Гласът на България е вече познато предизвикателство за талантливата певица

„ Гласът на България ” е към този момент познато предизвикателство за надарената певица Поли Генова, която не за първи път е наставник на кандидат-звездите дружно с сътрудниците си Влади Ампов-Графа, Камелия и Иван Лечев. А броени дни преди огромния край конкуренцията сред тимовете е повече от сериозна! Музикалният формат, който се излъчва всяка неделя от 20 часа по БТВ, се радва на огромен интерес от страна на феновете. Въпреки динамичната стратегия и дейната подготовка на гениите си обаче Поли даде искрено изявление за „ ШОУ ”, в което център е освен сцената, само че и персоналният свят на певицата.
– Поли, финалът в „ Гласът на България ” чука на вратата, а с него, допускам, се повишава и адреналинът. Чувстваш ли се напрегната?
– Не тъкмо напрегната, по-скоро доста се вълнувам, тъй като пристигна времето гениите, на които продължаваме да подаваме ръка и да оказваме помощ през последните няколко месеца, да покажат на какво са способни. Те би трябвало да покажат всичко най-хубаво от себе си и ние безпределно се вълнуваме наедно с тях.

– Смяташ ли, че бъдещият победител е в твоя тим, който тази година се обрисува като един от най-силните? От време на време виждаме, че сред теб и Графа прехвърчат освен усмивки, само че и много искри в борбата за гениите.
– Много бих се радвала в действителност, в случай че тази година короната е наша (усмихва се). А това, което се случва във взаимоотношенията ни с Графа, си мисля, че е едно най-нормално другарство – със своите хубави и от време на време не чак толкоз хубави моменти. Абсолютно естествени връзки сред близки хора. С годините се сближихме освен с Графа, само че и с останалите членове на журито, с които се виждаме и отвън предаването. Често вечеряме и се виждаме на по пиво. Станахме си близки другари, а не просто сътрудници от шоуто.
– Възможно ли е един ден да забележим Поли Генова и Камелия в дует, макар че двете пеете в изцяло противоположни музикални жанрове? Щом сте станали близки в живота, за какво не и на сцената?!
– Аз обичам провокациите. И двете с Камелия сме хора, които не се опасяват да опитват, тъй че човек в никакъв случай не би трябвало да споделя „ в никакъв случай ” (усмихва се). Аз съм човек на изкуството, който е отворен към безусловно всичко, тъй че когато става въпрос за нещо издържано и с добър усет – за какво не.

– Ти познаваш добре българската аудитория откъм нрави и настройки. Има ли нещо, което те разочарова?
– Аз съм човек, който постоянно пътува, което ми дава и опция да поддържам връзка с друг вид аудитория от българската. Истината е, че българската аудитория е много взискателна и не прости, само че в това време и доста бързо не помни. Може би ни е заложено в народопсихологията, нямам представа… само че пък когато нашата аудитория обича, то е вечно. Не бих поставила под общ знаменател всички, тъй като в България има и такива хора, които си мислят, че това да си музикант не е специалност. Скоро даже ми се случи следната обстановка – трябваше да посетя една банка и влизайки безусловно в последния миг, в края на работното време, портиерът ми се скара. Попита за какво закъснявам
отвърнах, че съм имала работа. А той сподели: „ Ами вие, като се изключи че пеете, какво работите? ” (смее се). Ето това към момента съществува. А на мен доста ми се желае хората да схванат, че това, че вършим музика, е труд, и то много постоянно доста уморителен и нескончаем. И фактът, че сме постоянно усмихнати и всичко се случва с лекост, не значи, че в реалност е по този начин. Не значи, че зад всичко това не седи ужасно доста труд, старания и изгубени моменти с близки хора. Ние жертваме ужасно доста от свободното си време, персоналния си живот и времето за фамилията си.
– И какъв бе твоят отговор към портиера? Успя ли да му обясниш всичко това?
– Мисля си, че това не се изяснява, а би трябвало да се покаже на процедура. Нямам отговор за нещо сходно, само че се надявам с времето нещата, които оставяме след себе си – сполучливите планове, положителните резултати и достиженията на всички ни, въпреки да сме дребна страна – да не бъдат забравени. Те би трябвало да се почитат.

– Спомена думата „ почитание ”, а напълно скоро на следващото издание на песенния конкурс „ Евровизия ” видяхме пренебрежение към твоя труд от представителката на Кипър, чието парче бе съмнително сходно с песента, с която ти се яви на състезанието преди две години… Само че тя се класира на второ място, а на теб тогава отредиха четвърто?!
– Честно казано, сега вниманието ми е фокусирано в напълно разнообразни планове и дори имах опция да виждам само финала на „ Евровизия ”. Тази година съм се концентрирала единствено върху летните си планове и албума си и признавам, че не проследявам от близко състезанието. Но и не бих желала аз да разясня тази обстановка – има хора, които би трябвало да дефинират какво би трябвало да се случи в подобен миг. Авторите на песента да вземем за пример биха могли да кажат нещо по въпроса. Резултатите са ясни, а аз разбирам реакцията на българите, тъй като те явно са повярвали в моя план тогава и това може единствено да ме кара да се усещам щастлива. Аз към момента чувствам поддръжката на цяла България, което е прелестно. Дори след толкоз време хората си спомнят за тази ария.
– Не единствено си я спомнят, само че си припомниха и страстта от оня миг, в който можеше да бъдем класирани и по-напред в конкурса…
– (Усмихва се.) Може би това е още един прекрасен мотив да си дадем сметка какво притежаваме ние, каква е нашата диря и какъв брой е значимо да помним хубавите неща, които сме оставили след себе си.
– Върху какви летни планове си концентрирала вниманието си в този момент?
– В най-близко бъдеще е най-новата ми ария, която, както дадох обещание на хората, които ме слушат отвън България, ще бъде на британски език. Ще се появи безусловно дни преди финала на „ Гласът на България ”. Казва се „ Perfect love ” и имах удоволствието да снима видеоклипа към нея отвън България, на едно прелестно място, което основава необикновено лятно чувство, каквото е и чувството на цялата ария. Надявам се, че ще се получи един в действителност друг план. Авторите на парчето също не са от България. Аз към момента чакам да видя крайния резултат, тъй като работим по нея и по видеото. И в действителност нямам самообладание да споделя с всички вас какво успяхме да създадем дружно – една хубава лятна ария с прелестно обръщение, че любовта в действителност може да бъде съвършена, тъй като това е най-прекрасното възприятие, което ни избавя и ни дава мощ да продължаваме напред.

– А съвършена ли е любовта в твоя действителен живот?
– Любовта постоянно е съвършена, както и да я погледнем, в другите си измерения – било то към обичан човек или към непосредствен другар. Аз мога да кажа, че сега съм доста щастлива и несъмнено в живота ми не липсва обич, даже в противен случай. Чувствам се обичана, което е доста значимо.
– Преди към година ти показа, че си имала миг в живота си, в който си мислела даже да се откажеш от пеенето. Защо се случи по този начин?
– Може би е било моментно положение. Всеки човек минава през сложни интервали в живота си, а в нашата специалност и въобще при хората, които се занимават с изкуство, за жалост в никакъв случай няма златна среда. Ти си или горе, или долу. Обикновено безусловно всичко е като една вълна. Когато си по-млад, си повече мечтател – искаш всичко незабавно, в този момент или в никакъв случай. И надлежно преживяваш всяка загуба доста тежко. С годините обаче разбираш, че това са били едни прелестни уроци, които те вършат по-силен. Карат те да се учиш да се наслаждаваш на всеки един миг и най-много да схванеш, че не задачата, а пътят е най-съществен.
– Може би самата ти си била тъкмо подобен мечтател като малка… Правиш мощен старт с група „ Бон-бон ”, само че пък с тежката летва на детето-чудо, както са те наричали, което пък е прекомерно задължаващо! Как се оправи с това свръхочакване към себе си?
– Да, права си за това, само че макар че в действителност е изисквано доста от мен, аз съм изживяла едно в действителност уравновесено детство. Още повече че самата аз съм безпределно изискваща от себе си, по този начин съм възпитана от дребна. Никой в никакъв случай не ме е карал да върша нещо принудително. Аз самата съм доста мощен темперамент и постоянно съм правела тъкмо и единствено това, което желая. Дори и родителите ми през годините не можеха да се наложат (усмихва се). Такава съм. Изключително доста обичам свободата си. Разбира се, благодарение на хората, които са ме отгледали и са възпитали в мен възприятие за отговорност, това да почитам труда на останалите, да мога да умея да работя в екип. Това са безпределно скъпи качества. А също и точността, която към момента модернизирам, тъй като не е елементарно, когато човек се занимава с доста неща, и то в един и същи миг. Безкрайно съм признателна и на целия екип на „ Бон-бон ” за това, което са ми дали, и считам, че в никакъв случай нямаше да бъда това, което съм през днешния ден, в случай че не бях предходна през тяхната подготовка. Получих от тях извънредно скъп опит и дръзвам да настоявам, че това се случва доста рядко, даже и в международен проект. Говоря за тези, които от невръстна детска възраст са имали опция да стъпят на такива огромни подиуми и такива огромни експерти и да поддържат контактите си през цялото това време. Това е скъпо.

– Явно жаждата ти за независимост надвива над всичко, тъй като даже когато си била дребна, майка ти не съумява да промени настройката ти да се развиваш, занимавайки се точно с музика…
– (Усмихва се.) Това е по този начин, да, мен в никакъв случай никой не ме е насилвал. Майка ми тогава в действителност имаше друга визия за мен, само че сега, в който разбра, че аз желая да взема своето решение, ми сподели, че това е първото съществено решение, което ще взема, и занапред нататък всички решения ще взимам сама. И в действителност това се оказа един доста скъп урок.
– А какво мисли майка ти през днешния ден за това, което си съумяла да постигнеш досега в кариерата си? Как те преценя и като жури в „ Гласът… ”?
– Много е сериозна. Цялото ми семейство е такова и са доста взискателни (смее се). Понякога ми се наскърбяват да вземем за пример, че имам нов план, който обаче не съм им пуснала, тъй като той не е бил подготвен. Аз съм човек, който обича да изпипва нещата до дъно и тъй като знам какъв брой са сериозни, избирам да чуя крайното им мнение. Причината е, че когато хората не са музиканти, не могат да си показват нещо, което не е готово, до момента в който ние виждаме нещата в няколко стъпки напред. Но рецензията съгласно мен постоянно е градивна и ми оказва помощ да съм крепко стъпила на земята и все пак да съм един естествен човек.
– Правиш ли понякога своите дребни бягства от целия динамичен темп, на който си привикнала?
– Абсолютно си права за това и то е същото, което ме крепи. Научих се да си намирам време за такива бягства, даже и да са дребни. Точно те са нещото, което доста постоянно ме избавя и ми оказва помощ да се върна с цялостна мощ към нормалния си работен темп, а даже и в персоналния си живот.
– Има ли нещо в персонален проект, към което се стремиш, а още не си осъществила?
– Да, има. Искам някой ден да имам свое лично семейство, да имам деца и да стана майка. Много бих се радвала. И знам, че е въпрос на време това да се случи. Усещам, че имам доста мощен майчински инстинкт, това е биология, безусловно обикновено.