия, допустимо е това да стане едвам след нова рецесия.

Историческите образци не дават еднопосочен отговор. Финансовите рецесии в Латинска Америка и Азия бяха провокирани от закрепени валутни курсове, които насърчаваха трансграничното кредитиране. Последвалите девалвации доведоха до банкови разтърсвания. Подобни процеси стояха и в основата на рецесията в еврозоната, въпреки единната валута да оцеля. Имотният балон в Съединени американски щати пък беше финансиран главно посредством частен дълг.

Днес множеството валути се търгуват при плаващи курсове. В свое проучване икономистът от Масачузетския софтуерен институт Кристин Форбс и нейни сътрудници означават, че през последните години Съединени американски щати финансират огромна част от недостига си посредством продажба на акции на задгранични вложители. Само през предходната година този поток е достигнал рекордните 736 милиарда $.

Добрата вест съгласно Форбс е, че възможен срив на фондовите пазари, да вземем за пример в резултат на отчаяние от развиването на изкуствения разсъдък, би понижил действителната стойност на отговорностите, които Съединени американски щати са поели към задграничните вложители. Това би могло също по този начин да отслаби $ и да помогне за стесняване на дефицитите. Лошата вест е, че загубите за вложителите могат да се трансферират към облигационните и валутните пазари.

Икономистите постоянно показват Споразумението от Плаза от 1985 година като образец за сполучлива интернационална икономическа съгласуваност. По-рядко се припомня, че инфлационният напън, подбуден от това съглашение, способства за борсовия срив през 1987 година | БГНЕС