„Поток“ или изкуството да поддържаш щастието
Главната причина щастието да е по този начин труднопостижимо е, че вселената не е основана за улеснение на човешките същества. Тя е с съвсем безмерен мащаб, а по-голямата част от нея е враждебно пуста и студена – написа унгарският психолог Михай Чиксентмихай в световноизвестната си книга „ Поток ”.
Устременият към Ню Йорк астероид може да се подчинява на всички закони на вселената, само че за нас той би бил висшо безсрамие. Вирусът, атакуващ клетките на някой талант, прави това, което му повелява природата, макар че нанася голяма вреда на човечеството.
Ако човешките цели и стремежи се вземат за насочна точка, то в космоса царува безвъзвратен хаос – написа Чиксентмихай.
Трудно можем да променим метода, по който действа Вселената, само че можем да променим метода, по който действа мозъкът ни, уверен е психологът.
„ Дали сме щастливи, зависи от вътрешната ни естетика, не от контрола, който сме способни да оказваме върху могъщите космополитен сили. “
Още в ранната си възраст бъдещият психолог вижда, че до момента в който някои от възрастните край него, унищожени от Втората международна война, по този начин и не могли да стъпят на краката си, други се борели и запазвали позитивния си дух даже в най-тежките моменти. За да открие отговор на този загадъчен въпрос, той се спуснал в дълбините на философията и логиката на психиката.
Психологията привлякла Чиксентмихай инцидентно. Като юноша слушал една лекция в Швейцария, която трябвало да е за НЛО. Вместо обаче да приказва за срещи с причудливи създания, лекторът говорел за логиката на психиката на неговите съвременници. Според него европейците почнали да „ виждат “ летящи чинии в небето, тъй като обезверено търсели ред в хаоса след войната.
Този преподавател бил Юнг , фамозният откривател на архетиповете и груповото несъзнавано. Любознателният юноша почнал да чете трудовете на Юнг и след установяването си в Съединени американски щати, записал логика на психиката. Така Чиксентмихай почнал професионално да изследва по какъв начин, макар безразличието на естествените закони и безумието на саморазрушаващото се човечество, някои хора съумяват да реализират благополучие.
Той открива, че тези хора водят деятелен живот, отворени са към света и към другите, виновни са и съумяват да извлекат опция за приятност даже в най-трудните обстановки. Общото сред тях, открива той, е чувството, че имат надзор над живота си. Тези хора понякакъв метод са овладели личното си схващане.
