Гешев оспорва пред КС решението да бъде изслушван пред парламента на всеки три месеца
Гешев оспорва два текста - член 25 и част от текстовете на член 86. Искането по отношение на първата наредба е, тъй като неприемливо " уголемява " конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт, а с текстове от втората уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народното събрание, оказва се от известие на прокуратурата.
През 2021 година основният прокурор сезира Конституционния съд с сходно искане за текстове от правилника на предходното Народно заседание. След разпускането му, образуването на нов парламент, който одобри нов устав, Конституционен съд приключи делото. За докладчик по новото искане е избран Константин Пенчев.
Член 25 от правилника на Народното събрание гласи:
" Най-малко един път на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи, в това число законодателни промени, ресурсна осигуреност, усложнения, свързани с реализиране функционалностите на тези органи, резултати в битката с престъпността, в това число корупция, взаимоотношение с проверяващите органи. Обсъждане по отношение на използването на закона и активността на поверените им институции се организира и по самодейност на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд или основния прокурор. За резултатите от разискванията комисията изготвя отчет, който се дава на народните представители ".
Според Гешев този текст опонира на правилото за разделянето на управляващите и на прогласената от главния закон самостоятелност на правосъдната власт. Главният прокурор счита, че с съществуването на опцията за такова разискване или чуване се обезсмисля опцията за действително обобщаване на информацията по отношение на процесите в развиването на криминогенната конюнктура и води до неприемлива интервенция в активността на прокуратурата. " Определянето на период за осъществяване на разискване по посочените тематики е прекалено, излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи и може да се дефинира като вмешателство в независимостта на правосъдната власт ", написа още основният прокурор.
За Гешев контролът на законодателната върху правосъдната власт се реализира посредством годишното чуване и приемане от Народното събрание на годишния отчет на основния прокурор и посредством други систематизирани и аналитични отчети.
В настояването се нападат и още две разпореждания от правилника на Народното събрание - на член 86, алинея 1 в частта " в това число и за осъществяването на рекомендациите на Народното събрание при разискването на предходния отчет " и на член 86, алинея 5, изречение второ, съгласно което планът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и рекомендации към органа, чиято активност се разисква.
Според Гешев тази норма още веднъж уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народното събрание, дадени от главния закон. В настояването се споделя, че приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
През 2021 година основният прокурор сезира Конституционния съд с сходно искане за текстове от правилника на предходното Народно заседание. След разпускането му, образуването на нов парламент, който одобри нов устав, Конституционен съд приключи делото. За докладчик по новото искане е избран Константин Пенчев.
Член 25 от правилника на Народното събрание гласи:
" Най-малко един път на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи, в това число законодателни промени, ресурсна осигуреност, усложнения, свързани с реализиране функционалностите на тези органи, резултати в битката с престъпността, в това число корупция, взаимоотношение с проверяващите органи. Обсъждане по отношение на използването на закона и активността на поверените им институции се организира и по самодейност на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд или основния прокурор. За резултатите от разискванията комисията изготвя отчет, който се дава на народните представители ".
Според Гешев този текст опонира на правилото за разделянето на управляващите и на прогласената от главния закон самостоятелност на правосъдната власт. Главният прокурор счита, че с съществуването на опцията за такова разискване или чуване се обезсмисля опцията за действително обобщаване на информацията по отношение на процесите в развиването на криминогенната конюнктура и води до неприемлива интервенция в активността на прокуратурата. " Определянето на период за осъществяване на разискване по посочените тематики е прекалено, излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи и може да се дефинира като вмешателство в независимостта на правосъдната власт ", написа още основният прокурор.
За Гешев контролът на законодателната върху правосъдната власт се реализира посредством годишното чуване и приемане от Народното събрание на годишния отчет на основния прокурор и посредством други систематизирани и аналитични отчети.
В настояването се нападат и още две разпореждания от правилника на Народното събрание - на член 86, алинея 1 в частта " в това число и за осъществяването на рекомендациите на Народното събрание при разискването на предходния отчет " и на член 86, алинея 5, изречение второ, съгласно което планът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и рекомендации към органа, чиято активност се разисква.
Според Гешев тази норма още веднъж уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народното събрание, дадени от главния закон. В настояването се споделя, че приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ