„Един за всички, всички за един“: истинският д’Артанян зад мита за „Тримата мускетари“
Главният воин е на 18 години и демонстрира смелост и храброст, присъщи за тази възраст. Въпреки че от време на време наподобява смешен, той не търпи насмешки и е подготвен да се отбрани против всеки, който му се присмива. Той е рисков и ловко борави с шпагата. Язди малко жълто конче, което наподобява изтощено и върви с наведена глава. Героят пътува към Париж за да стане мускетар и да реализира триумф в живота.
По този метод Александър Дюма, един от най-значимите френски писатели, основава облика на д`Артанян – основния воин в романа „ Тримата мускетари “.
Произведението е оповестено за първи път през 1844 година и остава извънредно известно, като продължава да се преиздава и след повече от 180 години. Романтичните облици на мускетарите – смели мъже, правилни на френския крал, постоянно подготвени да извадят шпагите си и известни с девиза „ Един за всички, всички за един “ – са толкоз въздействащи, че историята е приспособена неведнъж за кино и телевизия, а генерации деца израстват с техните завършения.
Но кой е същинският д'Артанян? Как е живял и по какъв начин е умрял? Къде е заровен?
Тези въпроси още веднъж получиха новост, откакто неотдавна беше обявено, че в нидерландския град Маастрихт е открит гроб, за който съществуват съществени догатки, че принадлежи на действителния д`Артанян (ElPais). Окончателното удостоверение или отменяне на тази догадка ще бъде допустимо едвам след приемане на резултатите от ДНК разбора на скелета. Тъй като д`Артанян има директни наследници, провеждането на проучването не съставлява усложнение.
Причината да се допуска, че това е гробът на мускетаря, се базира на исторически източници, съгласно които д`Артанян умира през 1673 година по време на обсадата на Маастрихт от френската войска. Свидетелски разкази сочат, че той е бил прострелян в гърдите с мускет.
Скелетът е открит инцидентно по време на ремонтни действия в черква в Маастрихт. Положението на гроба обаче е показателно – той се е намирал на мястото на някогашния олтар. На такива места са погребвани единствено членове на кралското семейство или високопоставени персони. В скелета, на височината на гърдите, е открит патрон от мускет. Знае се, че по време на обсадата лагерът на френската войска е бил покрай мястото.
Изследователите считат, че д`Артанян евентуално е бил заровен небрежно, както е било всекидневно по време на война. Погребението не е маркирано в регистрите, само че до скелета е открита френска монета от същия интервал. Мястото на погребението и оказаните почести допускат, че това е точно д`Артанян.
Смята се, че той е бил на към 60 години при гибелта си. Истинското му име е Шарл дьо Бац дьо Кастелмор, граф д`Артанян. Роден е към 1611 година в благородническо семейство от Южна Франция. Военната си кариера стартира към 1640 година и последователно доближава до капитан на кралските мускетари.
В романа на Дюма д`Артанян е показан като зложелател на гвардейците на кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо. В реалност той е бил правилен покровител на наследника му, кардинал Джулио Раймондо Мадзарино (Мазарини), първи министър на Франция. Историческите източници показват, че д`Артанян надали е бил сериозен съперник на Ришельо, който умира през 1642 година, защото мускетарят стартира кариерата си единствено две години по-рано.
Д`Артанян е бил извънредно непосредствен до Луи XIV. По време на регентството на Мазарини, когато кралят е малолетен, д`Артанян е част от неговото обграждане. Като началник на елитния мускетарски полк той дава отговор и за защитата на краля.
Още при ръководството на Мазарини д`Артанян печели доверието на авторитетните персони и получава значими и секрети задачи. За известно време е губернатор на Лил след завладяването на града от френските войски през 1667 година
Около двадесет години след началото на военната си кариера д`Артанян се дами за Шарлот-Ан дьо Шанлеси, с която има две деца. Бракът им завършва шест години по-късно.
Въпреки че е извънредно значима фигура, д`Артанян става знаменит съвсем два века след гибелта си. Първоначално животът му е разказан от Гатен дьо Куртил дьо Сандра в книгата „ Спомените на господин д`Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари “ (1700 г.). Повече от 100 години по-късно Дюма употребява това произведение като основа за романа „ Тримата мускетари “. Не единствено д`Артанян, само че и Атос, Портос и Арамис са въодушевени от действителни персони, служили в полка. Дюма обаче трансформира доста техните истории, с цел да ги приспособява към своя роман и да ги трансформира в познатите през днешния ден облици.
По този метод Александър Дюма, един от най-значимите френски писатели, основава облика на д`Артанян – основния воин в романа „ Тримата мускетари “.
Произведението е оповестено за първи път през 1844 година и остава извънредно известно, като продължава да се преиздава и след повече от 180 години. Романтичните облици на мускетарите – смели мъже, правилни на френския крал, постоянно подготвени да извадят шпагите си и известни с девиза „ Един за всички, всички за един “ – са толкоз въздействащи, че историята е приспособена неведнъж за кино и телевизия, а генерации деца израстват с техните завършения.
Но кой е същинският д'Артанян? Как е живял и по какъв начин е умрял? Къде е заровен?
Тези въпроси още веднъж получиха новост, откакто неотдавна беше обявено, че в нидерландския град Маастрихт е открит гроб, за който съществуват съществени догатки, че принадлежи на действителния д`Артанян (ElPais). Окончателното удостоверение или отменяне на тази догадка ще бъде допустимо едвам след приемане на резултатите от ДНК разбора на скелета. Тъй като д`Артанян има директни наследници, провеждането на проучването не съставлява усложнение.
Причината да се допуска, че това е гробът на мускетаря, се базира на исторически източници, съгласно които д`Артанян умира през 1673 година по време на обсадата на Маастрихт от френската войска. Свидетелски разкази сочат, че той е бил прострелян в гърдите с мускет.
Скелетът е открит инцидентно по време на ремонтни действия в черква в Маастрихт. Положението на гроба обаче е показателно – той се е намирал на мястото на някогашния олтар. На такива места са погребвани единствено членове на кралското семейство или високопоставени персони. В скелета, на височината на гърдите, е открит патрон от мускет. Знае се, че по време на обсадата лагерът на френската войска е бил покрай мястото.
Изследователите считат, че д`Артанян евентуално е бил заровен небрежно, както е било всекидневно по време на война. Погребението не е маркирано в регистрите, само че до скелета е открита френска монета от същия интервал. Мястото на погребението и оказаните почести допускат, че това е точно д`Артанян.
Смята се, че той е бил на към 60 години при гибелта си. Истинското му име е Шарл дьо Бац дьо Кастелмор, граф д`Артанян. Роден е към 1611 година в благородническо семейство от Южна Франция. Военната си кариера стартира към 1640 година и последователно доближава до капитан на кралските мускетари.
В романа на Дюма д`Артанян е показан като зложелател на гвардейците на кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо. В реалност той е бил правилен покровител на наследника му, кардинал Джулио Раймондо Мадзарино (Мазарини), първи министър на Франция. Историческите източници показват, че д`Артанян надали е бил сериозен съперник на Ришельо, който умира през 1642 година, защото мускетарят стартира кариерата си единствено две години по-рано.
Д`Артанян е бил извънредно непосредствен до Луи XIV. По време на регентството на Мазарини, когато кралят е малолетен, д`Артанян е част от неговото обграждане. Като началник на елитния мускетарски полк той дава отговор и за защитата на краля.
Още при ръководството на Мазарини д`Артанян печели доверието на авторитетните персони и получава значими и секрети задачи. За известно време е губернатор на Лил след завладяването на града от френските войски през 1667 година
Около двадесет години след началото на военната си кариера д`Артанян се дами за Шарлот-Ан дьо Шанлеси, с която има две деца. Бракът им завършва шест години по-късно.
Въпреки че е извънредно значима фигура, д`Артанян става знаменит съвсем два века след гибелта си. Първоначално животът му е разказан от Гатен дьо Куртил дьо Сандра в книгата „ Спомените на господин д`Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари “ (1700 г.). Повече от 100 години по-късно Дюма употребява това произведение като основа за романа „ Тримата мускетари “. Не единствено д`Артанян, само че и Атос, Портос и Арамис са въодушевени от действителни персони, служили в полка. Дюма обаче трансформира доста техните истории, с цел да ги приспособява към своя роман и да ги трансформира в познатите през днешния ден облици.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




