Гигантската гробница, открита на хълма Каста около Амфиполи, е археологическа

Амфиполис: скандали и интриги около най-загадъчната гробница в Гърция

Гигантската гробница, открита на хълма Каста към Амфиполи, е археологическа сензация на 2012 година. Разкопки в Амфиполи са провеждани и по-рано: този непретенциозен дем е правоприемник на античния Амфиполис, значим град в историята на гърците и македонците.

Археолозите от дълго време считат, че хълмът Каста край Амфиполи крие значима гробница, само че никой не се надявал да открие най-големия комплекс от всички, откривани в миналото в Гърция.

С напредването на разкопките всички чакали нови сензационни открития, въпреки че историческият подтекст бил избран бързо – съдейки по находките, гробницата е била построена в епохата на Александър Македонски.

Но за кого е била предопределена тя? Изглежда, разположението на гробницата в Амфиполис и датировката от последната четвърта на IV в. пр.н.е. би трябвало да стеснят „ кръга на обвинените “, само че за четири години проучвания няма нова изясненост. Обратното – непрекъснатите кавги заради несъгласието на самостоятелните откриватели с изводите на формалния екип археолози в действителност блокират източниците на информацията за разкопките.

През 2015 година археолозите са разкрили в погребалната камера остатъци на петима души – дами на 60 години, двама мъже на възраст 35-45 години (върху костите на по-възрастния са открити следи от смъртоносни рани), новородено бебе и кремирани остатъци на възрастен мъж.

Един от скелетите, открити в гробницата на хълма Каста. Изображение от уеб страницата amfipolis.com

През октомври предходната година ръководителят на разкопките Катерина Перистери (Katerina Peristeri) разгласи пред публицисти предварителните заключения на археолозите: гигантската гробница се явява хероон (мемориал в чест на герой) на Хефестион – пълководец и непосредствен другар на Александър Македонски.

Други вести от Амфиполис не е имало тази година – останките са изпратени за ДНК разбор, всички чакат резултатите. Генетичните проучвания, с изключение на останалото, ще разрешат да се обясни дали останките в Амфиполис са на родственици. Засега е изяснено единствено, че кремираните остатъци принадлежат на мъж и с огромна възможност точно той е бил първият „ жител “ на гробницата на хълма Каста.

Сега в заформилия се интернационален спор сред археолози и историци се е намесил и гръцкият проектант Михалис Лефандзис (Michalis Lefantzis) – експерт по антична архитектура, консултиращ екипа археолози. Фактически къса записка в изданието Greek Reporter е първото публично известие от разкопките в Амфиполис през 2016 година.

Лефандзис, който добре изучил гробницата и взел присъединяване в реконструкцията на външния ѝ тип и вътрешните ѝ пространства, обърнал внимание на неналичието на градивни елементи. Според него погребалният комплекс е имал по-величествен дизайн и по-сложен и изтънчен фон, в сравнение с е считано по-рано.

Известно е, че в древността гробницата е била разграбена, само че едно е да липсват „ портативни “ полезности, а напълно друго – многотонни мраморни фрагменти. Известно е също, че каменните блокове от 500-метровата стена, обкръжавала гробницата, преди време е употребена от римляните за строителството на бентове на река Стримон (Струма) в Амфиполис.

Но неотдавнашно проучване открило, че освен римляните и иманярите от древността са разграбвали гробницата. Археолозите от XIX са нанесли не по-малко вреди на паметника. Съвременните учени са наблюдавали 11 фрагмента от мраморни скулптури от Амфиполис – те са откривани в сбирките на парижкия Лувър, Археологическия музей на Истанбул и музея „ Гети “ в Лос Анджелис.

Когато събрал детайлите от архитектурната главоблъсканица, Лефандзис предположил, че фамозният вход към гробницата, ознаменуван с две скулптури на химери (сфинксове), може да е изглеждал друго. Вероятно против сфинксовете е имало други детайли – придаващи напълно друг смисъл на целия отбор. Според Лефандзис на хълма Каста е бил ситуиран възвишен паметник, служител по едно и също време като гробница и като хероон (паметник на воин-герой).

Някои находки приказват, че навътре в комплекса може да е бил ситуиран пророк – място, където са провеждани специфични ритуали и са правени предсказания. Други находки сочат, че след погребението на 60-годишната жена погребалната камера е била „ запечатана “ с солидна мраморна врата, а провеждането на ритуални церемонии е било преместено по-близо до входното помещение.

Лефандзис не прави никакви догатки по отношение на самоличността на дамата, само че мнозина се надяват, че в Амфиполис е заровена майката на Алекксандър Македонски, печално известната Олимпиада Епирска. При разкопките са открити монети на цар Касандър – индивида, в действителност унищожил фамилията на Александър Велики.

През 310 година пр.н.е. Касандър заповядал да отровят брачната половинка на Александър – Роксана, и нейния наследник, единствения правоприемник на великия цар. Това тъмно събитие се е случило в Амфиполис. Шест години преди този момент Касандър екзекутира майката на Александър Македонски и оставя тялото ѝ без заравяне.

От една страна, версията, че в Амфиполис е заровена Олимпиада Епирска, изцяло опонира на историческите свидетелства, от друга – възрастта на починалата и мястото на погребението я вършат най-подходящата „ кандидатура “.

В записка на уеб страницата Greek Reporter от един ред, без детайлности, се загатва още един забавен извод от архитектурно-археологичното следствие – именитият Амфиполски лъв – петметрова статуя, открита през 1912 година на противоположния бряг на Струма, в миналото е стоял на върха на гробницата на хълма Каста.

Повече информация може да се почерпи от един от един от уеб страниците, отдадени на гробницата. Дълго време Амфиполският лъв бил считан за обособен монумент в чест наедин от военачалниците на Александър Македонски – допустимо Леосфен или Лаомедонт Митиленски.

Така и до през днешния ден твърди основният източник на актуалните познания – Уикипедия. Но анализът на мрамора (строителният материал за гробницата е добиван на остров Тасос), архитектурните особености на статуята и археологични документи от ХХ век подсказват различен извод: Амфиполският лъв е още една част от гробницата-главоблъсканица, фрагменти от която са разпилени по целия град и по целия свят.

Потвърждение за връзката сред фамозната скулптура и най-загадъчната гробница на Гърция можеше да стане дълго чаканата сензация, само че редакторите на Уикипедия не бързат да нанасят ремонти в съответните публикации. Става дума за това, че по-рано тази версия към този момент е изказвана, само че била отхвърлена изцяло от инженери, геолози и спелеолози, изучили структурата на хълма Каста.

Според тях хълмът с натурален генезис по никакъв метод не би могъл да издържи гигантската мраморна скулптура, инсталирана на висок фундамент. Инженерите са пресметнали общото тегло на Амфиполския лъв – той е тежал най-малко 1500тона, до момента в който хълмът Каста е кадърен да издържи натоварване от не повече от 500 тона.

Това надалеч не е първото противоречие с формалната интерпретация на находката в Амфиполис. Последната конференция на ръководителя на разкопките Катерина Перистери се състоя през октомври предходната година и от този момент поредност от научни кавги принуди археолозите да заемат отбранителна позиция и да не се изричат по медиите.

Перистери въпреки всичко дава обещание да показа нови, още непубликувани данни. Възможно е най-сетне да е съумяла да убеди самостоятелните специалисти в своите заключения. Засега единственото, в което са съгласни всички участници в разногласието, е погребално-мемориалният темперамент на оборудването на хълма Каста и неговата датировка от последната четвърт на IV в. пр.н.е.

Най-загадъчната гробница на Гърция извънредно насилствено разкрива своите секрети. Това прави археологичния филмов откъс още по-интересен – с други думи, има тъкмо този резултат, който Катерина Перистери назовава „ шумотевицата, вдигната в медиите “.

Източник