До Хасково през Сливен и обратно
Гейм, сет, мач. Григор Димитров потегля към центъра на корта. Прегръща Ник Кирьос. Аплодират го 12 хиляди фенове в Синсинати, а моментът е исторически. Току що българинът е спечелил най-престижната си купа – първата от шампионат Мастърс 1000. В трибуните се веят стотици български флагове.
Скандиранията „ Гришо, Гришо” отекват в ушите на 26-годишния Григор. Твърде дълго чака този миг. Твърде дълго страда и клати в елита на международния тенис. Стига до осмото място в света (25 август 2014 г.) и се срина до 40-то (25 юли 2016 г.). Треньорите му идваха и си отиваха. Все нещо не стигаше, все нещо се сриваше, тъкмо когато не трябва.
В понеделник заран потегляме рано-рано за Хасково. Разстоянието от 200 км не се усеща. Минава бързо под знака на среднощните страсти, които ни подари Григор. На кортовете в родния му град в 10,00 часа кипи от живот. Малчугани размахват със примамка ракети, всички до един са гледали Гришо. Най-важният човек обаче – този, сложил за първи път ракета и в детската ръка на 3-годишния си наследник, го няма.
Цялото изявление с бащата на Григор Димитров - Димитър Господинов:
--> Димитър Господинов – бащата на първата ни ракета, надали е мигнал. Е, няма по какъв начин да е спал, тъй като на разсъмване, часове откакто синът му го е направил най-щастливия баща на света, е поел на път. Към Сливен, за присъединяване с клуба си „ Хасково 2015” в държавното отборно състезание за юноши и девойки до 18-годишна възраст.
Ами, потегляме и ние към Сливен. Още някакви си 100 км до там няма да ги усетим. Бързаме, с цел да се срещнем очи в очи с основния провинен през днешния ден България да се гордее с един от най-хубавите тенисисти на планетата и да има състезател от международна големина.
Трудно го склоняваме да приказва и да застане пред камера. Не обича. Бяга от медийно внимание, а и се оказва, че таи остаряла засегнатост. Не се отхвърляме. Извиняваме му се за нечии непознати, не наши, само че въпреки всичко, остарели грехове и търпеливо изчакваме. Накрая този горделив, само че безмълвен татко, застава пред камерата ни.
„ Нещата са елементарни. Трябва да пристигна момента. Да повярваш в себе си. Трябва да следваш тактиката, да имаш самообладание. Търпението, което и Григор усети в Синсинати. Въпросът е самичък да усеща нещата, когато ги усети, от там нататък, аз знам какво може той”, гласят първите думи на Димитър Господинов.
Този човек не лети в облаците. Прекалено доста тествания е преодолял в името на това детето му да следва фантазиите си в кервана на аристократите, въпреки и с български паспорт в джоба. Не икономисва слабостите на сина си и нацелва право в десетката – непостоянството. Категорично опровергава „ специалистите”, които всякога, когато Григор се препъне изясняват за нежната му душeвност.
„ Григор има желязна душeвност. Само хора, които не познават могат да настояват противоположното. Малцина обаче са наясно какво значи да водиш живот като един от огромното тенис-семейство”, безапелационен е Димитър Господинов.
Чул се с Григор незабавно след мача. Заедно със брачната половинка си към този момент нямат проекти да пътуват за Откритото състезание на Съединени американски щати в Ню Йорк. Както нормално, ще стискат палци за него пред тв приемника. И ще държат на разположение мобилните си телефони.
„ Уморих се от път. Докато беше дребен Григор, пътувахме доста и бях на всички места с него. И в този момент, в случай че ми звънне, потеглям веднага”, прям е Господинов. Единственото, за което се моли на Господ е синът му да е здрав: „ За всичко останало си има верен миг.”
Стискам му ръката и му благодаря. За отделеното време. За откровените отговори. За истината – бащинската и треньорската. И за това, че почете екипа ни, който към този момент трябваше да бърза назад към Хасково, с цел да бъде в точния момент за централната емисия вести.
Още 100 км назад към родния град, откъдето преди 26 години към международния връх потегли едно високо и надарено момче, с родители, научили го, че не е ужасно да имаш огромни фантазии. Страшно е да се уплашиш по средата на пътя.
Още 200 км назад към София. Летят незабелязано. Умора няма. Има задоволеност. От възприятието за добре свършена работа и от срещата очи в очи с човек, сложил началото на нещо в действителност огромно единствено с двете си ръце. И с ината си, че в Хасково може и да няма тенис-корт, само че пък вярата, че огромното сърце в спорта много постоянно коства повече от огромния гений.
Скандиранията „ Гришо, Гришо” отекват в ушите на 26-годишния Григор. Твърде дълго чака този миг. Твърде дълго страда и клати в елита на международния тенис. Стига до осмото място в света (25 август 2014 г.) и се срина до 40-то (25 юли 2016 г.). Треньорите му идваха и си отиваха. Все нещо не стигаше, все нещо се сриваше, тъкмо когато не трябва.
В понеделник заран потегляме рано-рано за Хасково. Разстоянието от 200 км не се усеща. Минава бързо под знака на среднощните страсти, които ни подари Григор. На кортовете в родния му град в 10,00 часа кипи от живот. Малчугани размахват със примамка ракети, всички до един са гледали Гришо. Най-важният човек обаче – този, сложил за първи път ракета и в детската ръка на 3-годишния си наследник, го няма.
Цялото изявление с бащата на Григор Димитров - Димитър Господинов:
--> Димитър Господинов – бащата на първата ни ракета, надали е мигнал. Е, няма по какъв начин да е спал, тъй като на разсъмване, часове откакто синът му го е направил най-щастливия баща на света, е поел на път. Към Сливен, за присъединяване с клуба си „ Хасково 2015” в държавното отборно състезание за юноши и девойки до 18-годишна възраст.
Ами, потегляме и ние към Сливен. Още някакви си 100 км до там няма да ги усетим. Бързаме, с цел да се срещнем очи в очи с основния провинен през днешния ден България да се гордее с един от най-хубавите тенисисти на планетата и да има състезател от международна големина.
Трудно го склоняваме да приказва и да застане пред камера. Не обича. Бяга от медийно внимание, а и се оказва, че таи остаряла засегнатост. Не се отхвърляме. Извиняваме му се за нечии непознати, не наши, само че въпреки всичко, остарели грехове и търпеливо изчакваме. Накрая този горделив, само че безмълвен татко, застава пред камерата ни.
„ Нещата са елементарни. Трябва да пристигна момента. Да повярваш в себе си. Трябва да следваш тактиката, да имаш самообладание. Търпението, което и Григор усети в Синсинати. Въпросът е самичък да усеща нещата, когато ги усети, от там нататък, аз знам какво може той”, гласят първите думи на Димитър Господинов.
Този човек не лети в облаците. Прекалено доста тествания е преодолял в името на това детето му да следва фантазиите си в кервана на аристократите, въпреки и с български паспорт в джоба. Не икономисва слабостите на сина си и нацелва право в десетката – непостоянството. Категорично опровергава „ специалистите”, които всякога, когато Григор се препъне изясняват за нежната му душeвност.
„ Григор има желязна душeвност. Само хора, които не познават могат да настояват противоположното. Малцина обаче са наясно какво значи да водиш живот като един от огромното тенис-семейство”, безапелационен е Димитър Господинов.
Чул се с Григор незабавно след мача. Заедно със брачната половинка си към този момент нямат проекти да пътуват за Откритото състезание на Съединени американски щати в Ню Йорк. Както нормално, ще стискат палци за него пред тв приемника. И ще държат на разположение мобилните си телефони.
„ Уморих се от път. Докато беше дребен Григор, пътувахме доста и бях на всички места с него. И в този момент, в случай че ми звънне, потеглям веднага”, прям е Господинов. Единственото, за което се моли на Господ е синът му да е здрав: „ За всичко останало си има верен миг.”
Стискам му ръката и му благодаря. За отделеното време. За откровените отговори. За истината – бащинската и треньорската. И за това, че почете екипа ни, който към този момент трябваше да бърза назад към Хасково, с цел да бъде в точния момент за централната емисия вести.
Още 100 км назад към родния град, откъдето преди 26 години към международния връх потегли едно високо и надарено момче, с родители, научили го, че не е ужасно да имаш огромни фантазии. Страшно е да се уплашиш по средата на пътя.
Още 200 км назад към София. Летят незабелязано. Умора няма. Има задоволеност. От възприятието за добре свършена работа и от срещата очи в очи с човек, сложил началото на нещо в действителност огромно единствено с двете си ръце. И с ината си, че в Хасково може и да няма тенис-корт, само че пък вярата, че огромното сърце в спорта много постоянно коства повече от огромния гений.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ