Шефката на спецпрокуратурата дава шанс на дете насилник - не го праща в затвора
Гладът принуждава каналджия без поданство да проговори пред Валентина Маджарова В 8 сутринта на 3 ноември 2018 година, точно на Архангелова задушница, 18-годишен юноша, получил книжката си 19 дни по-рано, кара с 90 км/ч вместо с позволените 50 по улиците на Карнобат. По една от тях губи надзор върху мощния мерцедес и се качва на тротоара. Там в оня миг са две възрастни дами, запътили се към гробищата, с цел да почетат починалите си близки. Едната умира на място, другата в болничното заведение. Карнобат настръхва. Хората желаят заслужено и тежко наказване за младия Алекс Димов. Наблюдаващият прокурор Валентина Маджарова упорства съдът да наложи на младежа мярка за неотклонение задържане под стража. До преди години непрекъснат арест за причиняване на гибел по несъобразителност при злополука, когато няма приложимост на опиати и алкохол, се счита за екзотика. “Беше доста трагично. Но нито една друга мярка нямаше да бъде призната от хората, а и да способства в оня ранен миг за краткотрайно урегулиране на накърнените публични връзки ”, спомня си през днешния ден прокурор Маджарова. В правосъдната зала тя вижда, че младежът откровено се разкайва за случилото се, той признава и виновността си, само че за жалост, не може да върне времето. “Но съумя да преподреди мислите си ”, споделя прокурор Маджарова, която е уверена, че още веднъж би постъпила по същия метод. Две години и половина по-късно Алекс Димов е към този момент с влезнала в действие ефикасна присъда. А прокурор Маджарова оглавява Специализираната прокуратура. На 23 юни прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) единомислещо я избра за поста в миг, когато над профилираното правораздаване са надвиснали тъмни облаци, а политици се канят да го закриват. “Уважаеми прокурори от Специализираната прокуратура, уважаеми следователи, уважаеми правосъдни чиновници, през днешния ден съм в тази зала, в тази процедура само и единствено поради вас. Уважаеми магистрати, благодаря за смелостта и стоицизма, които неизбежно проявявате през последните дни. Времената са сложни, изключително за нас. Гордея се с всеки един от вас ”, съобщи тя преди избора. За себе си споделя, че е отборен състезател, уверен, че не може да се оправи без сътрудниците си. Когато приказва за тях, става изключително прочувствена. “Много са положителни, работят непрекъснато ”, споделя тя. Те пък я посрещат с големи букети след избирането ѝ на поста. Всъщност оглавяването на Специализираната прокуратура напълно не е единственото предизвикателство за прокурор Маджарова. Десетки са делата, някои от които в действителност доста сложни, по които е работила и писала обвинителни актове. В продължение на 8 години от 2010 до 2018 година тя е отпред на пограничната районна прокуратур в Средец, когато стотици мигранти прекосяват нелегално границата ни с Турция. Заради работата си там, и то във време, когато в районна прокуратура - Средец има единствено още един прокурор макар голямата натовареност, през 2015 година тя е отличена с наградата “Прокурор на годината ”. “Опознах хиляди ориси. И до през днешния ден помня очите на децата - огромни, уплашени, неразбиращи, питащи ”, споделя тя “В началото бяха цели фамилии, всяко с неговата си персонална драма. Те бяха от разнообразни прослойки, само че най-много интелигенция - лекари, инженери, учители. Премръзнали, заболели хора, бягащи от войната, тръгнали към неизвестността, взели единствено най-ценното - децата си ”, споделя тя. Най-важното, преди още да стартират тристепенните беседи с бежанците, било да им се обезпечи храна, вода и топло или ветровито помещение съгласно сезона. На прокурорите и служителите на реда им се налагало да купуват със свои средства храната, която да дадат на мигрантите, тъй като нямало очакван бюджет за сходни разноски. “Бяхме непрекъснато заболели от нещо, което е като грип, само че не беше. Но оставете ни нас, ние имаме персонални лекари, към които да се обърнем. Хората, които залавяхме, освен бяха заболели, само че и не можеха да обяснят какво им е, къде ги боли, по какъв начин се усещат ”, споделя тя. След първата грижа започвали беседите, в които постоянно се включвал и прокурор. След фамилиите пристигнала втората вълна от мигранти - групи от по 20-30 млади мъже сред 18 и 25 години от Сирия, Афганистан, Ирак, които разумно привлекли интереса на службите. Немалка част от бежанците били въвеждани в ужасно подвеждане от каналджиите, измежду които имало и техни сънародници. Само с цел да им вземат парите, им обещавали, че всичко ще мине безпроблемно, никой не им казвал с какви компликации - географски и метеорологични, ще се сблъскат. “Водила съм каузи против каналджии от всевъзможен генезис - българи, турци, сирийци. Когато се запролетеше и снегът се разтопеше, в горите намирахме и човешки кости на хора, които не са претърпели прехода ”, споделя прокурор Маджарова. В оня интервал водела дело и против каналджия - извънредно необичаен персонаж. Мъжът бил от Ирак, само че в действителност апатрид (лице без гражданство), тъй като живеел в затворена общественост, обитаваща скалиста околност. Когато бил хванат, мълчал. Започнали да следят навиците му. Човекът се оказал мощно набожен, като за молитвата се ориентирал по слънцето. Проговорил едвам когато доста изгладнял и то, с цел да изясни, че няма да вкуси свинско месо, в случай че му предложат. Така почнали беседите с него, които се провеждали от трима преводачи по едно и също време на три афгански наречия, тъй като езикът му включвал и трите. “Не единствено ние, и служителите на реда работиха извънредно доста, само че трудът им остана неусетен, не споделям непризнат, тъй като, който би трябвало, го е оценил ”, счита тя. Прокурор Маджарова работи и по гибелта на емигрант, породена от рикошет на патрон, изстрелян от граничен служител на реда. Трагедията от октомври 2015 година става на няколко километра от границата с Турция. Трима граничари се опитвали да заловят 54 чужденци, всичките млади мъже, представящи се за бегълци от Афганистан. Нелегалните имигранти били засечени до “Аврамов мост ” при разклона за с. Дюлево, в местността Рибарска среща, на няколко километра от Средец. Един от граничарите стрелял, патронът рикоширал в колона на моста, под който били афганистанците, и се забил във врата на мъж. “Мястото е извънредно мрачно, непрогледно ”, изяснява тя. И прибавя, че нещата наподобяват напълно друго, когато си на “граничната вадичка, на терен ”. “И военните, когато си вършат тактически учения, постоянно в проекта си залагат вероятно настъпване и на трагични събития, това е част от военното дело. Здравият разсъдък го постанова, науката военно дело го постанова ”, счита тя. Пак като областен прокурор в Средец тя следи и дело, което освен концентрира вниманието, само че ѝ навлича гнева на локалните хора. “В този случай нямаше жертва и принудител, а две жертви ”, спомня си шефката на спецпрокуратурата. Тогава си задавала доста въпроси. Става дума за история от 2014 година, при която 14-годишно момче насилва в учебна тоалетна 11-годишно дете със специфични просветителни потребности. “Детето със специфични потребности беше доста обгрижвано от фамилията си за разлика от другото. За своя 14-годишен живот детето принудител нямаше нито една своя движимост, в никакъв случай не беше спало единствено в легло, а го делеше с братята си, евентуално е ставало и очевидец на полови подиуми сред родителите си ”, споделя тя. Спомня си, че невръстният причинител бил толкоз гладуващ и миличък, че когато седял на стол, краката му не стигали пода, а висели във въздуха. Наложило се няколко пъти да ревизират дали в действителност е на 14 години. Прокурор Маджарова взема решение да изведе момчето от фамилията и да приключи делото. Признава, че решението не било признато с утвърждение от локалните хора, само че е уверена, че е трябвало да му се даде късмет. “Аз съм от прокурорите, които са имали огромен професионален шанс ”, уверена е тя. Юрист става съвсем инцидентно, вслушвайки се в съвета на татко си да избере правото за своя специалност, а не медицината. Кариерата ѝ стартира през 2002 година като следовател и още в самото начало я спохожда “късметът на начинаещия ” Първият случай е на 19 декември 2002 година - ликвидиране, съпроводено с обезчестяване и опит за палеж на стара жена. Когато рапортуват за тежкото закононарушение, служителите на реда, прокурорите и следователите в Средец са на коледно празненство, а 27-годишната следователка е дежурна: “Трябваше за минути да се провежда екипът, с цел да се опази мястото на престъплението “незамърсено ”. Разкрихме причинителя за часове ”. “За мен е загадка по какъв начин Валентина Маджарова се оправя с прокурорската работа и развъждането на синовете си. Тя е мъжка майка, има трима синът ”, разгласи Евгени Иванов от Висш съдебен съвет по време на чуването. Така леко подвигна завесата върху персоналния живот. “Синовете ми към този момент са огромни ”, сбита е, когато приказва за фамилията си шефката на спецпрокуратурара. Иска за нея да се приказва посредством делата, а не да се шуми към околните ѝ.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




