Гласовете не ви чувам
" Гласовете ви слушам " е разказ на Димитър Талев. Последният от тетралогията му с начало " Железният светилник ", която в огромна степен задава модела на националната ни идеология. Първият разказ се намира в образователната стратегия, по тази причина и има някаква вяра, че може да прочут от по-широка публика. Тетралогията наблюдава по какъв начин българската нация безусловно се сътворява точно в тези територии, които остават най-голямата болежка в историята ни - провокирайки и националните произшествия, и по-късно националния крах... (Как другояче може да се назова отхвърли на България от Македония - национално изменничество е слабо).
Та, последният разказ на Талев " Гласовете ви слушам " единствено със заглавието си доста добре разказва какво се е случило в и с редиците на Вътрешна македонска революционна организация в последните години на битка. Борците са доста, гласовете им са доста и пътищата и пътеките са им доста и разнообразни, постоянно сблъскващи се. Талев въпреки всичко ги чува, тези - разнообразни гласове, чуваме ги и ние през днешния ден посредством неговия разказ... (за... който го прочете...)
Това обаче никак не може да се каже за днешния ден. Не единствено поради това, че което се случва измежду цялото патриотичното войнство не е почтено за историята, само че и надали би се намерил създател, който да го увековечи... и по-добре.
А и тъй като няма кой да го изкаже, да го огласи от самите редици - нито със слово, нито с каузи.
Месеци наред измежду по този начин нареклите се Обединени патриоти, които са и дребната коалиция в огромната коалиция, ръководеща страната, се случва едно изключително нещо - оглушително безмълвие или безмълвно блеене. Изберете си от двете оксиморонни структури, която ви подхожда повече. И двете са идентични по краен смисъл - едно нищо, едно... дрън-дрън.
А още отдалеко и от дълго време, доста преди изборите да се зададат на хоризонта, започнаха да дрънкат оковите на дребната коалиция, очевидно тясна им се оказва на патриотите.
След разразилия се спор Сидеров - Симеонов, който нажежи лятото, оцеля като фигура на управнически пост единствено Каракачанов. А на 20 ноември предходната година, на съдружния съвет, когато дрънкането на окови или на други железни оръдия, доближи кресчендо, крайният резултат беше един стон: " Аз съм единствено един елементарен народен представител. " След часове очакване на пусия от страна на публицистите към Министерски съвет, Сидеров се изниза с опит за автоирония - дали беше свестен, или не - даже не си коства на разсъждаваме.
А останалите от тримата, двама патриоти в постройката останаха в безмълвие.
И тези патриоти, шумно провъзгласили обединението си и шествали със самочувствие и даже леко пренебрежение преди година и половина, тогава, на 20 ноември 2018, се изпокриха през задни входове в миши дупки. Красимир Каракачанов и Валери Симеонов загасиха лампите безусловно, само че и метафорично. Добре че не могат да стигнат и до стоманения светилник...
Но да не бъркаме нито литературните жанрове, нито родовете и типовете. Защото и нищо естетическо няма в изнервените и с едвам сдържана нервност изявления нито на Волен Сидеров, нито на Валери Симеонов от последните дни, които по всякакъв начин се пробват да убеждават в коридорите на Народното събрание, че проблем няма, че диалозите текат, че всички желаят общо явяване на изборите, а единствено няколко часа по-късно пресцентровете им си разменят през медиите взаимни обвинявания, ругатни и очевидно, откровени неистини. Можем единствено да си представяме какво ли се случва - в какъв род, звук и стилистика - се води някаква директна връзка.
А в действителност всичките ни убеждават, че никой не се бори за шампионата - в листата за евродепутати като начало, за друго - ще забележим, даже и не смеем да питаме, тъй като хоризонтът е пай. Нито Сидеров желае да е отпред на листата, нито Симеонов би се предложил за съпредседател, нито Джамбазки държи да първи претендент евродепутат, тъй като имал самочувствието на преференциите и инициативният комитет от така наречен интелектуалци е съвсем-съвсем предприемчив и инцидентно събран в кварталната сладкарница. И на всичкото от горната страна хората на Каракачанов гласоподаваха накуп с ГЕРБ и Движение за права и свободи за изтребители, които нито от " Атака ", нито от НФСБ желаят, които пък гласоподаваха с опозицията като че ли не са дребната коалиция. От две дни даже се замерят със взаимни обвинявания, в които си мерят антиджендърството.
Сякаш тогава на 20 ноември в постройката на Министерския съвет освен лампите бяха загасени, само че и високоговорителите, и кабелите на телефоните са били изключени. Затова пък от Димитровград министър председателят Борисов огласи гръмко - в държавното управление всичко е наред. Провели са съвещание през днешния ден се разбра от прессъобщението с решенията. И от там гласове... никакви. Оглушително безмълвие или безмълвно викане - изберете си оксиморона по усет.
Тук няма да преразказваме сюжета на Талевия разказ, въпреки и да не проличава някои от изброените нагоре лица са го прочели.
Историята следва, изборите се задават, оръжията се дрънкат, единствено дето от така наречен патриотични редици не се чува нито бодра ария, нито навирен марш. Така би отивало на едни патриоти, по този начин ги и видяхме преди две години, когато сътвориха тази коалиция.
Каквито и ползи да са ги обединили през 2016 - 2017 година в днешния ден с изключение на безредни проскърцвания със зъби и едва-едва сдържани гневни прояви друго не се и чува.
В следващия опит да се разбере какво се случва в патриотичната коалиция, през вчерашния ден медиите бяха финтирани, а след това се оказа, че за тази среща или те не са били известени, или Волен Сидеров. Или в действителност никой, а медиите са си изфантазирали.
Може би и сега текат някакви договаряния, или игри, патриотични или военни даже. Кой с кого и против кого играе на гоненица, криеница или на стражари и апаши към момента не е ясно, само че в случай че продължат тези заигравки още малко и спомен няма да остане от обединението.
Не че изключително доста ще ни липсва, само че залезът на обединяването (ОП) ще означи тъжния края на една дума, която към този момент ще е изцяло изпразнена от наличие - думата " родолюбец ". Лошото е, че съм с чувството освен за изпразването от наличие, а по-скоро за плячкосване.
И в случай че затваряме романа на Талев с почитание към ориста на тези патриоти, тази страница от българската история даже не е за прочитане. Затова и успокоително е и догатката, че няма да се откри публицист, който да я увековечи.
Така че, популярност богу, че гласовете не ви се чуват.
Та, последният разказ на Талев " Гласовете ви слушам " единствено със заглавието си доста добре разказва какво се е случило в и с редиците на Вътрешна македонска революционна организация в последните години на битка. Борците са доста, гласовете им са доста и пътищата и пътеките са им доста и разнообразни, постоянно сблъскващи се. Талев въпреки всичко ги чува, тези - разнообразни гласове, чуваме ги и ние през днешния ден посредством неговия разказ... (за... който го прочете...)
Това обаче никак не може да се каже за днешния ден. Не единствено поради това, че което се случва измежду цялото патриотичното войнство не е почтено за историята, само че и надали би се намерил създател, който да го увековечи... и по-добре.
А и тъй като няма кой да го изкаже, да го огласи от самите редици - нито със слово, нито с каузи.
Месеци наред измежду по този начин нареклите се Обединени патриоти, които са и дребната коалиция в огромната коалиция, ръководеща страната, се случва едно изключително нещо - оглушително безмълвие или безмълвно блеене. Изберете си от двете оксиморонни структури, която ви подхожда повече. И двете са идентични по краен смисъл - едно нищо, едно... дрън-дрън.
А още отдалеко и от дълго време, доста преди изборите да се зададат на хоризонта, започнаха да дрънкат оковите на дребната коалиция, очевидно тясна им се оказва на патриотите.
След разразилия се спор Сидеров - Симеонов, който нажежи лятото, оцеля като фигура на управнически пост единствено Каракачанов. А на 20 ноември предходната година, на съдружния съвет, когато дрънкането на окови или на други железни оръдия, доближи кресчендо, крайният резултат беше един стон: " Аз съм единствено един елементарен народен представител. " След часове очакване на пусия от страна на публицистите към Министерски съвет, Сидеров се изниза с опит за автоирония - дали беше свестен, или не - даже не си коства на разсъждаваме.
А останалите от тримата, двама патриоти в постройката останаха в безмълвие.
И тези патриоти, шумно провъзгласили обединението си и шествали със самочувствие и даже леко пренебрежение преди година и половина, тогава, на 20 ноември 2018, се изпокриха през задни входове в миши дупки. Красимир Каракачанов и Валери Симеонов загасиха лампите безусловно, само че и метафорично. Добре че не могат да стигнат и до стоманения светилник...
Но да не бъркаме нито литературните жанрове, нито родовете и типовете. Защото и нищо естетическо няма в изнервените и с едвам сдържана нервност изявления нито на Волен Сидеров, нито на Валери Симеонов от последните дни, които по всякакъв начин се пробват да убеждават в коридорите на Народното събрание, че проблем няма, че диалозите текат, че всички желаят общо явяване на изборите, а единствено няколко часа по-късно пресцентровете им си разменят през медиите взаимни обвинявания, ругатни и очевидно, откровени неистини. Можем единствено да си представяме какво ли се случва - в какъв род, звук и стилистика - се води някаква директна връзка.
А в действителност всичките ни убеждават, че никой не се бори за шампионата - в листата за евродепутати като начало, за друго - ще забележим, даже и не смеем да питаме, тъй като хоризонтът е пай. Нито Сидеров желае да е отпред на листата, нито Симеонов би се предложил за съпредседател, нито Джамбазки държи да първи претендент евродепутат, тъй като имал самочувствието на преференциите и инициативният комитет от така наречен интелектуалци е съвсем-съвсем предприемчив и инцидентно събран в кварталната сладкарница. И на всичкото от горната страна хората на Каракачанов гласоподаваха накуп с ГЕРБ и Движение за права и свободи за изтребители, които нито от " Атака ", нито от НФСБ желаят, които пък гласоподаваха с опозицията като че ли не са дребната коалиция. От две дни даже се замерят със взаимни обвинявания, в които си мерят антиджендърството.
Сякаш тогава на 20 ноември в постройката на Министерския съвет освен лампите бяха загасени, само че и високоговорителите, и кабелите на телефоните са били изключени. Затова пък от Димитровград министър председателят Борисов огласи гръмко - в държавното управление всичко е наред. Провели са съвещание през днешния ден се разбра от прессъобщението с решенията. И от там гласове... никакви. Оглушително безмълвие или безмълвно викане - изберете си оксиморона по усет.
Тук няма да преразказваме сюжета на Талевия разказ, въпреки и да не проличава някои от изброените нагоре лица са го прочели.
Историята следва, изборите се задават, оръжията се дрънкат, единствено дето от така наречен патриотични редици не се чува нито бодра ария, нито навирен марш. Така би отивало на едни патриоти, по този начин ги и видяхме преди две години, когато сътвориха тази коалиция.
Каквито и ползи да са ги обединили през 2016 - 2017 година в днешния ден с изключение на безредни проскърцвания със зъби и едва-едва сдържани гневни прояви друго не се и чува.
В следващия опит да се разбере какво се случва в патриотичната коалиция, през вчерашния ден медиите бяха финтирани, а след това се оказа, че за тази среща или те не са били известени, или Волен Сидеров. Или в действителност никой, а медиите са си изфантазирали.
Може би и сега текат някакви договаряния, или игри, патриотични или военни даже. Кой с кого и против кого играе на гоненица, криеница или на стражари и апаши към момента не е ясно, само че в случай че продължат тези заигравки още малко и спомен няма да остане от обединението.
Не че изключително доста ще ни липсва, само че залезът на обединяването (ОП) ще означи тъжния края на една дума, която към този момент ще е изцяло изпразнена от наличие - думата " родолюбец ". Лошото е, че съм с чувството освен за изпразването от наличие, а по-скоро за плячкосване.
И в случай че затваряме романа на Талев с почитание към ориста на тези патриоти, тази страница от българската история даже не е за прочитане. Затова и успокоително е и догатката, че няма да се откри публицист, който да я увековечи.
Така че, популярност богу, че гласовете не ви се чуват.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ