Десислава Давидова: Разкопките на Брезовско шосе са тест за отношението ни към културното наследство на Пловдив
Главен помощник Десислава Давидова е част от експертния екип на Археологическия музей. Работи към този момент 30 години в бранша, а тясната ѝ компетентност и нумизматиката. Участвала е като съръководител, заместник-ръководител, експерт или част от екипа на всички съществени археологически обекти в Пловдив.
Прочетете още
В момента Давидова е началник на разкопките на праисторическата селищна могила Яса тепе на Брезовско шосе.
- Г-жо Давидова, при всеки обществен план, осъществен в охранителна зона, забавянето се оправдава с работата на археолозите. Сега обстановката е сходна и на Брезовско шосе, където се намира праисторическата селищна могила Яса тепе. Как ще коментирате това?
- Проблемите с отвесно наслоените градове са доста, тъй като наслагването на разнообразни столетия изисква по-специфична методика на изследванията в такава среда. Пловдив е жив град и ръководството на огромни инфраструктурни обекти е обвързвано с намесата на разнообразни институции. Но преди всичко вложителят, който има планове да прави нещо в дадена зона, в тази ситуация значимото за града Брезовско шосе, би трябвало да изследва безусловно всички елементи. И когато един подобен значим подробност като съществуването на археологически монумент на културата бъде пропуснат, в един по-късен момент това основава напрежение и анархия, тъй като ние се намесваме без да е било планувано нашето присъединяване. При такава обстановка ние ставаме разумното пояснение за всички забавяния. Ако обаче вложителят още преди старта на работата се синхронизира с всички институции – в това число Археологическия музей поради това, че навлиза в охранителна зона на недвижима културна полезност, може да бъде построен доста по-добър проект за ръководство.
Да, нашата работа забавя плана, само че не го забавя по подобен метод, че ние да влияем на всичко, обвързвано с организацията. Стараем се да работим оптимално бързо и акуратно, с цел да дадем опция да бъде пуснат пътят.
Нека да подчертая един значим колорит - нашата еднаквост се дефинира от това по какъв метод се отнасяме към предишното си. Защото в последна сметка, в случай че го възприемаме съответно и обективно, това ще ни оказва помощ да се развиваме по-нататък в бъдещето. Всеки път на 24. май всички сме доста горди с българската просвета и история, след което забравяме за нея. Това са метафизичен изречения и за мнозина звучат като нищо, само че част от тази просвета я сътворяваме ние – археолозите, посредством нашите изследвания. Опитваме се да реагираме оптимално бързо, без значение от бавната методика, която се употребява в изследването на обекти от праисторията. Това че не го вършим притежание пред публиката, не значи, че не поставяме тези старания.
- Ако бяхте включени през цялото време, както би следвало съгласно закона, щеше ли работата да върви по-бързо?
- Не бих споделила по-бързо, а по-безболезнено и по-поносимо. Защото методиката на работа на археолозите изисква да се извършат строго избрани дейности. Но можеше да се изготви по-добър проект, с цел да не се затруднява за дълъг интервал от време напредването в зоната. Надявам се, че в бъдеще това ще се случи, към момента има време. Тези решения би трябвало да се вземат, даже и нас да ни няма. Археолозите не стопират улици и не провеждат придвижването.
- Докога ще проучвате селищната могила?
- Имаме позволение до края на календарната година. На терен сме във всеки един вероятен миг, само че естествено когато пристигна този сезон, става доста по-трудно, тъй като работим в 6-метрови ровове и при дъжд става рисково. Има неща, които изискват схващане. Осъзнавам, че хората не ги топли това, че е затруднена активността им, метода към тях, само че съм уверена, че това може да се реши като проблем от институциите, които се занимават с ръководството на този план. Имат ресурса, уповавам се и концепциите.
Ние се опитваме да вършим работата, която изисква законът от нас. Става дума за недвижима културна полезност от национално значение. Това значи, че преди всяка една интервенция се изискват разкопки.
На Брезовско шосе имаме да допроучим към 250 метра, които съставляват същинската част от праисторическото населено място. Тръбите от водния план минават тъкмо оттова. Трасето пресича част от източната външна страна на могила в една доста висока част. За страдание няма по какъв начин да запазим обекта подземен. Да го зарием. Каквото открием, ще го покажем в музея под формата на галерия или цифрово показване. Има решения и е въпрос на обмисляне и разискване.
За актуалната година изследванията завършиха. Инвеститорът – община Пловдив – планува възобновяване на работата в тази част на трасетопрез идната година, само че има избрани административни процедури, които следва да се изпълнят преди този момент.
- Защо се случва по този начин, че намесата на археолозите на такива обекти се случва след сигнал на жители и по този начин се стига до избавителни изследвания? Пресни образци са и Яса тепе, и могилата до село Долнослав…
- Това е безгрижно отношение. В случая с Брезовско шосе е почнало прокарването на тръба в охранителната зона на недвижима културна полезност от национално значение без за това да са известени археолозите, както го изисква законът. На обществеността ѝ убягва един значим подробност, който постоянно се подминава от вложителите. Това е тезата, че като има подобен археологически паметник и нищо не може да се направи на мястото. Не е по този начин. Просто не може да се прави без наблюдаване от археолозите. И по света, и у нас изобилства с решения, които се вършат, когато нещата са стиковани и планувани, както би трябвало. В културата има две крайни трендове – едните споделят всичко да се пази, другите пък нищо да не се съхранява. Най-добрата тактика е, когато има баланс. Има неща, които могат да се отсеят, да се запазят, да се експонират. Пример е преместването на археологическите обекти на автомагистрала Струма. В Египет има изместен цялостен храмов комплекс поради язовир. Подобни образци има и в Турция. Това не е извънземна процедура, правено е и ще се прави и за в бъдеще.
Парадоксално е, че тези зони, избрани от Националния институт за недвижимо културно завещание и от Министерство на културата, са признати на национално равнище. Те са охранителни, а това значи, че изискват избран режим. Някои са със непоколебим режим за разкопки, други – с археологическо наблюдаване. Но при всички случаи те са с регламентиран режим на работа. Въпреки всичко това някак си остава настрана.
Да ви напомня, че имаше сходен проблем и с Акведукта при ремонта на Коматевско шосе. Всички бяха сюрпризирани, а си има документи за съществуването на недвижима културна полезност. И там имаше огромна сага. В средата на 20. век, когато е имало извънредно огромно строителство и е имало индустриализация, са регистрирани огромна част от обектите. Но те са регистрирани, не напълно изцяло проучени. На тази база са основани охранителните зони. Разбирам реакцията: „ но вие го знаете, какво ще му проучвате ”. Но е значим детайлът, че обектът е регистриран, а не изследван.
Но значимата специфичност е в детайла, че обектът е регистриран, а не напълно изследван. Регистрираният обект е този, за чието битие знаем или е проучена доста дребна част от него (както в случая), а проученият - този, който е бил обект на археологически разкопки. Разликата е голяма! Плоската могила или Яса тепе, занапред ще разкриват своите „ секрети “, в случай че се изразим в художествена форма. Такива инфраструктурни планове са необичаен късмет да попълним „ белите петна “ в историческото ни развиване. От тази позиция, селищната могила на Брезовско шосе ни дава опция да разберем какъв брой тъкмо е остарял нашия град, а не да използваме общата дефиниция „ един от най-старите “. Мисля, че няма да сгреша, в случай че кажа, че това епоследната и единственатаотносително непокътната,цяласелищнамогиланатериториятанаградПловдив. Това е мястото, чрезкоетодоказваме, чеПловдив е граднанад 6000 години.
- Често вложителите употребяват фразата, че когато археолозите се намесят, нещата стават страшни.
- Не, не стават страшни. Просто би трябвало да се следва нормативната база. Има си проблеми, само че когато човек тръгне по вярната пътека и се съблюдават регламентите, нещата може да се забавят, само че има решения. В съответния случай – ние действаме съгласно разпоредбите в археологията деструктивно. Отнемаме безусловно всичко и им освобождаваме цялото трасе, с цел да си положат тръбата. В същото време ние следим трасето до бензиностанцията на Лукойл и хотел Премиер, с цел да проследим цялото трасе – с охранителна зона, с прилежащи зони. Така имаме ясна информация, когато стартират други капиталови планове в региона, тъй като това няма да е единственият. Така ще знаем по какъв начин да реагираме. Това също е значимо.
- Като минат около обекта жителите обаче виждат единствено ров и някой и различен керамичен откъс.
- Праисторията е атрактивна, когато я гледаш в музей или посредством мултимедийна възстановка. Защото когато минават хората около обекти като нашия в този момент, те остават озадачени. Когато работим в центъра на града, те виждат разкриването на античните градежи и си споделят: „ Ей, какво нещо са правили хората ”. А като минат около нас, се чудят за какво дълбаем сред три и шест метра. Нашият обект стартира от 2.5 метър под актуалното равнище и стига съвсем до 6-ия метър. Изведнъж те виждат една траншея, необятна 4 метра и половина. Като се сложат укрепителни уреди става още по-тясно. Те не могат да си показват по никакъв метод значимостта на селищната могила. Виждат от високото, няма намерено злато, няма сребро. Изкарваме някакви керамични фрагменти и те се чудят за какво ги събираме.
Имам и „ обичан ” въпрос: „ Как по този начин могилата е подземен? ”. Поради изявения интерес към работата на археолозите и поради акцентирането върху тракийските находки и съкровища, общото разбиране е, че могилата е нагорнище, в което има гробно оборудване и злато. Е, професионалното значение е по-различно. В нашия случай приказваме за селищна могила, т.е. място, което е било населявана, а не е служело за погребални практики. Ние изследваме бита и изискванията на живот на античните хора, метода им да се оправят със напълно елементарни проблеми, за които в сегашното даже не приказваме, само че тъкмо този развой на намиране на решения е довел до развиване на цивилизацията. Факт е, че в историята оставят следи общностите, които намират съответни решения. В този смисъл се надявам, дружно с Община Пловдив и изпълнителите на плана, да намерим най-адекватното и практично решение на проблемите по трасето на Брезовско шосе. Постижимо е, само че изисква взаимни отстъпки и схващане за активността и отговорностите на всеки индивид в проблема.
Прочетете още
В момента Давидова е началник на разкопките на праисторическата селищна могила Яса тепе на Брезовско шосе.
- Г-жо Давидова, при всеки обществен план, осъществен в охранителна зона, забавянето се оправдава с работата на археолозите. Сега обстановката е сходна и на Брезовско шосе, където се намира праисторическата селищна могила Яса тепе. Как ще коментирате това?
- Проблемите с отвесно наслоените градове са доста, тъй като наслагването на разнообразни столетия изисква по-специфична методика на изследванията в такава среда. Пловдив е жив град и ръководството на огромни инфраструктурни обекти е обвързвано с намесата на разнообразни институции. Но преди всичко вложителят, който има планове да прави нещо в дадена зона, в тази ситуация значимото за града Брезовско шосе, би трябвало да изследва безусловно всички елементи. И когато един подобен значим подробност като съществуването на археологически монумент на културата бъде пропуснат, в един по-късен момент това основава напрежение и анархия, тъй като ние се намесваме без да е било планувано нашето присъединяване. При такава обстановка ние ставаме разумното пояснение за всички забавяния. Ако обаче вложителят още преди старта на работата се синхронизира с всички институции – в това число Археологическия музей поради това, че навлиза в охранителна зона на недвижима културна полезност, може да бъде построен доста по-добър проект за ръководство.
Да, нашата работа забавя плана, само че не го забавя по подобен метод, че ние да влияем на всичко, обвързвано с организацията. Стараем се да работим оптимално бързо и акуратно, с цел да дадем опция да бъде пуснат пътят.
Нека да подчертая един значим колорит - нашата еднаквост се дефинира от това по какъв метод се отнасяме към предишното си. Защото в последна сметка, в случай че го възприемаме съответно и обективно, това ще ни оказва помощ да се развиваме по-нататък в бъдещето. Всеки път на 24. май всички сме доста горди с българската просвета и история, след което забравяме за нея. Това са метафизичен изречения и за мнозина звучат като нищо, само че част от тази просвета я сътворяваме ние – археолозите, посредством нашите изследвания. Опитваме се да реагираме оптимално бързо, без значение от бавната методика, която се употребява в изследването на обекти от праисторията. Това че не го вършим притежание пред публиката, не значи, че не поставяме тези старания.
- Ако бяхте включени през цялото време, както би следвало съгласно закона, щеше ли работата да върви по-бързо?
- Не бих споделила по-бързо, а по-безболезнено и по-поносимо. Защото методиката на работа на археолозите изисква да се извършат строго избрани дейности. Но можеше да се изготви по-добър проект, с цел да не се затруднява за дълъг интервал от време напредването в зоната. Надявам се, че в бъдеще това ще се случи, към момента има време. Тези решения би трябвало да се вземат, даже и нас да ни няма. Археолозите не стопират улици и не провеждат придвижването.
- Докога ще проучвате селищната могила?
- Имаме позволение до края на календарната година. На терен сме във всеки един вероятен миг, само че естествено когато пристигна този сезон, става доста по-трудно, тъй като работим в 6-метрови ровове и при дъжд става рисково. Има неща, които изискват схващане. Осъзнавам, че хората не ги топли това, че е затруднена активността им, метода към тях, само че съм уверена, че това може да се реши като проблем от институциите, които се занимават с ръководството на този план. Имат ресурса, уповавам се и концепциите.
Ние се опитваме да вършим работата, която изисква законът от нас. Става дума за недвижима културна полезност от национално значение. Това значи, че преди всяка една интервенция се изискват разкопки.
На Брезовско шосе имаме да допроучим към 250 метра, които съставляват същинската част от праисторическото населено място. Тръбите от водния план минават тъкмо оттова. Трасето пресича част от източната външна страна на могила в една доста висока част. За страдание няма по какъв начин да запазим обекта подземен. Да го зарием. Каквото открием, ще го покажем в музея под формата на галерия или цифрово показване. Има решения и е въпрос на обмисляне и разискване.
За актуалната година изследванията завършиха. Инвеститорът – община Пловдив – планува възобновяване на работата в тази част на трасетопрез идната година, само че има избрани административни процедури, които следва да се изпълнят преди този момент.
- Защо се случва по този начин, че намесата на археолозите на такива обекти се случва след сигнал на жители и по този начин се стига до избавителни изследвания? Пресни образци са и Яса тепе, и могилата до село Долнослав…
- Това е безгрижно отношение. В случая с Брезовско шосе е почнало прокарването на тръба в охранителната зона на недвижима културна полезност от национално значение без за това да са известени археолозите, както го изисква законът. На обществеността ѝ убягва един значим подробност, който постоянно се подминава от вложителите. Това е тезата, че като има подобен археологически паметник и нищо не може да се направи на мястото. Не е по този начин. Просто не може да се прави без наблюдаване от археолозите. И по света, и у нас изобилства с решения, които се вършат, когато нещата са стиковани и планувани, както би трябвало. В културата има две крайни трендове – едните споделят всичко да се пази, другите пък нищо да не се съхранява. Най-добрата тактика е, когато има баланс. Има неща, които могат да се отсеят, да се запазят, да се експонират. Пример е преместването на археологическите обекти на автомагистрала Струма. В Египет има изместен цялостен храмов комплекс поради язовир. Подобни образци има и в Турция. Това не е извънземна процедура, правено е и ще се прави и за в бъдеще.
Парадоксално е, че тези зони, избрани от Националния институт за недвижимо културно завещание и от Министерство на културата, са признати на национално равнище. Те са охранителни, а това значи, че изискват избран режим. Някои са със непоколебим режим за разкопки, други – с археологическо наблюдаване. Но при всички случаи те са с регламентиран режим на работа. Въпреки всичко това някак си остава настрана.
Да ви напомня, че имаше сходен проблем и с Акведукта при ремонта на Коматевско шосе. Всички бяха сюрпризирани, а си има документи за съществуването на недвижима културна полезност. И там имаше огромна сага. В средата на 20. век, когато е имало извънредно огромно строителство и е имало индустриализация, са регистрирани огромна част от обектите. Но те са регистрирани, не напълно изцяло проучени. На тази база са основани охранителните зони. Разбирам реакцията: „ но вие го знаете, какво ще му проучвате ”. Но е значим детайлът, че обектът е регистриран, а не изследван.
Но значимата специфичност е в детайла, че обектът е регистриран, а не напълно изследван. Регистрираният обект е този, за чието битие знаем или е проучена доста дребна част от него (както в случая), а проученият - този, който е бил обект на археологически разкопки. Разликата е голяма! Плоската могила или Яса тепе, занапред ще разкриват своите „ секрети “, в случай че се изразим в художествена форма. Такива инфраструктурни планове са необичаен късмет да попълним „ белите петна “ в историческото ни развиване. От тази позиция, селищната могила на Брезовско шосе ни дава опция да разберем какъв брой тъкмо е остарял нашия град, а не да използваме общата дефиниция „ един от най-старите “. Мисля, че няма да сгреша, в случай че кажа, че това епоследната и единственатаотносително непокътната,цяласелищнамогиланатериториятанаградПловдив. Това е мястото, чрезкоетодоказваме, чеПловдив е граднанад 6000 години.
- Често вложителите употребяват фразата, че когато археолозите се намесят, нещата стават страшни.
- Не, не стават страшни. Просто би трябвало да се следва нормативната база. Има си проблеми, само че когато човек тръгне по вярната пътека и се съблюдават регламентите, нещата може да се забавят, само че има решения. В съответния случай – ние действаме съгласно разпоредбите в археологията деструктивно. Отнемаме безусловно всичко и им освобождаваме цялото трасе, с цел да си положат тръбата. В същото време ние следим трасето до бензиностанцията на Лукойл и хотел Премиер, с цел да проследим цялото трасе – с охранителна зона, с прилежащи зони. Така имаме ясна информация, когато стартират други капиталови планове в региона, тъй като това няма да е единственият. Така ще знаем по какъв начин да реагираме. Това също е значимо.
- Като минат около обекта жителите обаче виждат единствено ров и някой и различен керамичен откъс.
- Праисторията е атрактивна, когато я гледаш в музей или посредством мултимедийна възстановка. Защото когато минават хората около обекти като нашия в този момент, те остават озадачени. Когато работим в центъра на града, те виждат разкриването на античните градежи и си споделят: „ Ей, какво нещо са правили хората ”. А като минат около нас, се чудят за какво дълбаем сред три и шест метра. Нашият обект стартира от 2.5 метър под актуалното равнище и стига съвсем до 6-ия метър. Изведнъж те виждат една траншея, необятна 4 метра и половина. Като се сложат укрепителни уреди става още по-тясно. Те не могат да си показват по никакъв метод значимостта на селищната могила. Виждат от високото, няма намерено злато, няма сребро. Изкарваме някакви керамични фрагменти и те се чудят за какво ги събираме.
Имам и „ обичан ” въпрос: „ Как по този начин могилата е подземен? ”. Поради изявения интерес към работата на археолозите и поради акцентирането върху тракийските находки и съкровища, общото разбиране е, че могилата е нагорнище, в което има гробно оборудване и злато. Е, професионалното значение е по-различно. В нашия случай приказваме за селищна могила, т.е. място, което е било населявана, а не е служело за погребални практики. Ние изследваме бита и изискванията на живот на античните хора, метода им да се оправят със напълно елементарни проблеми, за които в сегашното даже не приказваме, само че тъкмо този развой на намиране на решения е довел до развиване на цивилизацията. Факт е, че в историята оставят следи общностите, които намират съответни решения. В този смисъл се надявам, дружно с Община Пловдив и изпълнителите на плана, да намерим най-адекватното и практично решение на проблемите по трасето на Брезовско шосе. Постижимо е, само че изисква взаимни отстъпки и схващане за активността и отговорностите на всеки индивид в проблема.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ