Главният герой на разказа, който е и негов автор, отива

Главният воин на описа, който е и негов създател, отива на дискотека, нарушавайки скрито възбраната на своя татко. Не след дълго гузната му съвест го изправя пред такива тествания, които едвам не костват живота на юношата. Спасява го един пътешественик, докаран като боец, който отклонява младежа от пътя наопаки към къщата на дядо му. На идващия ден се оказва, че в сектора, през който се е канел да мине героят, е станала тежка злополука с камион. Голямата мистерия, само че и мотив за креативно ентусиазъм, е точно този пътешественик, за който дядото на героя позволява, че не е бил " чиляк “.

В изявление за Varna24.bg Георги Александров споделя: " Това е една гранична творба! 

- Жоро, по какъв начин се роди концепцията за този роман?

- Сюжетът на този роман следва една действителна и добре отлежала поредност от житейски обстановки, разиграли се в границите на няколко часа. През годините съм споделял тази история пред стеснен кръг хора, а аз самият не съм държал да я изваждам на показ пред необятна аудитория. Първо, тъй като желаех да разплета възела и да намеря разумно пояснение за тази странна среща. Навремето с журналистката Виолета Гурнакова тръгнахме да проверяваме взаимно историята, само че се оказа, че това е като да търсиш игла в купа сено. Едва ли щях да седна да напиша този роман, в случай че не изпитвах носталгия към моето юношество, обич към починалите ми вуйна и дядо и въобще към цялостен един свят, който одобрявах за даденост, а си отиде необратимо. И не на последно място – написах го поради приятелите и роднините, които упорстваха, че тази история би трябвало да види бял свят.

- Как би определил жанрово своя роман?

- Като една гранична творба, разполовена в света на паранормалното и действителното, на художественото и документалното, на сантименталното и всекидневно-битовото. Не знам, жанровата диференциация на този роман е сложна задача и надали ще се откри литературовед, който да я реши еднопосочно.

- Всъщност, каква проблематика слага този роман?

- За свободата и несвободата на малолетния субект, за неспазеното заричане, за връхлитащото като бумеранг възмездие, само че и за свръхестествените сили, които обезвреждат причинно-следствени връзки от кармичен темперамент... Мисля, че това е забележимият набор на проблематиката.

- Кой клас беше тогава и мислиш ли в действителност, че децата и юношите би трябвало да порастват без наставнически надзор? 

-  Бях седми за осми клас и не знам по какво съдиш, че мисля по този начин. Контрол би трябвало да има, само че и верен метод. Всяка възбрана води до нейното нарушение – това е Третият закон на Нютон. Следователно възбраните не са най-мъдрото възпитателно средство.

- Как се почувства, откакто разказът ти бе оповестен и стартира да се чете и споделя?

- Неудобно. Почувствах се като чисто гол...

- Има ли нещо изопачено от твоя страна в описа?

-Не, нищо не съм изопачавал, няма и художествени измислици, колкото и да е нетипично за жанра. Именно на това се дължаха и съмненията ми да напиша описа – щях ли да печеля доверието на читателите...

- Все отново това е художествено произведение, не новинарски репортаж...

- Така е, да, само че аз не бих тръгнал да пиша роман просто тъй като мозъкът ми е родил някакъв сюжет. Нито се изживявам като публицист, нито мисля, че имам кой знае какъв белетристичен гений. Ако разполагах с непотребни пари, сигурно щях да екранизирам тази история и нямаше да седна да пиша роман.

- Какви са съгласно теб художествените му достолепия?

-Мисля, че ще бъде нескромно аз да акцентирам художествените достолепия на творбата. Но бих могъл да кажа, че съумях да пресъздам автентично и в относителна цялост художественото време и пространство – т. тар. " хронотоп “. На мен най-малко не ми е известно до момента Авренското плато да е било художествено осмисляно по метода, по който е проектирано в моя роман – като един самобитен космодрум и насочна точка за свръхестествени прекарвания. Героите, въпреки и официално да не са добре построени, съгласно мен са задоволително пълнокръвни.

- Кой е обичаният ти воин на описа – несъмнено пришълецът боец?

-Всички герои са ми обичани без основния /смее се/. Всеки един е доста специфичен за мен.

- А искаш ли някой ден да срещнеш още веднъж пришълеца боец?

- Да, желая, с цел да разплете възела на тази странна среща и най-много с цел да му благодаря. За мен няма подозрение, че той ми е избавил живота и нищо чудно това да е бил моят ангел-хранител... Вярвам, че някой ден ще се срещна освен с него, само че и с вуйна, дядо и други мои близки и родственици, които към този момент не са сред нас. 

- Какво би посъветвал хората, които са имали сходни мистични завършения като теб?  

- Да ги споделят. Съвременната българска прозаичност страда от сериозен недостиг на същински и вдъхновяващи истории. Тя е някак принизена, надълбоко заземена и зазидана в матрицата на всекидневно-битовото, на профанното. Все едно четеш вестник, а не художествена литература, призвана да извисява индивида, а не да го зомбира и да го третира като маргинал.  

- Какви мнения получи за описа?

- Много положителни, в това число и от отдадени в тайнствата на битието хора. Всички, които са се срещнали със сюжета, долавят, че той е построен върху действителна история. Казват, че разказът се чете на един мирис, макар че е обемен. Това значи, че им е забавен. А една моя сътрудник от университета във Велико Търново, която стана учителка по български език и литература, ми писа, че ще включи описа в образователната си стратегия по СИП, само че моето мнение е, че той не е подобаващ за проучване в прогимназиалния и в първия стадий на гимназиалния курс.

- Смяташ ли да продължиш да пишеш художествени творби и имаш ли други произведения?  

- Не, както споделих, аз не съм публицист. Бих написал художествено произведение единствено в случай че не мога да разплета дадена житейска обстановка, която ме е въодушевила същински. Имам едно стихотворение – епитафия, отдадена на Петя Дубарова, която разгласих преди години, също в уеб страницата " Откровения “, във връзка годишнина от кончината на поетесата.