Гласуването по интернет не се прилага никъде по света, освен

...
Гласуването по интернет не се прилага никъде по света, освен
Коментари Харесай

Партийните кърпежи в Изборния кодекс

Гласуването по интернет не се ползва на никое място по света, с изключение на в Естония


Този път ръководещите се сетиха за Изборния кодекс не в дванайсет без пет, а в дванайсет без четвърт. Това несъмнено е прогрес в подтекста на положителните изборни практики и на систематичните рекомендации на Венецианската комисия, които се застъпват за непоклатимост на изборното законодателство и против промени в последните шест месеца преди изборния ден. У нас обаче има един тежък недостатък: партиите в Народното събрание нагаждат изборните правила съгласно своя интерес, а не с цел да улесняват гласоподавателите да дадат своя избор.

Не че в други страни партиите са „ света вода ненапита “. Американското моделиране на границите на изборните региони, с цел да се обезпечи преимущество на една партия, от дълго време е нарицателно в конституционната доктрина и се ползва и до през днешния ден. Това е така наречен „ джеримандеринг “ по името на „ изобретателя “ на тази легална изборна операция – губернаторът Елбридж Джери. През 1812 година той подписва декрет, с който трансформира границите на изборните региони в щата Масачусетс, тъй че да облагодетелства своята партия – Демократично-Републиканската, която е предтеча на днешната партия на Хилъри Клинтън и Обама. Един от новите изборни региони бил толкоз особен като контури, че мнозина тогава го оприличили на саламандър. И по този начин от фамилното име на губернатора и това митично творение бил изкован терминът „ джеримандеринг “.

У нас изборните региони са постоянна големина, само че пък партиите си имат други мурафети по какъв начин да надлъжат съперника, а постоянно и самите жители. В предлаганите понастоящем промени в Изборния кодекс отново прозират сходни партийни щения. Най-вече с поправката, която отстранява номерата на участващите в изборите партии и обединения от бюлетината. Едно време гласувахме с цветни бюлетини в главните цветове, които се държаха от главните партии, а на всички останали се даваха бели бюлетини с една до три цветни ленти в разнообразни комбинации. В тъмната стаичка имаше обособени бюлетини за всеки участник в изборите – примерно 100 участника, 100 бюлетини. Естествено, всичко това облагодетелстваше партиите с цветни бюлетини – синя, алена, оранжева, зелена. Техните бюлетини се открояваха ясно измежду многочислените купчинки бюлетини, до момента в който другите партии се чудеха по какъв начин да популяризират своите цветни ленти, с цел да ги запомнят гласоподавателите. Затова беше огромна крачка напред въвеждането на интегрална бюлетина, в която партиите и обединенията са обозначени с следващи номера, избрани по чоп.

Номерата улесняват партийната пропаганда, само че по-важното е, че улесняват гласоподавателите. Това е изключително значимо за хората, които заради възраст, неначетеност или друга причина по-трудно се ориентират. Смисълът на изборното законодателство е да основава удобства за гласуването и осведомения избор на гласоподавателите, а не да ги затруднява. Чуват се гласове: „ но, би трябвало най-малко да може да чете, с цел да му се разрешава да гласоподава “. Откъде накъде?! Образователните цензове са феодална порядка. Съвременната народна власт се основава на равното изборно право. Няма друго място в обществения живот, с изключение на пред изборните урни, където безусловно всички пълнолетни хора са равни – богати и небогати, гении и необразовани, здрави и хроми, красиви и грозни. Това е магията на демокрацията. Днес някой желае „ най-малко главно обучение “ за гласоподаване. Защо на следващия ден някой да не изиска „ най-малко “ висше филантропично с общ триумф от следването не по-малко от „ добър 4 “? Логиката е същата. Самонадеяното самочувствие, с което едни хора се имат за освен това от други, и затова могат „ по-умно “ да вземат решение кой да ръководи, е елитаристки метод, който е надалеч от демокрацията. Каква е връзката на всичко това с премахването на номерата от бюлетините? Много просто, това е прикрит учебен ценз. Който може да чете, ще си откри партията в интегралната бюлетина. За тези, които не могат, очевидно ще важи приказката „ сляп карти не играе “. Вместо гласоподавателите да бъдат улеснявани, се вкарват бариери. Понеже всичко ни е цъфнало и вързало, а изборната интензивност е толкоз отвратително висока, та е добре да я понижим. Мотивите на създателите на това предложение, несъмнено, са напълно благородни – да се попречи на търговците на гласове, които в този момент употребяват номерата като ключова дума за напазаруваните гласоподаватели. Но това не може да е претекст, щом води до ограничение на правата на огромна част от хората, които добросъвестно гласоподават без да продават гласа си. Това, че някой свири подправено, не значи, че би трябвало да се забрани музиката.

Вторият проблем, който се разяснява към предлаганите ремонти в Изборния кодекс, е обвързван с митичните тематики за машинното и с отдалеченото гласоподаване по електронен път. Тук и ръководещите, и Централната изборна комисия, са основателно доста внимателни. Защото отговорността е голяма. Става дума за най-важния държавен и публичен акт – изборите, а не за някаква партийна лотария. Машинното гласоподаване би трябвало да бъде въвеждано поетапно, както се предлага. И то наложително без изборните машини да са свързани в онлайн мрежа. Оставете какво приказва тази или онази заинтригувана компютърна компания или неин софтуерен разработчик. Връзването на машините за гласоподаване в мрежа е извънредно нестабилно. Особено в български условия. Митът за българския компютърен талант, дето бил покорил света, е приветлив и гъделичка самочувствието, само че е надалеч от практиката. А тя е видна с комерсиалния указател, с хакнатите уеб сайтове на основни институции и даже с калпавите банкови системи, които постоянно „ висват “, „ крашват “ и образуват нерви на банковите чиновници и техните клиенти. Всеки е чувал в някоя банка – „ системата блокира, елате по-късно или на следващия ден “. Но въвеждането на машини за гласоподаване, които просто заместват физическата урна и хартиените бюлетини, без да са свързани в мрежа, е нещо положително. Целият въпрос е да не се поддаваме на прибързаните упоритости на всякакви компании производителки на сходни машини, които естествено преследват своя бизнес интерес от многомилионна държавна поръчка и след това още милиони за настояща поддръжка. Трябва да сме сигурни, че страната ще закупи подобаваща и надеждна техника, която има свои аналози в практиката на други страни, а не нещо пригодено, което след това постоянно ще се доизкусурява като ремонта по „ Графа “ в София.

Не стои по този начин обаче въпросът с отдалеченото електронно гласоподаване, което е известно в известния език и като „ гласоподаване по интернет “. Вече на никое място по света, отвън една Естония, то не се ползва. Преди време Мичиганският университет, а и други университетски институции в Съединени американски щати, организираха огромни научни проучвания, които идентифицираха голям брой благоприятни условия за пробив и манипулиране на прословутата естонска система. В Съединени американски щати не се ползва електронно отдалечено гласоподаване. Хайде, ние да не се вършим на по-добри от американците в компютърните технологии за гласоподаване.

Същинският проблем е „ по какъв начин “ да се подсигурява тайната на гласуването и да не се позволява следен избор. Тайната на вота при електронно гласоподаване не е въпрос единствено на сигурност, а на гарантиране, че страната в лицето на изборната администрация или която и да е друга администрация, която оперира със системата за електронно гласоподаване, няма да знае кой жител по какъв начин гласоподава, т.е. няма да интервенира в тайната на вота. В този смисъл са неуместни образците с високата степен на сигурност при банковите разплащания онлайн и при електронното държавно управление, които постоянно се дават в поддръжка на концепцията за електронно отдалечено гласуване. Това е по този начин, тъй като и при банковите интервенции, и при електронното държавно управление, банката, надлежно държавният орган знаят кой е жителят, който прави съответната банкова интервенция или търси административна услуга. И също така, знаят какво тъкмо е неговото волеизявление. Никакви „ блокчейн “ технологии на този стадий не могат безапелационно да преодолеят този проблем. Достатъчно е да прегледаме хрониките на огромните кражби на криптовалути от сякаш съвършените блокчейн-системи. Най-важното обаче е, че въпросът за отдалеченото електронно гласоподаване не опира до програмен продукт и механически потенциал. Това е напълно политически въпрос: съгласни ли сме да извадим от човешкия надзор най-сакралния миг в демократичното общество – гласоподаването, и да го поверим на технологии, софтуерни стратегии и изкуствен интелект? Отговорът на този въпрос изисква освен механически решения, а и съществено публично осъзнаване на рисковете.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР