Бончо Генчев: Преди да подпиша с Етър, бях подписал с Левски
Героят от САЩ’94 Бончо Генчев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е първият българин, който игра в британското състезание. С екипа на елитния Ипсуич игра три сезона във Висшата лига, а по-късно записа изяви и за Лутън. Преди това бе част от българското трио в Спортинг (Лисабон), дружно с Красимир Балъков и Ивайло Йорданов.
- Здравей, Бончо! „ Аз бях първият “ – по този начин се споделя книгата, която написахте дружно с сътрудника Борислав Костов от Велико Търново за престоя ти във Висшата лига на Англия. Всичко ли описахте там? Не остана ли нещо неразкрито, което да разкажеш?
- Това беше първият стадий, а всичко стана доста инцидентно. Взе ме на Стоп, когато още бях футболист в Горна Оряховица. Той като публицист отразяваше мачовете в „ Народен спорт “. Оттам стартира нашето другарство, а в следствие се зароди и концепцията да опиша част от събитията до 1996 година, с които съм градил спортната си кариера. Беше доста забавно, а той като образован човек го написа в доста прекрасен жанр. Вкара и малко комизъм вътре и се получи забавна книга за четене. Книгата излезе през 1997 година в 60 страници, в напълно дребен формат. Беше просто като чернова. Имахме концепцията в следствие да я създадем с цветни фотоси. Има снимки с Христо Стоичков, с Краси Балъков от престоя ми в Спортинг (Лисабон). Де факто е разказано всичко до прекосяването ми в Ипсуич от Спортинг, случки от моя живот и ориста, тъй като имам вяра, че всеки има път, който би трябвало да извърви и е обгърнат в т. нар орис.
- През 90-те години ти беше измежду дребното чужденци по терените на Острова, а в този момент англичаните са малцинство. Само плюс ли е този факт за Англия или зад него се крие риск за родината на футбола?
- Има заплаха, този синдром е и в България. Чужденците жестоко казано пречат за развиването на нашите млади гении. В Англия също е по този начин, откакто Арсенал има 10 чужденци в стартовия си състав. Това не е напредък за британския футбол, само че пък купуват извънредно качествени футболисти. Там няма слаб тим. Дори и против последния в класирането не можеш просто да се разхождаш, тъй като можеш да загубиш. Всички нападатели и халфове, а даже и бранителите са доста мощни физически. Трудно е да неглижираш мача. Просто равнището на самите футболисти е доста високо. Погледнато от този ъгъл по някакъв метод се подвига ползата, маркетингът, печелившата страна. Отборите стоят на доста високо европейско равнище. Но губи самата Англия като развиване на своите фрагменти. Макар че направиха обичайно международно състезание за първи път след толкоз години. Не е добре за развиването на фрагментите, само че като равнище футболът в Англия е конкурентноспособен и даже водещ в четирите топ европейски шампионати.
- Как се стигна до твоя трансфер в Ипсуич? Имаше ли други варианти?
- Когато трябваше да напусна Спортинг, при мен пристигнаха от Боавища, Ещорил, Беленензеш, много тимове от Португалия. Но търсех в себе си предизвикването. Боби Робсън ми оказа помощ, негова беше концепцията. Всичко беше подбудено от това, че той видя нещо в мен. Получих травми в безразсъден миг, само че ориста е била такава, по този начин е трябвало да стане. На лагера във Франция лакътя излезе от ставата и 30 дни трябваше да бъда в гипс. Получих контузия и в глезена, когато трябваше да ме гледа. Нещата ме тикнаха в посока, че би трябвало да сменя ситуацията. Не ме беше боязън, не знам за какво. Сега, гледайки шампионата в Англия, се чудя по какъв начин съм имал храброст, само че очевидно съм вярвал в личните си благоприятни условия. Естествено Боби Робсън е решил, че ще свърша работа. За моя наслада, неотдавна получих имейл. Канят ни на 29 март някогашни футболисти на вечеря. Оставих доста положителни мемоари. Дори преди Нова години ми изпратиха бира с моя лик и този на Боби Робсън. Оставих добра диря и останах в историята, тъй като бях първият.
- Когато ти игра във Висшата лига най-известните нападатели бяха Алън Шийрър и Ерик Кантона. Срещал ли си ги на терена?
- Шийрър беше в Блекбърн, когато бихме с 2:1. Това беше вторият ми мач, а вкарах и гол. Същата година – 1993-а те станаха първенци. Но Шийрър тогава не игра, а в ответния мач при 0:0 бе на терена в последните 15 минути. А на Ерик Кантона му откраднах топката, когато ги бихме с 2:1.
- Имаш ли пояснение за какво от четвъртите в света само ти игра във Висшата лига?
- Много забавно, не съм мислил по този въпрос. Може би стичане на събитията, моя упоритост. Трифон Иванов, Бог да го елементарни, спа у дома, когато беше на проби в Уулвърхемптън. Но получи един картон и споделиха, че е доста рисков състезател. Данчо Лечков играеше доста мощно в Хамбургер, Краси Балъков също стъпи по-късно, Петър Хубчев… Всички играеха в мощни шампионати и бяха съществени състезатели.
- След Ипсуич отиде в Лутън – по какъв начин се получи този трансфер?
- За Лутън отпътува треньорът, който беше в Ипсуич – Макгивън. И до ден-днешен мисля, че е в школата на Челси. Ипсуич изпадна от Висшата лига и като благородник той напусна. Направи ми предложение да отида с него. Реших да сменя ситуацията, съвсем бях купил къща в Лондон, а Лутън е на 20 благи от столицата. Но пък там станах голмайстор на тима, подписах за две години. След Евро’96 започнах нерешително, тъй като бях доста изтощен от двете години и половина със международно и европейско, в които безусловно нямах отмора. След четвъртия кръг имах диалог с мениджъра и му споделих, че просто нямам мощ. Но наваксах всичко до Нова година. Консултирах се с починалия доктор Гевренов и той ми сподели, че най-голямата ми неточност била, че съм ходил за две седмици на кални бани. Лъчите, които минават през тях, отиват към меките тъкани до костите и се отпуска мускулатурата. След това е сложен процесът на възобновяване. Нямах предпочитание да играя и се чудех по какъв начин е допустимо. Но по едно време наваксах. Явно организмът си искаше своето. Запазих си всички голове за Лутън на видео касетки.
@@@
- В Спортинг бяхте същинска българска колония с Краси Балъков и Ивайло Йорданов. Излизахте дружно на вечеря фамилно, само че и знаехте, че един от вас би трябвало да остане отвън групата, тъй като сте чужденци. Как го приемахте?
- Спортът гради в теб неотстъпчивост и воля за победа. Колкото пъти съм влезнал на терена, толкоз пъти съм вкарал гол – за купата, финалите, полуфиналите, в шампионата. И все красиви попадения! Дори се борехме с Михтарски, като беше в Порто, за гол на кръга. Имал съм не лек темперамент, само че благородно съм им завиждал, че не присъствам в множеството време. Имахме осем бразилци, от тях петима бяха натурализирани. И законът беше подобен, че два-трима от чужденците би трябвало да са извън. В множеството случаи бях аз, само че оставих хубави мемоари с головете си. Особено във финала с Бенфика. Останах удовлетворен от престоя си. Направих визитка там не като на Ивайло и Краси, само че пък беше трамплин да отида в Англия. Съдба - минал съм и през това.
- Имаш шампионска купа с Етър – какъв брой специфичен е този миг за теб?
- Преди да подпиша с Етър, бях подписал с Левски. Не знам какво стана за една нощ. Павел Панов, Бог да го елементарни, три пъти идва у дома. Беше ме боязън да отида в огромния тим на Левски. А той ми сподели: „ Идвам три пъти за теб и в случай че не вярваш, че ще дойдеш и ще играеш, какво вършим? “ Подписах и 30 дни имах контракт с Левски. Върнах се, почнах с Етър. Казаха, че ще се оправят и в действителност се оправиха – скъсаха ми контракта с Левски. Така станах и първенец.
- А без да те желае, имаш един сезон и в ЦСКА, където стана и голмайстор…
- Парадокс – всички тимове надали не се изредиха. Една вечер пристигнаха от Габрово у дома с 15 хиляди лв. в една пазарска чанта, а тогава един тристаен апартамент струваше 6 хиляди. Гледам ги и си крещя: „ Това са три огромни жилището! “ Но се отхвърлих. Не пристигнаха единствено от ЦСКА, а най-после играх там. Станах и голмайстор – орис.
- Шеф си на Зоналния съвет на БФС за Северозападна България, наследи на този пост Трифон Иванов. Допада ли ти административната работа във футбола?
- Пътувам доста. Наследих Трифката, Бог да го елементарни, един в действителност необикновен човек и състезател! Много положителни мемоари имам с него. Преди това ръководех клуб, който за една година от 13-о място във „ В “ група стигна до „ А “ група, прескачайки „ Б “ група – Локомотив (Горна Оряховица). След това отидох в Търново и отново качихме горе. Като началник имам повече от напредък. Свършил съм си работата на всяко равнище. За административната служба направих верен избор. От позиция на престиж това ми е мястото. Вече три години работя и мога да кажа, че марката САЩ’94 води до доста положителни и топли връзки.
- Когато на международното влезе и вкара втората дузпа против Мексико, Пенев поради дузпата ли те пусна или просто беше промяна?
- Не, направи промяна, играх близо 20 минути. Направих три мача – против италианците записах 15 минути. Той вярваше в мен. Имам възприятието, че се разсънва с нещо в главата си и го вкарва в анализа. Дойде при мен и сподели: „ Ти ще биеш, нали? “ Как да кажа „ не “? Гласува ми доверие да играя 20 минути като нападател, нещо да обърнем, а аз да кажа „ не “… Дойде отново и сподели: „ Записал съм те. Този ще е първи, този ще е втори, ти ще си трети… “ След това отново пристигна и ми сподели: „ Ицо става финален, ти ставаш втори. Аз знам, че си спокоен, нали си хазаин! “ Погледнах го и отговорих: „ Г-н Пенев, какъв хазаин съм? Нито топки нося, нито нищо… “ А той сподели: „ Не, бе, нали англичаните и американците приказват британски и ти си хазаин. “ Много прям и чист човек. По негов метод си води нещата.
- Нещо за край? Как си в персоналния живот? Как са момчетата?
- Момчетата са добре. Големият ми наследник е в Лондон. Поигра футбол, начеса си крастата. Завърши си висшето обучение в Лондон, ИТ експерт е. Малкият наследник продължава да се бори с българския футбол, играе във „ В “ група в Севлиево. И тримата сме английски жители, с британски паспорти. Имал съм необикновен шанс да се развия във футбола, с изключение на труда, който съм хвърлил и безграничната дисциплинираност. На 30-ия си рожден ден за първи път изпих една чаша вино, цигара и до ден-днешен не съм слагал в устата. Знам по какъв начин съм постигнал това. Синовете бяха две години в Челси, година и половина в Куинс Парк Рейнджърс. Следях процесите доста близо, водех ги на тренировки всяка седмица. Виждах, че в Англия ще им бъде доста мъчно. Нищо, че огромният наследник е по-повратлив, по-нестандартен, а дребният по-висок и дава отговор на техните физически качества. Но нямат бъдеще във футбола. Тикнах ги да влязат студенти. Тъкмо единият беше захапал втора година студент, а дребният влезе в университета. И пристигна мачът на петте звезди във Велико Търново през 2008 година Беше целият народен тим, отпред с Ицо и аз ги взех с мен. Илиан Илиев, който беше треньор в Стара Загора, сподели: „ Дай ми дребния. “ Не открих силата като родител да му кажа, че това название не е за тях. Той сподели, че е признат да учи и по техните закони може да прекъсне за две-три години. Знаех, че нямат бъдеще, а по-късно си и сърбаха попарата с българския футбол. Щастлив съм, фамилен съм за повторно.
- Здравей, Бончо! „ Аз бях първият “ – по този начин се споделя книгата, която написахте дружно с сътрудника Борислав Костов от Велико Търново за престоя ти във Висшата лига на Англия. Всичко ли описахте там? Не остана ли нещо неразкрито, което да разкажеш?
- Това беше първият стадий, а всичко стана доста инцидентно. Взе ме на Стоп, когато още бях футболист в Горна Оряховица. Той като публицист отразяваше мачовете в „ Народен спорт “. Оттам стартира нашето другарство, а в следствие се зароди и концепцията да опиша част от събитията до 1996 година, с които съм градил спортната си кариера. Беше доста забавно, а той като образован човек го написа в доста прекрасен жанр. Вкара и малко комизъм вътре и се получи забавна книга за четене. Книгата излезе през 1997 година в 60 страници, в напълно дребен формат. Беше просто като чернова. Имахме концепцията в следствие да я създадем с цветни фотоси. Има снимки с Христо Стоичков, с Краси Балъков от престоя ми в Спортинг (Лисабон). Де факто е разказано всичко до прекосяването ми в Ипсуич от Спортинг, случки от моя живот и ориста, тъй като имам вяра, че всеки има път, който би трябвало да извърви и е обгърнат в т. нар орис.
- През 90-те години ти беше измежду дребното чужденци по терените на Острова, а в този момент англичаните са малцинство. Само плюс ли е този факт за Англия или зад него се крие риск за родината на футбола?
- Има заплаха, този синдром е и в България. Чужденците жестоко казано пречат за развиването на нашите млади гении. В Англия също е по този начин, откакто Арсенал има 10 чужденци в стартовия си състав. Това не е напредък за британския футбол, само че пък купуват извънредно качествени футболисти. Там няма слаб тим. Дори и против последния в класирането не можеш просто да се разхождаш, тъй като можеш да загубиш. Всички нападатели и халфове, а даже и бранителите са доста мощни физически. Трудно е да неглижираш мача. Просто равнището на самите футболисти е доста високо. Погледнато от този ъгъл по някакъв метод се подвига ползата, маркетингът, печелившата страна. Отборите стоят на доста високо европейско равнище. Но губи самата Англия като развиване на своите фрагменти. Макар че направиха обичайно международно състезание за първи път след толкоз години. Не е добре за развиването на фрагментите, само че като равнище футболът в Англия е конкурентноспособен и даже водещ в четирите топ европейски шампионати.
- Как се стигна до твоя трансфер в Ипсуич? Имаше ли други варианти?
- Когато трябваше да напусна Спортинг, при мен пристигнаха от Боавища, Ещорил, Беленензеш, много тимове от Португалия. Но търсех в себе си предизвикването. Боби Робсън ми оказа помощ, негова беше концепцията. Всичко беше подбудено от това, че той видя нещо в мен. Получих травми в безразсъден миг, само че ориста е била такава, по този начин е трябвало да стане. На лагера във Франция лакътя излезе от ставата и 30 дни трябваше да бъда в гипс. Получих контузия и в глезена, когато трябваше да ме гледа. Нещата ме тикнаха в посока, че би трябвало да сменя ситуацията. Не ме беше боязън, не знам за какво. Сега, гледайки шампионата в Англия, се чудя по какъв начин съм имал храброст, само че очевидно съм вярвал в личните си благоприятни условия. Естествено Боби Робсън е решил, че ще свърша работа. За моя наслада, неотдавна получих имейл. Канят ни на 29 март някогашни футболисти на вечеря. Оставих доста положителни мемоари. Дори преди Нова години ми изпратиха бира с моя лик и този на Боби Робсън. Оставих добра диря и останах в историята, тъй като бях първият.
- Когато ти игра във Висшата лига най-известните нападатели бяха Алън Шийрър и Ерик Кантона. Срещал ли си ги на терена?
- Шийрър беше в Блекбърн, когато бихме с 2:1. Това беше вторият ми мач, а вкарах и гол. Същата година – 1993-а те станаха първенци. Но Шийрър тогава не игра, а в ответния мач при 0:0 бе на терена в последните 15 минути. А на Ерик Кантона му откраднах топката, когато ги бихме с 2:1.
- Имаш ли пояснение за какво от четвъртите в света само ти игра във Висшата лига?
- Много забавно, не съм мислил по този въпрос. Може би стичане на събитията, моя упоритост. Трифон Иванов, Бог да го елементарни, спа у дома, когато беше на проби в Уулвърхемптън. Но получи един картон и споделиха, че е доста рисков състезател. Данчо Лечков играеше доста мощно в Хамбургер, Краси Балъков също стъпи по-късно, Петър Хубчев… Всички играеха в мощни шампионати и бяха съществени състезатели.
- След Ипсуич отиде в Лутън – по какъв начин се получи този трансфер?
- За Лутън отпътува треньорът, който беше в Ипсуич – Макгивън. И до ден-днешен мисля, че е в школата на Челси. Ипсуич изпадна от Висшата лига и като благородник той напусна. Направи ми предложение да отида с него. Реших да сменя ситуацията, съвсем бях купил къща в Лондон, а Лутън е на 20 благи от столицата. Но пък там станах голмайстор на тима, подписах за две години. След Евро’96 започнах нерешително, тъй като бях доста изтощен от двете години и половина със международно и европейско, в които безусловно нямах отмора. След четвъртия кръг имах диалог с мениджъра и му споделих, че просто нямам мощ. Но наваксах всичко до Нова година. Консултирах се с починалия доктор Гевренов и той ми сподели, че най-голямата ми неточност била, че съм ходил за две седмици на кални бани. Лъчите, които минават през тях, отиват към меките тъкани до костите и се отпуска мускулатурата. След това е сложен процесът на възобновяване. Нямах предпочитание да играя и се чудех по какъв начин е допустимо. Но по едно време наваксах. Явно организмът си искаше своето. Запазих си всички голове за Лутън на видео касетки.
@@@- В Спортинг бяхте същинска българска колония с Краси Балъков и Ивайло Йорданов. Излизахте дружно на вечеря фамилно, само че и знаехте, че един от вас би трябвало да остане отвън групата, тъй като сте чужденци. Как го приемахте?
- Спортът гради в теб неотстъпчивост и воля за победа. Колкото пъти съм влезнал на терена, толкоз пъти съм вкарал гол – за купата, финалите, полуфиналите, в шампионата. И все красиви попадения! Дори се борехме с Михтарски, като беше в Порто, за гол на кръга. Имал съм не лек темперамент, само че благородно съм им завиждал, че не присъствам в множеството време. Имахме осем бразилци, от тях петима бяха натурализирани. И законът беше подобен, че два-трима от чужденците би трябвало да са извън. В множеството случаи бях аз, само че оставих хубави мемоари с головете си. Особено във финала с Бенфика. Останах удовлетворен от престоя си. Направих визитка там не като на Ивайло и Краси, само че пък беше трамплин да отида в Англия. Съдба - минал съм и през това.
- Имаш шампионска купа с Етър – какъв брой специфичен е този миг за теб?
- Преди да подпиша с Етър, бях подписал с Левски. Не знам какво стана за една нощ. Павел Панов, Бог да го елементарни, три пъти идва у дома. Беше ме боязън да отида в огромния тим на Левски. А той ми сподели: „ Идвам три пъти за теб и в случай че не вярваш, че ще дойдеш и ще играеш, какво вършим? “ Подписах и 30 дни имах контракт с Левски. Върнах се, почнах с Етър. Казаха, че ще се оправят и в действителност се оправиха – скъсаха ми контракта с Левски. Така станах и първенец.
- А без да те желае, имаш един сезон и в ЦСКА, където стана и голмайстор…
- Парадокс – всички тимове надали не се изредиха. Една вечер пристигнаха от Габрово у дома с 15 хиляди лв. в една пазарска чанта, а тогава един тристаен апартамент струваше 6 хиляди. Гледам ги и си крещя: „ Това са три огромни жилището! “ Но се отхвърлих. Не пристигнаха единствено от ЦСКА, а най-после играх там. Станах и голмайстор – орис.
- Шеф си на Зоналния съвет на БФС за Северозападна България, наследи на този пост Трифон Иванов. Допада ли ти административната работа във футбола?
- Пътувам доста. Наследих Трифката, Бог да го елементарни, един в действителност необикновен човек и състезател! Много положителни мемоари имам с него. Преди това ръководех клуб, който за една година от 13-о място във „ В “ група стигна до „ А “ група, прескачайки „ Б “ група – Локомотив (Горна Оряховица). След това отидох в Търново и отново качихме горе. Като началник имам повече от напредък. Свършил съм си работата на всяко равнище. За административната служба направих верен избор. От позиция на престиж това ми е мястото. Вече три години работя и мога да кажа, че марката САЩ’94 води до доста положителни и топли връзки.
- Когато на международното влезе и вкара втората дузпа против Мексико, Пенев поради дузпата ли те пусна или просто беше промяна?
- Не, направи промяна, играх близо 20 минути. Направих три мача – против италианците записах 15 минути. Той вярваше в мен. Имам възприятието, че се разсънва с нещо в главата си и го вкарва в анализа. Дойде при мен и сподели: „ Ти ще биеш, нали? “ Как да кажа „ не “? Гласува ми доверие да играя 20 минути като нападател, нещо да обърнем, а аз да кажа „ не “… Дойде отново и сподели: „ Записал съм те. Този ще е първи, този ще е втори, ти ще си трети… “ След това отново пристигна и ми сподели: „ Ицо става финален, ти ставаш втори. Аз знам, че си спокоен, нали си хазаин! “ Погледнах го и отговорих: „ Г-н Пенев, какъв хазаин съм? Нито топки нося, нито нищо… “ А той сподели: „ Не, бе, нали англичаните и американците приказват британски и ти си хазаин. “ Много прям и чист човек. По негов метод си води нещата.
- Нещо за край? Как си в персоналния живот? Как са момчетата?
- Момчетата са добре. Големият ми наследник е в Лондон. Поигра футбол, начеса си крастата. Завърши си висшето обучение в Лондон, ИТ експерт е. Малкият наследник продължава да се бори с българския футбол, играе във „ В “ група в Севлиево. И тримата сме английски жители, с британски паспорти. Имал съм необикновен шанс да се развия във футбола, с изключение на труда, който съм хвърлил и безграничната дисциплинираност. На 30-ия си рожден ден за първи път изпих една чаша вино, цигара и до ден-днешен не съм слагал в устата. Знам по какъв начин съм постигнал това. Синовете бяха две години в Челси, година и половина в Куинс Парк Рейнджърс. Следях процесите доста близо, водех ги на тренировки всяка седмица. Виждах, че в Англия ще им бъде доста мъчно. Нищо, че огромният наследник е по-повратлив, по-нестандартен, а дребният по-висок и дава отговор на техните физически качества. Но нямат бъдеще във футбола. Тикнах ги да влязат студенти. Тъкмо единият беше захапал втора година студент, а дребният влезе в университета. И пристигна мачът на петте звезди във Велико Търново през 2008 година Беше целият народен тим, отпред с Ицо и аз ги взех с мен. Илиан Илиев, който беше треньор в Стара Загора, сподели: „ Дай ми дребния. “ Не открих силата като родител да му кажа, че това название не е за тях. Той сподели, че е признат да учи и по техните закони може да прекъсне за две-три години. Знаех, че нямат бъдеще, а по-късно си и сърбаха попарата с българския футбол. Щастлив съм, фамилен съм за повторно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ