Гигинският манастир – място на святост и мъченичество
Гигинският манастир „ Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян ", един от най-красивите в Пернишка област, е бил трансфорат в концентрационен лагер след преврата на 9 септември 1944 година За страдание, към момента се знае доста малко за тази трагична история.
След като комунистите взимат властта за манастира настъпват тежки краткотрайна. Тук се настанява Радомирският партизански отряд предвождан от прословутия кръволок Славчо Радомирски, описа пред БГНЕС актуалният свещеник архимандрит Никанор.
БГНЕС
Славчо Радомирски е един от уредниците на фамозните терористични групи на Българска комунистическа партия, които в интервала на Втората международна война унищожават изтъкнати български военни и интелектуалци. Той е и измежду уредниците на несполучливото нападение против най-големия български публицист от онази ера Данаил Крапчев, което е трябвало да бъде осъществено на 23 март 1943 година от Иван Буруджиев – татко на Татяна Буруджиева, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия.
След 9 септември Славчо Радомирски заема редица виновни партийни и военни постове. Произведен е в генерал-майор, неведнъж е бил народен представител в комунистическите Народни събрания, които с единогласие одобряваха всички спуснати от Партията решения.
БГНЕС
„ По мемоари на хора от селото, които персонално съм чул, манастирът е трансфорат в дребен концлагер или затвор “, продължи описа си игуменът архимандрит Никанор.
В него са докарвани някогашни министри, които към момента не са били премахнати от националната власт, както и доближени на царското семейство.
„ Става дума за интервала от септември до ноември 1944 година Тези хора са били превозени с открити камиони и са били виждани от жителите на селото, защото доста постоянно са спирали там за къс отдих. След това са били разстрелвани в покрайнините на манастира “, сподели архимандрит Никанор.
БГНЕС
Той описа историята на двама служители на реда, които по време на войната са служили на островите Тасос и Самотраки. В качеството си на такива новата власт взема решение да ги разстреля, само че по знамение оцеляват. Млада партизанка, чийто живот е избавил един от служителите на реда, се застъпва за тях и те са освободени. Но това е индивидуален случай, за множеството от арестуваните без съд и присъда манастирът и неговите покрайнини се оказват финален дом.
Друг прочут случай е локален от близкото село Непразненци, който през 1964-1965 година, т.е. 20 години след „ аления гнет “, до момента в който пасе овцете си открива човешки кости в едно дере. Като безкористен жител той осведоми локалните управляващи, а те на собствен ред предават информацията „ там където би трябвало “. „ От там където би трябвало се обаждат и предизвестяват, че, в случай че на индивида му е благ животът, би трябвало да мълчи. Костите са били заровени на друго място. След 10 ноември 1989 година индивидът, който тогава към този момент е доста възрастен, се осмели да свидетелства “, показа архимандрит Никанор.
Известно е също по този начин, че в региона са докарвани и концлагеристи от „ Куциян “. Това е някогашна въгледобивна мина в Пернишко, която след 1945 година е превърната в лагер. Той е един от главните в страната до 1950 година, когато е закрит, а пандизчиите от него са били изпратени в злокобния „ Белене “.
„ Затворниците от „ Куциян “ са секли дърва за отопление. По това време тук не е имало такава красива гора, както през днешния ден “, съобщи нашият събеседник и добави: „ Всичко това са неща, които персонално съм чул от възрастни хора, на които може да се има доверие “.
За трагичните събития, разиграли се в региона на манастира, няма написани научни публикации или монографии, които да документират закононарушенията на комунистическия режим. „ Гигинският манастир е както място на молебствия и святост, по този начин и място на страдалчество “, приключи своя роман неговият свещеник архимандрит Никанор.
След като комунистите взимат властта за манастира настъпват тежки краткотрайна. Тук се настанява Радомирският партизански отряд предвождан от прословутия кръволок Славчо Радомирски, описа пред БГНЕС актуалният свещеник архимандрит Никанор.
БГНЕС Славчо Радомирски е един от уредниците на фамозните терористични групи на Българска комунистическа партия, които в интервала на Втората международна война унищожават изтъкнати български военни и интелектуалци. Той е и измежду уредниците на несполучливото нападение против най-големия български публицист от онази ера Данаил Крапчев, което е трябвало да бъде осъществено на 23 март 1943 година от Иван Буруджиев – татко на Татяна Буруджиева, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия.
След 9 септември Славчо Радомирски заема редица виновни партийни и военни постове. Произведен е в генерал-майор, неведнъж е бил народен представител в комунистическите Народни събрания, които с единогласие одобряваха всички спуснати от Партията решения.
БГНЕС „ По мемоари на хора от селото, които персонално съм чул, манастирът е трансфорат в дребен концлагер или затвор “, продължи описа си игуменът архимандрит Никанор.
В него са докарвани някогашни министри, които към момента не са били премахнати от националната власт, както и доближени на царското семейство.
„ Става дума за интервала от септември до ноември 1944 година Тези хора са били превозени с открити камиони и са били виждани от жителите на селото, защото доста постоянно са спирали там за къс отдих. След това са били разстрелвани в покрайнините на манастира “, сподели архимандрит Никанор.
БГНЕС Той описа историята на двама служители на реда, които по време на войната са служили на островите Тасос и Самотраки. В качеството си на такива новата власт взема решение да ги разстреля, само че по знамение оцеляват. Млада партизанка, чийто живот е избавил един от служителите на реда, се застъпва за тях и те са освободени. Но това е индивидуален случай, за множеството от арестуваните без съд и присъда манастирът и неговите покрайнини се оказват финален дом.
Друг прочут случай е локален от близкото село Непразненци, който през 1964-1965 година, т.е. 20 години след „ аления гнет “, до момента в който пасе овцете си открива човешки кости в едно дере. Като безкористен жител той осведоми локалните управляващи, а те на собствен ред предават информацията „ там където би трябвало “. „ От там където би трябвало се обаждат и предизвестяват, че, в случай че на индивида му е благ животът, би трябвало да мълчи. Костите са били заровени на друго място. След 10 ноември 1989 година индивидът, който тогава към този момент е доста възрастен, се осмели да свидетелства “, показа архимандрит Никанор.
Известно е също по този начин, че в региона са докарвани и концлагеристи от „ Куциян “. Това е някогашна въгледобивна мина в Пернишко, която след 1945 година е превърната в лагер. Той е един от главните в страната до 1950 година, когато е закрит, а пандизчиите от него са били изпратени в злокобния „ Белене “.
„ Затворниците от „ Куциян “ са секли дърва за отопление. По това време тук не е имало такава красива гора, както през днешния ден “, съобщи нашият събеседник и добави: „ Всичко това са неща, които персонално съм чул от възрастни хора, на които може да се има доверие “.
За трагичните събития, разиграли се в региона на манастира, няма написани научни публикации или монографии, които да документират закононарушенията на комунистическия режим. „ Гигинският манастир е както място на молебствия и святост, по този начин и място на страдалчество “, приключи своя роман неговият свещеник архимандрит Никанор.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ