МОСВ преброи глаусите – над 17 000 били, но нямало свръхпопулация
Гларусите са знак на морето и обичайно жителите и туристите съжителстват безпроблемно с тях, пишат от ведомството след въпрос от бургаския народен представител от Има Такъв Народ Ивайло Вълчев
Вечният проблем със повишените популации на гларусите още веднъж наподобява се връща на дневен ред. Бургаският народен представител от Има Такъв Народ Ивайло Вълчев преди дни и водите Юлиян Попов, с което изиска отговор на въпроси, които хората задават в последните 3 години, а точно: Предприемало ли е Министерство на околната среда и водите дейности за мониторинг и оценка на популацията на жълтокраките чайки и проблемите, свързани с това; и има ли подготвеност да се предложи и предприеме пакет от ограничения за решение на проблем с увеличаващата се популация, и в случай че има, какви са те?
Приблизително 2 седмици по-късно отговорът от Министерство на околната среда и водите е налице, което съставлява сериозна крачка напред при решаването на казуса с гларусите. Поне на пръв взор. Защото на процедура не е напълно по този начин.
От ведомството ясно изясняват, че гларусите НЕ СА предпазен тип – нещо, за което и до през днешния ден мнозина настояват противоположното. В този смисъл за ограничаването на популациите им няма забрани по смисъла на закона. Тук идва и разковничето.
Числеността на птиците в последните 10 години, по данни на МОСВ
Целият отговор на запитването можете да прочетете
„ Видно от показаните нагоре данни за бройка на популацията на жълтокраката чайка, е налице увеличаваща се наклонност, само че тези данни, сами по себе си, не са задоволителни, с цел да се обоснове извод за съществуване на свръхпопуляция ”, пишат от министерството. И допълват: „ Предприемане на ограничения по реда на Закона за биоразнообразието посредством разрешаване на дерогация от министъра на околната среда и водите може да се реализира само след научна оценка, доказваща съществуването на свръхпопулация и нездравословни въздействия. В тази връзка следва изрично да се обоснове нуждата за предприемане на ивазивни ограничения за нейното понижаване в плануваните от закона случаи ”.
Това на процедура значи: Популацията на гларусите пораства, видно от мониторинга, само че не задоволително, че да Министерството да изготви проект за нейното интензивно понижаване. Нещо повече – в отговорът от Министерство на околната среда и водите се показва, че общините могат свободно да ползват „ така наречен ограничения за ограничението на популацията на типа ”. С други думи – спасявайте се поединично. Препоръчват и ограниченията: да се обезопасяват кофите за боклук; да се свържат общините с ИАРА, с цел да не се изхвърля мъртва риба – главната храна на гларусите; да се слагат шипове на покривите, където гнездят птиците; или модели на грабливи птици, звукови репеленти и други способи, представляващи стандарт за отбиване на пернати.
„ От друга страна гларусите са знак на морето и обичайно жителите и туристите съжителстват безпроблемно с тях ”, пишат още в отговора си от Министерство на околната среда и водите.
Припомняме, че гларусите най-вероятно са привнесени при започване на 20 век – през 1906 година, в . Едва няколко години по-късно – през 1910 година, тогавашния бургаски кмет, покъртен от стотиците недоволства на жители, издава заповед, с която дава съответни насоки на хората по какъв начин да се оправят с наглите птици.
Вечният проблем със повишените популации на гларусите още веднъж наподобява се връща на дневен ред. Бургаският народен представител от Има Такъв Народ Ивайло Вълчев преди дни и водите Юлиян Попов, с което изиска отговор на въпроси, които хората задават в последните 3 години, а точно: Предприемало ли е Министерство на околната среда и водите дейности за мониторинг и оценка на популацията на жълтокраките чайки и проблемите, свързани с това; и има ли подготвеност да се предложи и предприеме пакет от ограничения за решение на проблем с увеличаващата се популация, и в случай че има, какви са те?
Приблизително 2 седмици по-късно отговорът от Министерство на околната среда и водите е налице, което съставлява сериозна крачка напред при решаването на казуса с гларусите. Поне на пръв взор. Защото на процедура не е напълно по този начин.
От ведомството ясно изясняват, че гларусите НЕ СА предпазен тип – нещо, за което и до през днешния ден мнозина настояват противоположното. В този смисъл за ограничаването на популациите им няма забрани по смисъла на закона. Тук идва и разковничето.
Числеността на птиците в последните 10 години, по данни на МОСВ Целият отговор на запитването можете да прочетете
„ Видно от показаните нагоре данни за бройка на популацията на жълтокраката чайка, е налице увеличаваща се наклонност, само че тези данни, сами по себе си, не са задоволителни, с цел да се обоснове извод за съществуване на свръхпопуляция ”, пишат от министерството. И допълват: „ Предприемане на ограничения по реда на Закона за биоразнообразието посредством разрешаване на дерогация от министъра на околната среда и водите може да се реализира само след научна оценка, доказваща съществуването на свръхпопулация и нездравословни въздействия. В тази връзка следва изрично да се обоснове нуждата за предприемане на ивазивни ограничения за нейното понижаване в плануваните от закона случаи ”.
Това на процедура значи: Популацията на гларусите пораства, видно от мониторинга, само че не задоволително, че да Министерството да изготви проект за нейното интензивно понижаване. Нещо повече – в отговорът от Министерство на околната среда и водите се показва, че общините могат свободно да ползват „ така наречен ограничения за ограничението на популацията на типа ”. С други думи – спасявайте се поединично. Препоръчват и ограниченията: да се обезопасяват кофите за боклук; да се свържат общините с ИАРА, с цел да не се изхвърля мъртва риба – главната храна на гларусите; да се слагат шипове на покривите, където гнездят птиците; или модели на грабливи птици, звукови репеленти и други способи, представляващи стандарт за отбиване на пернати.
„ От друга страна гларусите са знак на морето и обичайно жителите и туристите съжителстват безпроблемно с тях ”, пишат още в отговора си от Министерство на околната среда и водите.
Припомняме, че гларусите най-вероятно са привнесени при започване на 20 век – през 1906 година, в . Едва няколко години по-късно – през 1910 година, тогавашния бургаски кмет, покъртен от стотиците недоволства на жители, издава заповед, с която дава съответни насоки на хората по какъв начин да се оправят с наглите птици.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ