Гл. ас. д-р Любослав Костов, директор на ИССИ и главен

Гл. ас. доктор Любослав Костов, шеф на ИССИ и основен икономист на КНСБ, учител в УНСС Ценовата непоклатимост на всяко национално стопанство е доста значима както за поддържането на резистентен действителен стопански напредък, по този начин и за повишение на действителната покупателна дарба на популацията. За страдание, ценовата непоклатимост у нас през последните месеци бе нарушена и бе извадена от макроикономическия подтекст, който следваше непроменяемо в продължение на близо 25 година, показват в разбор особено за Българска телеграфна агенция от Института за обществени и синдикални проучвания (ИССИ) на КНСБ. От там напомнят, че в България бе въведен " паричен съвет " през юли 1997 година, с който се фиксира националната парична единица към еврото през немската марка и се сложи възбрана на централната банка да организира напълно самостоятелна парична политика. И по този начин до през днешния ден. На графика 1 може да се види какво се промени с инфлацията в България през последната 1 година месец по месец. Видно от данните на графиката, инфлацията измерена посредством показателя на потребителските цени (ИПЦ) за април 2022 година, е 14,4 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. Месец по-рано тази инфлация е била 12,4 на 100 а предходната година по същото време едвам 2,5 на 100. Ако се заровим по-надълбоко в динамичните редове на месечната инфлация, за които данни ни дава националната статистика, то може да стигнем до доста притеснителни заключения. Например, единствено през юли 2008 година месечната инфлация е била почти толкоз, колкото е през днешния ден - 14,5 на 100. Трябва да се върнем обратно до май 1998 година, с цел да намерим месец, в който Идеологически подривни центрове е бил повече от тези стойности. България е възприела метода за установяване на инфлацията посредством показателя на потребителските цени (ИПЦ). Това е и повода, заради която всички промени в ценовите нива на обособените артикули и услуги, се показват посредством този знак. Разбира се, заложената методика на пресмятане на Идеологически подривни центрове в България има своите достолепия, само че също по този начин могат да се виждат два пропуща в подтекста на обстановката. На първо място, Идеологически подривни центрове не регистрира опциите на потребителите да заместват релативно по-скъпите артикули с релативно по-евтините. Когато става въпрос за " резултат на заменяне " в стопанската система, то той се реализира под въздействие на промени в изискванията на предлагането, което може да провокира динамичност в относителните цени и по този метод да провокира структурни промени в потребителската кошница. Но защото този показател допуска неизменими тегла, когато се прави ежемесечно, резултатът е нереално надценяване на смисъла на релативно по-скъпите артикули за сметка на нереално подценяване на ролята на по-евтините. С две думи, действителната стойност на общия Идеологически подривни центрове евентуално е по-висока, защото в него се включват артикули и услуги със съответните тегла, които отпадат или биват заместени от други такива в процеса на действителното ползване. Това е по този начин, тъй като инфлацията на по-евтините артикули от дребната потребителска кошница сега е доста по-висока от инфлацията на така наречен " първокласни " артикули. В изискванията на възходяща инфлация хората използват по-често артикули от първа нужда и все по-рядко си купуват нов коли или тв приемник за дома, въпреки последните да са включени със съответните тегла в изчислението на този общ размер на Идеологически подривни центрове. Следователно, може да има разлика сред статистически оповестеното ниво на инфлацията и действителното такова в стопанската система, тъй като потребителската кошница в Идеологически подривни центрове рядко се подлага на актуализация. На второ място, заради бързото развиване на пазарите, показателят може да пренебрегва появяването на нови артикули и услуги, повишението на качеството на съществуващите или възникването на стокови дефицити. Всичко това се случва в динамичност при към този момент закрепени относителни тегла. Все отново, Идеологически подривни центрове остава благонадежден измерител на сравнението на цените, както по отношение на базисна година, по този начин и във верижен показател. Но би трябвало да имаме едно на разум, че тези 14,4 на 100 може и да са малко повече като общ измерител. Мнозинството от хората ще кажат, че тяхната персонална инфлация е доста по-висока от тези междинни 14,4 %. Ще бъдат прави, защото, както към този момент стана ясно, това е систематизиран измерител. Никой не си купува храна в магазина по нейните средногодишни цени. Хората си купуват храната съгласно нейната цена към съответния миг. Затова дано погледнем в систематичен проект какво се случва с повишаването на цените. Да вземем две доста значими групи " Хранителни артикули и безалкохолни питиета " и " Хляб и зърнени храни ". Динамиката на техните ценови промени, измерени посредством Идеологически подривни центрове, е показана на Графика 2. Тук нещата стават още по-притеснителни. Инфлацията при питателните артикули и безалкохолните питиета (синята линия) доближава 21,3 на 100 през април 2022 година по отношение на април 2021 година За съпоставяне, една година по-рано, през май 2021 година по отношение на месец май 2020 година, тя е била едвам 0,8 на 100. Налице е еволюционен растеж, който съгласно болшинството от прогнозите и екстраполациите, които се вършат, ще продължи и през идващите няколко месеца. При хлябът и зърнените храни (оранжевата линия) обстановката е даже по-зле по отношение на общото ценово ниво при храните. Там приказваме за инфлация от 23,8 на 100 през април 2022 година по отношение на същия интервал на миналата година. За съпоставяне, година по-рано повишаването е било едвам 5,2 на 100 (май 2021 година по отношение на май 2020 г.). Подобна е обстановката и при останалите артикули от първа нужда, чиято пределна податливост към ползване е прекомерно висока и се търсят всеобщо от хората. Например, инфлацията при месото и месните артикули през април 2022 година е 15,9 % по отношение на април 2021 година, при млякото, млечните артикули и яйцата доближава до 21,2 %, при животинските растителни масла и мазнини доближава до рекордните 43,6 %, а зеленчуците са поскъпнали с 32,4 % на годишна база. Списъкът е дълъг и той води до един единствен извод. Реалната инфлация за всеки човек е доста по-висока от междинната такава. Това се вижда от ден на ден, защото през последната една година разликата сред нивото на общия Идеологически подривни центрове и нивото на цените на обособените артикули, се усили, както доста ясно може да се види и от Графика 3. Графика 3 илюстрира образно от кое място произлиза недоверието на обществото през последните месеци в формалната статистика за инфлацията. Отговорът е явен – от възходящата разлика сред цената на общия измерител и стойностите на обособените артикули и услуги от базов темперамент. На графиката е даден още веднъж образецът с храните и хляба. Както се вижда, преди една година през май 2021 година инфлацията при храните е била с 1,7 прочие п. по-ниска от междинната инфлация за страната. Тази наклонност се резервира до ноември 2021 година След това разликата сред двете величини се усилва всеки идващ месец. В момента разликата сред общия Идеологически подривни центрове и Идеологически подривни центрове при храните е цели 6,9 прочие п. С две думи, през 2021 година всеобщият консуматор, който изразходва огромна част от прихода си за храна, умерено е можел да асоциира персоналната си инфлация със междинната за страната, защото двата знака са били близки един до различен. Вече не е по този начин. Същата е обстановката и при хляба. Инфлацията при хляба е била 2,8 прочие п. по-висока от междинната за страната през май 2021 година, до момента в който през април 2022 година разликата към този момент е 9,4 прочие п. Всъщност, най-засегнатите от повишаващите се цени са точно хората, които имат най-голяма потребност от храна и самун, защото се допуска, че те изразходват съвсем целия си приход за артикули от сходен жанр, така наречен малоценни богатства. При тях присъщото е, че колкото по-нисък е действителният приход на човек, толкоз повече се ускорява търсенето на подобен вид богатства. Получава се лъкатушен резултат, който тласка номиналните величини на болшинството от знаците нагоре, само че действително води до обедняване на болшинството от хората. Не на последно място една от най-значимите последствия на инфлацията е преразпределението на капиталите в посока от кредиторите към кредитополучателите. Длъжникът, чието обвързване е с непрекъснат лихвен %, се облагодетелства от инфлацията, тъй като след приключването на кредитния период той връща заема в номиналния му размер. Следователно, инфлацията провокира загуби за хора, чиито финансови активи са с непрекъснат лихвен %. Изходът постоянно е бил в покачването на номиналния % по метод, който да резервира нивото на действителния лихвен %. И тук поражда въпросът с индексацията. Това е едно от средствата, които най-често се ползват от комерсиалните банки за премахване на негативните преразпределителни последствия от инфлацията. Тогава, щом комерсиалните банки всеобщо го ползват, с цел да защитят своите вложения, за какво приходите на хората да не бъдат също индексирани с размера на тази инфлация? Така, както банките желаят да запазят маржа на своята облага, по този начин и служащите не са станали по-малко работливи или производителни, с цел да им бъде намалявана покупателната дарба, въпреки при по-високи номинални нива. Единственият индивид, който печели от високите равнища на инфлацията, е страната. По този метод тя може да понижи действителния размер на вътрешния си дълг, както и да понижи размера на заложения недостиг, без да редуцира авансово закрепените разноски посредством преизпълнение на приходната част. Но хората не печелят. Нито бизнесът, нито служащите. Милтън Фридман е споделил, че " инфлацията е единствената форма на наказване без законово съображение ". Така както инфлацията не чака законово съображение да се увеличи, доста апелирам и изпълнителната власт да не чака законово съображение да подвига приходите./БТА