Коя е била последната гладиаторска битка?
Гладиаторите в Древен Рим са били професионални бойци, които най-често се усъвършенствали в багра с несъмнено оръжие или избран тип оръжия.
Гладиаторите се биели между тях пред аудитория в границите на известните гладиаторски игри, които се провеждали в особено издигнати за тази цел арени из цялата територия на Римската империя в интервала сред 105 година прочие Хр. и 404 година сл. Хр.
Тъй като боевете нормално се водели до гибел, продължителността на живота на гладиаторите не била огромна.
И въпреки в някои аспекти гладиаторството да се считало за блестяща специалност, множеството от гладиаторите били плебеи, някогашни плебеи или пандизчии.
Без подозрение гладиаторските борби били едно от най-посещаваните събития в Римската империя.
А чували ли сте легендата за последната гладиаторска борба?
Телемах бил духовник, който живеел през 4-и век. Дълго време той чувал гласа на Бог, който му казвал да отиде в Рим.
Един ден Телемах поставил движимостите си в един чувал и потеглил към Рим.
Когато дошъл в града, улиците били цялостни с хора. Монахът попитал за какво е цялото това неспокойствие и лутане от страна на локалните и тогава му споделили, че това е денят, в който гладиаторите се бият и убиват един различен в Колизеума.
Монахът бил изумен, че четири века след появяването на християнството хората продължавали да се убиват едни други за наслаждение.
Телемах изтичал до Колизеума и чул гладиаторите да скандират: „ Да живее Цезар, умираме за Цезар “.
Тогава монахът прескочил парапета и слязал в средата на арената. Той застанал сред двамата гладиатори, вдигнал ръце към небето и споделил: „ В името на Христос, въздържете се “.
Тълпата почнала да недоволства и да крещи: „ Преминете през него, премажете го! “. Един гладиатор се доближил към монаха и го блъснал в корема с опакото на меча си. Ударът го изпратил на земята.
Телемах станал и още веднъж споделил: „ В името на Христос, въздържете се “.
Тълпата траяла да крещи: „ Премажете го! “.
Друг гладиатор се доближил и пронизал с меча си корема на монаха, който паднал върху пясъка, който почнал да се оцветява в алено от кръвта му.
В последния си мирис Телемах още веднъж повторил: „ В името на Христос, въздържете се “.
Изведнъж в Колизеума, изпълнен с 80 000 души настъпила тишина. Скоро един човек се изправил и си тръгнал, а след нещо още един и още един. За минути всички 80 000 места били празни.
Това е легендата за последната публична гладиаторска борба.
Гладиаторите се биели между тях пред аудитория в границите на известните гладиаторски игри, които се провеждали в особено издигнати за тази цел арени из цялата територия на Римската империя в интервала сред 105 година прочие Хр. и 404 година сл. Хр.
Тъй като боевете нормално се водели до гибел, продължителността на живота на гладиаторите не била огромна.
И въпреки в някои аспекти гладиаторството да се считало за блестяща специалност, множеството от гладиаторите били плебеи, някогашни плебеи или пандизчии.
Без подозрение гладиаторските борби били едно от най-посещаваните събития в Римската империя.
А чували ли сте легендата за последната гладиаторска борба?
Телемах бил духовник, който живеел през 4-и век. Дълго време той чувал гласа на Бог, който му казвал да отиде в Рим.
Един ден Телемах поставил движимостите си в един чувал и потеглил към Рим.
Когато дошъл в града, улиците били цялостни с хора. Монахът попитал за какво е цялото това неспокойствие и лутане от страна на локалните и тогава му споделили, че това е денят, в който гладиаторите се бият и убиват един различен в Колизеума.
Монахът бил изумен, че четири века след появяването на християнството хората продължавали да се убиват едни други за наслаждение.
Телемах изтичал до Колизеума и чул гладиаторите да скандират: „ Да живее Цезар, умираме за Цезар “.
Тогава монахът прескочил парапета и слязал в средата на арената. Той застанал сред двамата гладиатори, вдигнал ръце към небето и споделил: „ В името на Христос, въздържете се “.
Тълпата почнала да недоволства и да крещи: „ Преминете през него, премажете го! “. Един гладиатор се доближил към монаха и го блъснал в корема с опакото на меча си. Ударът го изпратил на земята.
Телемах станал и още веднъж споделил: „ В името на Христос, въздържете се “.
Тълпата траяла да крещи: „ Премажете го! “.
Друг гладиатор се доближил и пронизал с меча си корема на монаха, който паднал върху пясъка, който почнал да се оцветява в алено от кръвта му.
В последния си мирис Телемах още веднъж повторил: „ В името на Христос, въздържете се “.
Изведнъж в Колизеума, изпълнен с 80 000 души настъпила тишина. Скоро един човек се изправил и си тръгнал, а след нещо още един и още един. За минути всички 80 000 места били празни.
Това е легендата за последната публична гладиаторска борба.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ