Гилотината и „говорещите“ отсечени глави
Гилотината и „ говорещите “ отсечени глави … Във Франция, през 1792 година, гилотината стартира да се употребява като способ за обезглавяване на нарушители. Преди това изтезанията посредством ампутиране на главата се правят с меч или секира.
През 1536 година Ан Болейн, втората брачна половинка на британския крал Хенри VIII Тюдор, е обезглавена с меч. Зрителите описват, че са видели по какъв начин устата на отсечената глава се движи, като че ли се пробва да приказва. След обезглавяването й палачът подвига главата й и я държи по този начин, че всички да я видят, тъй че има доста очевидци на движещата се уста. На 17 юли 1793 година якобинците осъждат на гибел френската благородничка Шарлот Кордей за убийството на френския бунтовник Жан-Пол Марат. След като острието на гилотината отрязва главата на Кордей, палачът взима отсечената й глава и я удря по бузата. Тълпата е сюрпризирана да види по какъв начин бузата незабавно се зачервява, а лицето се изкривява в мимика на отвращение. Във Франция гилотината се появява, откакто промяната на Наказателния кодекс декларира, че „ наказванията би трябвало да бъдат хуманни и нарушителите не би трябвало да страдат “. Д-р Жозеф Игнас Гилотен предлага концепцията за потребление на елементарен механизъм за осъществяване на смъртни присъди – гилотината. На депутати от Народното учредително заседание той споделя: “С моето устройство главата ще се реже за момент и въобще няма да има страдалчество. “ Четете още: От гроб се чуват писъци! Когато го отварят, откриват нещо страховито! Но наподобява, че доктор Гилотен е сбъркал, като е вярвал, че гибелта след бързо ампутиране на главата настава мигновено. Френският доктор доктор Габриел Борие също мисли по този въпрос и с цел да получи отговор, той взема решение да участва на процеса на екзекуция и персонално да следи какво се случва с отсечената глава. Изчаква смъртната присъда на нарушител и застава до мястото, където би трябвало да падне отсечената глава. Когато тя пада, Борие извиква името на мъжа в нейна посока, пробвайки се да провокира отговор. Борие твърди, че очите на преди малко отрязаната глава са го погледнали за малко, като че ли дават отговор на името, а по-късно поглеждат надолу. Той споделя името повторно и се случва същото. Но при третия опит главата на мъжа към този момент не реагира. След това прекарване Борие счита, че мозъкът остава в схващане за към 25-30 секунди след обособяване от тялото. При хората мозъкът се нуждае от задоволително О2, с цел да действа вярно, само че когато главата е отрязана, доставката на О2 също се прекъсва. Така че интензивността на мозъка след обезглавяване зависи единствено от количеството О2, което остава в мозъка. Това обезпечава къса вълна на интензивност в него, откакто сърцето към този момент е спряло да бие. Това значи, на доктрина, че най-малко за няколко секунди човек осъзнава действителността и в главата му евентуално към момента има мисловни процеси. Отсечената глава не може да приказва, защото това изисква бели дробове и гласни струни, само че евентуално някакъв тип невербална връзка е допустима, както демонстрира опитът на Габриел Борие.
През 1536 година Ан Болейн, втората брачна половинка на британския крал Хенри VIII Тюдор, е обезглавена с меч. Зрителите описват, че са видели по какъв начин устата на отсечената глава се движи, като че ли се пробва да приказва. След обезглавяването й палачът подвига главата й и я държи по този начин, че всички да я видят, тъй че има доста очевидци на движещата се уста. На 17 юли 1793 година якобинците осъждат на гибел френската благородничка Шарлот Кордей за убийството на френския бунтовник Жан-Пол Марат. След като острието на гилотината отрязва главата на Кордей, палачът взима отсечената й глава и я удря по бузата. Тълпата е сюрпризирана да види по какъв начин бузата незабавно се зачервява, а лицето се изкривява в мимика на отвращение. Във Франция гилотината се появява, откакто промяната на Наказателния кодекс декларира, че „ наказванията би трябвало да бъдат хуманни и нарушителите не би трябвало да страдат “. Д-р Жозеф Игнас Гилотен предлага концепцията за потребление на елементарен механизъм за осъществяване на смъртни присъди – гилотината. На депутати от Народното учредително заседание той споделя: “С моето устройство главата ще се реже за момент и въобще няма да има страдалчество. “ Четете още: От гроб се чуват писъци! Когато го отварят, откриват нещо страховито! Но наподобява, че доктор Гилотен е сбъркал, като е вярвал, че гибелта след бързо ампутиране на главата настава мигновено. Френският доктор доктор Габриел Борие също мисли по този въпрос и с цел да получи отговор, той взема решение да участва на процеса на екзекуция и персонално да следи какво се случва с отсечената глава. Изчаква смъртната присъда на нарушител и застава до мястото, където би трябвало да падне отсечената глава. Когато тя пада, Борие извиква името на мъжа в нейна посока, пробвайки се да провокира отговор. Борие твърди, че очите на преди малко отрязаната глава са го погледнали за малко, като че ли дават отговор на името, а по-късно поглеждат надолу. Той споделя името повторно и се случва същото. Но при третия опит главата на мъжа към този момент не реагира. След това прекарване Борие счита, че мозъкът остава в схващане за към 25-30 секунди след обособяване от тялото. При хората мозъкът се нуждае от задоволително О2, с цел да действа вярно, само че когато главата е отрязана, доставката на О2 също се прекъсва. Така че интензивността на мозъка след обезглавяване зависи единствено от количеството О2, което остава в мозъка. Това обезпечава къса вълна на интензивност в него, откакто сърцето към този момент е спряло да бие. Това значи, на доктрина, че най-малко за няколко секунди човек осъзнава действителността и в главата му евентуално към момента има мисловни процеси. Отсечената глава не може да приказва, защото това изисква бели дробове и гласни струни, само че евентуално някакъв тип невербална връзка е допустима, както демонстрира опитът на Габриел Борие.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ