Подкаст: Гледайте жълтите павета, мислете за управлението на София
Гласът на Капитал
„ Гласът на Капитал “ е седмичен подкаст, в който публицистите описват най-важната история от седмицата в дълбочина, с подтекст и разбор.
Когато преди повече от 100 години се поставят жълтите павета в София, община и жители се гордеят да покажат новата си емблема и дават явен знак, че столицата върви в крайник с новата съвременна вълна, зараждаща се в Европа. В съпоставяне с тогава, доста неща са се трансформирали - в това число възприятието за " горделивост ", което няма по какъв начин да съществува при сегашния тип на настилката,. В този епизод на подкаста " Гласът на Капитал " приказваме с арх. Христо Станкушев, част от новата гражданска платформа " Екипът на София ", и припомняме историята на жълтите павета, митовете и слуховете към тях, както и връзката им с обществото и елитите. Той дава отговор и на въпроса " какво се обърка " при настоящия ремонт, съпоставя отношението на градската администрация тогава и в този момент, изяснява за ценноста им и режимите за запазване.
Жълтите павета са самодейност на кмета Мартин Тодоров и за тях почва да се приказва през 1906 година, като се образува комисия за разновидностите за новата настилка. " Това е един интервал на бурно развиване, по време на който осъществят голям брой планове, които и до ден сегашен образуват образа на остаряла София ", споделя архитектът.
Your browser does not support the audio element.
" Сега някак подтекстът е друг " - продължава той. - " Когато се прави някакъв обществен ремонт постоянно се подхожда с съмнение, до момента в който тогава цялата социална сила е била впрегната в това да изградим нещо ново, да се заявим пред света, че ние сме точно това - ние сме жълтите павета, халите, новата Софийска баня, все неща, които приказват освен като един естетически жест, че сме част от новата вълна, която се заражда в европа, само че имаме и всички тези нови европейски детайли, които споделят какво е България тогава ", изяснява Христо Станкушев.
Жълтите павета преди време са една доста смела самодейност на общината, с цел да покаже предпочитание да се случат нови неща в града, споделя арх. Христо Станкушев Фотограф: Юлия Лазарова
А когато приказваме за такива исторически моменти, няма по какъв начин да не подхванем и тематиката за ремонта, почнал предходната година. Един от големите проблеми при него е да вземем за пример това, че общината не е опоменала в плановата документи кои 20% от паважа би трябвало да се пренареджадт. Това е оставено на фирмата-изпълнител - да реши кои елементи. " Реално паветата са в много неприятно положение и би следвало общината да изисква проверка и репариране на цялата настилка. Няма по какъв начин да извикаш някой да ти пренареди 20% от плочките в банята - или правиш повсеместен ремонт или не го правиш. Тези елементи приказват за предпочитание да бъде отметната една задача, само че не толкоз качествено колкото бързо и без особени премеждия в процеса, както нормално става ", споделя гостът.
Реклама
В подкаста ще чуете още:
Каква е историята на жълтите павета? Защо са толкоз скъпи и до каква степен общината е осъзнала тяхната " полезност " и ги пази? Как би трябвало да се третира жълтия паваж? За общественият аспект и понятието " жълтопаветник ".
Свързани публикации Топ 5 от " Капитал ": Решителният месец за Шенген започва; Сбърканият ремонт на жълтите павета и площад " Ал Невски " 29 октомври 2022, 10:00 Инж. Атанас Гиздов: Паважът е елементарна работа, само че не е за елементарни хора 28 октомври 2022, 06:58 След жълтите павета и площад " Ал. Невски " ще се ремонтира по същия метод 28 октомври 2022, 06:56 С жълто към паветата 21 септември 2022, 15:40 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Анина Сантова
„ Гласът на Капитал “ е седмичен подкаст, в който публицистите описват най-важната история от седмицата в дълбочина, с подтекст и разбор.
Когато преди повече от 100 години се поставят жълтите павета в София, община и жители се гордеят да покажат новата си емблема и дават явен знак, че столицата върви в крайник с новата съвременна вълна, зараждаща се в Европа. В съпоставяне с тогава, доста неща са се трансформирали - в това число възприятието за " горделивост ", което няма по какъв начин да съществува при сегашния тип на настилката,. В този епизод на подкаста " Гласът на Капитал " приказваме с арх. Христо Станкушев, част от новата гражданска платформа " Екипът на София ", и припомняме историята на жълтите павета, митовете и слуховете към тях, както и връзката им с обществото и елитите. Той дава отговор и на въпроса " какво се обърка " при настоящия ремонт, съпоставя отношението на градската администрация тогава и в този момент, изяснява за ценноста им и режимите за запазване.
Жълтите павета са самодейност на кмета Мартин Тодоров и за тях почва да се приказва през 1906 година, като се образува комисия за разновидностите за новата настилка. " Това е един интервал на бурно развиване, по време на който осъществят голям брой планове, които и до ден сегашен образуват образа на остаряла София ", споделя архитектът.
Your browser does not support the audio element.
" Сега някак подтекстът е друг " - продължава той. - " Когато се прави някакъв обществен ремонт постоянно се подхожда с съмнение, до момента в който тогава цялата социална сила е била впрегната в това да изградим нещо ново, да се заявим пред света, че ние сме точно това - ние сме жълтите павета, халите, новата Софийска баня, все неща, които приказват освен като един естетически жест, че сме част от новата вълна, която се заражда в европа, само че имаме и всички тези нови европейски детайли, които споделят какво е България тогава ", изяснява Христо Станкушев.
Жълтите павета преди време са една доста смела самодейност на общината, с цел да покаже предпочитание да се случат нови неща в града, споделя арх. Христо Станкушев Фотограф: Юлия Лазарова
А когато приказваме за такива исторически моменти, няма по какъв начин да не подхванем и тематиката за ремонта, почнал предходната година. Един от големите проблеми при него е да вземем за пример това, че общината не е опоменала в плановата документи кои 20% от паважа би трябвало да се пренареджадт. Това е оставено на фирмата-изпълнител - да реши кои елементи. " Реално паветата са в много неприятно положение и би следвало общината да изисква проверка и репариране на цялата настилка. Няма по какъв начин да извикаш някой да ти пренареди 20% от плочките в банята - или правиш повсеместен ремонт или не го правиш. Тези елементи приказват за предпочитание да бъде отметната една задача, само че не толкоз качествено колкото бързо и без особени премеждия в процеса, както нормално става ", споделя гостът.
Реклама
В подкаста ще чуете още:
Каква е историята на жълтите павета? Защо са толкоз скъпи и до каква степен общината е осъзнала тяхната " полезност " и ги пази? Как би трябвало да се третира жълтия паваж? За общественият аспект и понятието " жълтопаветник ".
Свързани публикации Топ 5 от " Капитал ": Решителният месец за Шенген започва; Сбърканият ремонт на жълтите павета и площад " Ал Невски " 29 октомври 2022, 10:00 Инж. Атанас Гиздов: Паважът е елементарна работа, само че не е за елементарни хора 28 октомври 2022, 06:58 След жълтите павета и площад " Ал. Невски " ще се ремонтира по същия метод 28 октомври 2022, 06:56 С жълто към паветата 21 септември 2022, 15:40 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Анина Сантова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ