Започна гласуването в чужбина за нов хърватски парламент
Гласуването за нов парламент на Хърватия стартира от чужбина. Десетите подред избори в страната започнаха с отварянето на първите секции в Австралия, оповестява организация Хина. Ще бъдат определени 151 депутати. От тях 140 от десетте изборни региона в страната, три от гласувалите в чужбина хървати, и осем от националните малцинства.
Изборният ден стартира в 23 ч. нощес хърватско време в три града на Австралия - Канбера, Сидни и Мелбърн. Малко по-късно стартира и гласуването в хърватското консулство в Пърт.
Въпреки коронавирусната пандемия хърватите ще гласоподават през днешния ден и на следващия ден в над 42 страни, където Хърватия има дипломатически задачи. Разкрити са 112 изборни секции зад граница. Последна ще отвори секцията в Лос Анджелис - в 16 ч. хърватско време през днешния ден.
Близо 185 000 хървати са се записали да гласоподават в чужбина на изборите.
Управляващите в Хърватия провокираха предварителните избори, а в средата на май хърватският парламент се разпусна. Редовният избор трябваше да е едвам през есента. Но защото опозицията се пробва да сложи под подозрение опциите на държавното управление на премиера реакционер Андрей Пленковичсправянето да се оправи с ковид.
Две са главните политически партии - ръководещият Християндемократичният съюз (HDZ), и социалдемократите, от които е президентът и някогашен министър председател на страната Зоран Миланович. Именно той при започване на тази година победи в президентските избори номинираната от HDZ Колинда Грабар-Китарович, която до тогава бе държавен глава на Хърватия.
През 1991 година, една година след първите демократични избори, Хърватия афишира своята самостоятелност. След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна република.
Държавният глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е висш главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор (Hrvatski sabor).
Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор организира съвещанията си в интервалите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември всяка година.
Извън постоянните съвещания Съборът може да заседава изключително след искане на Президента на Хърватия или на хърватското държавно управление. Председателят на Хърватския събор също има право да насрочва изключителни съвещания.
Начело на хърватското държавно управление е министър-председателят, който има двама заместници и 14 министри, отговарящи за избрани сфери на ръководство. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, извършва законите и води външната и вътрешната политика на страната.
Изборният ден стартира в 23 ч. нощес хърватско време в три града на Австралия - Канбера, Сидни и Мелбърн. Малко по-късно стартира и гласуването в хърватското консулство в Пърт.
Въпреки коронавирусната пандемия хърватите ще гласоподават през днешния ден и на следващия ден в над 42 страни, където Хърватия има дипломатически задачи. Разкрити са 112 изборни секции зад граница. Последна ще отвори секцията в Лос Анджелис - в 16 ч. хърватско време през днешния ден.
Близо 185 000 хървати са се записали да гласоподават в чужбина на изборите.
Управляващите в Хърватия провокираха предварителните избори, а в средата на май хърватският парламент се разпусна. Редовният избор трябваше да е едвам през есента. Но защото опозицията се пробва да сложи под подозрение опциите на държавното управление на премиера реакционер Андрей Пленковичсправянето да се оправи с ковид.
Две са главните политически партии - ръководещият Християндемократичният съюз (HDZ), и социалдемократите, от които е президентът и някогашен министър председател на страната Зоран Миланович. Именно той при започване на тази година победи в президентските избори номинираната от HDZ Колинда Грабар-Китарович, която до тогава бе държавен глава на Хърватия.
През 1991 година, една година след първите демократични избори, Хърватия афишира своята самостоятелност. След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна република.
Държавният глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е висш главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор (Hrvatski sabor).
Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор организира съвещанията си в интервалите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември всяка година.
Извън постоянните съвещания Съборът може да заседава изключително след искане на Президента на Хърватия или на хърватското държавно управление. Председателят на Хърватския събор също има право да насрочва изключителни съвещания.
Начело на хърватското държавно управление е министър-председателят, който има двама заместници и 14 министри, отговарящи за избрани сфери на ръководство. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, извършва законите и води външната и вътрешната политика на страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ