От малките до големите класове
Главните герои през днешния ден са първокласниците. Но те занапред ще натрупат познания, ще трансформират желанията си, ще избират своите направления. Разказаха ни какви желаят да станат, когато пораснат. Но първо попитахме техните каки и батковци от 10-и клас, на които им следва скоро да завършат междинното си обучение, какви са желали да станат, когато са учили буквите и са сричали първите си думички. И по какъв начин са се трансформирали фантазиите им за 10 години, в какво са се трансформирали.
" Когато бях първи клас, желаех да се занимавам с дизайн . Може би звучи необичайно, само че не съм имала като други първокласници фантазии да бъда пожарникар или служител на реда. Мисля, че на сегашните първокласници ще им бъде доста занимателно и ще открият себе си сигурно. Аз към този момент открих себе си и желая да бъда журналистка ", сподели десетокласничката Доротея Михайлова от гимназия " Христо Ботев " в Русе.
Момичето изяснява и повода за нейния избор на специалност - обича да е измежду хора, да комуникира.
" Искам да схвана по какъв начин мислят и разсъждават хората. Искам да видя всеки човек, тъй като всички сме разнообразни. Познавайки повече хора, си уголемявам кръгозора и мога да си подобря връзката ", изяснява Доротея.
Съученичката й Михаела Павлова споделя, че в първи клас е мечтаела, като порасне, да бъде астронавт. " Сега нямам доста ясна цел " , споделя с усмивка момичето.
Десетокласникът Васил Сиромахов също изяснява, че са се трансформирали малко фантазиите му за 10 години. " В първи клас желаех да бъдат стоматолог, когато порасна. Сега се двоумя сред стоматология и програмиране ", споделя момчето.
Желанията в първи клас и в този момент са разнообразни и за десетокласничката Рая. " Когато бях в първи клас, желаех да бъда фешън дизайнер, а в този момент желая да изучавам медицина . Но медицината няма да ми пречи по никакъв метод да се занимавам и с дизайн ", споделя момичето.
Единайсетокласникът Виктор Димитров изяснява, че още следва фантазията си отпреди 11 години. " Като първокласник желаех да се занимавам с геодезия - както татко ми. И в този момент към момента желая . Ако не се получи, ще опитвам да бъда юрист като майка ми ", споделя младежът.
А на въпроса " Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? ", първокласниците от гимназия " Христо Ботев " дават отговор изрично - лекар, служител на реда, пожарникар, фотограф, маникюрист, коафьор, футболист, а също и... " не знам ".
Малкият Роби споделя, че желае да бъде футболист , подобен е и в този момент. " Играя като нападател, тъй като съм слаб бранител. Вкарвам малко голове. Един път означих повече ", усмихва се първокласникът.
Негова съученичка е решила да бъде пожарникар като татко си. Сияна пък желае да бъде маникюристка , а Ваяна - зъболекарка . Аймира ще е лекар , с цел да " лекува бебетата ", а друго момиченце споделя, че ще бъде фотограф , тъй като желае да снима бебета.
Ангел не знае какъв ще стане, когато порасне. Алекс също се чуди , само че е сигурен в едно: " Искам да съм първенец. Искам да бъда доста добър и в учебно заведение да имам шестици ".
Пред класната стая на първолаците е 44-годишният Димитър Петров. " Вълнувам се, тъй като съм дядо на първокласник. Много е значимо децата да учат ", споделя мъжът.
" Вълнението постоянно е огромно. В моя клас са 24 деца. Всички се вълнуваме - и деца, и учители, и родители. С усмивка, със усърдие и с обич всичко се реализира ", споделя Невена Ангелова, учителка на първи клас.
Тя е изучила към този момент седем випуска с възпитаници. " Вълнението, желанието и старанието са същите през годините. Децата в този момент са малко по-различни - по-емоционални и по-буйни, само че се оправяме " , споделя Ангелова.
Нейната колежка Людмила Попова - преподавател от 24 години в СУ " Христо Ботев ", изяснява, че учителите не са врагове на родителите.
" Всички работим дружно за децата. Колкото по-рано децата схванат своята стойност благодарение на родителите и учителите, то можем да чакаме, че ще станат персони. Работя с голямо предпочитание за децата. Всички имаме проблеми, само че би трябвало да бъдем положителни " , сподели Попова.
" Когато бях първи клас, желаех да се занимавам с дизайн . Може би звучи необичайно, само че не съм имала като други първокласници фантазии да бъда пожарникар или служител на реда. Мисля, че на сегашните първокласници ще им бъде доста занимателно и ще открият себе си сигурно. Аз към този момент открих себе си и желая да бъда журналистка ", сподели десетокласничката Доротея Михайлова от гимназия " Христо Ботев " в Русе.
Момичето изяснява и повода за нейния избор на специалност - обича да е измежду хора, да комуникира.
" Искам да схвана по какъв начин мислят и разсъждават хората. Искам да видя всеки човек, тъй като всички сме разнообразни. Познавайки повече хора, си уголемявам кръгозора и мога да си подобря връзката ", изяснява Доротея.
Съученичката й Михаела Павлова споделя, че в първи клас е мечтаела, като порасне, да бъде астронавт. " Сега нямам доста ясна цел " , споделя с усмивка момичето.
Десетокласникът Васил Сиромахов също изяснява, че са се трансформирали малко фантазиите му за 10 години. " В първи клас желаех да бъдат стоматолог, когато порасна. Сега се двоумя сред стоматология и програмиране ", споделя момчето.
Желанията в първи клас и в този момент са разнообразни и за десетокласничката Рая. " Когато бях в първи клас, желаех да бъда фешън дизайнер, а в този момент желая да изучавам медицина . Но медицината няма да ми пречи по никакъв метод да се занимавам и с дизайн ", споделя момичето.
Единайсетокласникът Виктор Димитров изяснява, че още следва фантазията си отпреди 11 години. " Като първокласник желаех да се занимавам с геодезия - както татко ми. И в този момент към момента желая . Ако не се получи, ще опитвам да бъда юрист като майка ми ", споделя младежът.
А на въпроса " Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? ", първокласниците от гимназия " Христо Ботев " дават отговор изрично - лекар, служител на реда, пожарникар, фотограф, маникюрист, коафьор, футболист, а също и... " не знам ".
Малкият Роби споделя, че желае да бъде футболист , подобен е и в този момент. " Играя като нападател, тъй като съм слаб бранител. Вкарвам малко голове. Един път означих повече ", усмихва се първокласникът.
Негова съученичка е решила да бъде пожарникар като татко си. Сияна пък желае да бъде маникюристка , а Ваяна - зъболекарка . Аймира ще е лекар , с цел да " лекува бебетата ", а друго момиченце споделя, че ще бъде фотограф , тъй като желае да снима бебета.
Ангел не знае какъв ще стане, когато порасне. Алекс също се чуди , само че е сигурен в едно: " Искам да съм първенец. Искам да бъда доста добър и в учебно заведение да имам шестици ".
Пред класната стая на първолаците е 44-годишният Димитър Петров. " Вълнувам се, тъй като съм дядо на първокласник. Много е значимо децата да учат ", споделя мъжът.
" Вълнението постоянно е огромно. В моя клас са 24 деца. Всички се вълнуваме - и деца, и учители, и родители. С усмивка, със усърдие и с обич всичко се реализира ", споделя Невена Ангелова, учителка на първи клас.
Тя е изучила към този момент седем випуска с възпитаници. " Вълнението, желанието и старанието са същите през годините. Децата в този момент са малко по-различни - по-емоционални и по-буйни, само че се оправяме " , споделя Ангелова.
Нейната колежка Людмила Попова - преподавател от 24 години в СУ " Христо Ботев ", изяснява, че учителите не са врагове на родителите.
" Всички работим дружно за децата. Колкото по-рано децата схванат своята стойност благодарение на родителите и учителите, то можем да чакаме, че ще станат персони. Работя с голямо предпочитание за децата. Всички имаме проблеми, само че би трябвало да бъдем положителни " , сподели Попова.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ