КС не откри проблем с правомощия на прокуратурата по надзора за законност
Гешев: Тезата за политическа целенасоченост, защитавана от министри като Крум Зарков и политици, ни връща във времена на правна неустановеност и липса на демократични полезности
Конституционният съд (КС) отхвърли настояването на министъра на правораздаването Крум Зарков да „ анулира “ пълномощия на прокуратурата, свързани с така наречен контрол за правда. Те са регламентирани в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и бяха оспорени от служебното държавно управление, което изиска и пояснение на главния закон във връзка с надзора за правда.
Решението е взето единомислещо, само че към момента не е оповестено, заяви правният портал. Съдиите Соня Янкулова и Янаки Стоилов са го подписали със мнение.
През ноември 2022 година Конституционен съд отхвърли да пояснява Конституцията, тъй като плануваното в нея е ясно, само че одобри да ревизира за сходство с нея поставените на вниманието му от Зарков разпореждания в Закон за съдебната власт.
Министърът изиска да бъдат оповестени за отчасти противоконституционни две разпореждания от Закон за съдебната власт. Става дума за член 145, алинея 1, т. 3 и т. 6. Зарков твърдеше, че в атакуваните отчасти разпореждания са уредени пълномощия, присъщи на анулирания общ контрол за правда, очакван в Конституцията от 1971 година, само че не и в тази от 1991 година
Той сочеше, че конституционният проблем в т. 3 на член 145, алинея 1 Закон за съдебната власт идва от това, че тя дава опция на прокурора да разпорежда инспекции освен при данни за незаконосъобразни актове (както е планувано в главния закон), а и за незаконосъобразни дейности. Според него по този начин вместо следващ, надзорът на прокурора се трансформира в прелиминарен и се разгръща върху неограничени по темперамент действия на изпълнителната власт.
Що се отнася до пълномощието на прокурора по член 145, алинея 1, т. 6 Закон за съдебната власт – да приложи плануваните от закона ограничения при съществуване на данни, че може да бъде осъществено друго престъпление, Зарков посочи: „ …в теорията се показва, че „ това допуска прокуратурата да следи за съблюдаване на законността във всички области на държавното ръководство, в това число активността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за превъзмогване на закононарушенията “ . Това пълномощие се дефинира и като превантивно пълномощие на прокуратурата, на чиято повърхност „ следва да преценяме сигналната функционалност на прокурора по към този момент анулирания член 184 Наказателно-процесуален кодекс “.
Тези причини на министъра на правораздаването очевидно не се споделят от конституционните съдии, само че причините им за това ще станат известни след публикуването на решението им.
Главният прокурор Иван Гешев разяснява днешното решение на конституционните съдии в туитър. " Решението на Конституционен съд потвърждава, че тезата за политическа целенасоченост, защитавана от министри като Крум Зарков и политици, ни връща във времена на правна неустановеност и липса на демократични полезности ", написа той.
Конституционният съд (КС) отхвърли настояването на министъра на правораздаването Крум Зарков да „ анулира “ пълномощия на прокуратурата, свързани с така наречен контрол за правда. Те са регламентирани в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и бяха оспорени от служебното държавно управление, което изиска и пояснение на главния закон във връзка с надзора за правда.
Решението е взето единомислещо, само че към момента не е оповестено, заяви правният портал. Съдиите Соня Янкулова и Янаки Стоилов са го подписали със мнение.
През ноември 2022 година Конституционен съд отхвърли да пояснява Конституцията, тъй като плануваното в нея е ясно, само че одобри да ревизира за сходство с нея поставените на вниманието му от Зарков разпореждания в Закон за съдебната власт.
Министърът изиска да бъдат оповестени за отчасти противоконституционни две разпореждания от Закон за съдебната власт. Става дума за член 145, алинея 1, т. 3 и т. 6. Зарков твърдеше, че в атакуваните отчасти разпореждания са уредени пълномощия, присъщи на анулирания общ контрол за правда, очакван в Конституцията от 1971 година, само че не и в тази от 1991 година
Той сочеше, че конституционният проблем в т. 3 на член 145, алинея 1 Закон за съдебната власт идва от това, че тя дава опция на прокурора да разпорежда инспекции освен при данни за незаконосъобразни актове (както е планувано в главния закон), а и за незаконосъобразни дейности. Според него по този начин вместо следващ, надзорът на прокурора се трансформира в прелиминарен и се разгръща върху неограничени по темперамент действия на изпълнителната власт.
Що се отнася до пълномощието на прокурора по член 145, алинея 1, т. 6 Закон за съдебната власт – да приложи плануваните от закона ограничения при съществуване на данни, че може да бъде осъществено друго престъпление, Зарков посочи: „ …в теорията се показва, че „ това допуска прокуратурата да следи за съблюдаване на законността във всички области на държавното ръководство, в това число активността на контролните органи, и да се намесва, като прави предложение за превъзмогване на закононарушенията “ . Това пълномощие се дефинира и като превантивно пълномощие на прокуратурата, на чиято повърхност „ следва да преценяме сигналната функционалност на прокурора по към този момент анулирания член 184 Наказателно-процесуален кодекс “.
Тези причини на министъра на правораздаването очевидно не се споделят от конституционните съдии, само че причините им за това ще станат известни след публикуването на решението им.
Главният прокурор Иван Гешев разяснява днешното решение на конституционните съдии в туитър. " Решението на Конституционен съд потвърждава, че тезата за политическа целенасоченост, защитавана от министри като Крум Зарков и политици, ни връща във времена на правна неустановеност и липса на демократични полезности ", написа той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ