Недялко Йорданов: Първото ми стихотворение беше за баща ми
Герой на новия епизод в подкаста „ Храмът на историите ” е поета и драматург Недялко Йорданов. В откровен диалог с Мон Дьо, той си спомня за песните, неговият татко, детството си и… любовта.
„ От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, най-малко 100 има, които са отдадени на любовта. ” споделя той и декларира, че макар, че към този момент е на 85, към момента се усеща като на 16. А това, което му оказва помощ е точно изкуството на поезията – неговото „ лекарство за душата ”.
Спомените за татко му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкрива спомените си от своя татко, който също е бил стихотворец.
„ Обвинен от фашистите, погубен от комунистите. Помня с майка ми му носихме облеклата, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем ”, връща се в детството си поетът.
„ Кръстиха транспортен съд на неговото име, улица на неговото име по-късно отново ги прекръстиха, след това отново още веднъж ги върнаха. До и ден 10 ноември още веднъж ги анулираха ”, добавя той.
Въпреки, че татко му си отива в доста ранен интервал от живота му обаче, Недялко наследява желанието и способността да написа лирика точно от него.
„ Първото ми стихотворение беше точно за него. 7-годишен бях, когато го написах и продължих нататък. Той е моят подстрекател ”, споделя Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което татко му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. „ Тогава той споделя няма ужасно. Текстът е подобен: Та нали смъртът е един момент, а живота - развой ”, цитира Недялко.
Песните
Мариян Станков – Мон Дьо връща Недялко към спомените за основаването на една от емблематичните му песни – „ Момчето, което приказва с морето ”, написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
„ Имаше един конкурс. Бургас, морето и неговите трудови хора. На Коцето казах - има момче от Айтос - Панайот Падайотов. Той в този момент пробива, пее доста хубаво ”, спомня си възникването на концепцията Недялко. Споделя, че и той самият продължава постоянно да приказва с морето.
„ От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас. Казва, че ми чака ”, разказва Недялко диалозите им.
Не остарявай обич
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да има вяра в положителното у хората. „ Човекът е изработен от тиня и от слънце. У някой слънцето доминира, у други - калта, само че ги има и двете съставки. У всеки човек ”, споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му музи е неговият персонален живот – любовта. Смята, че третата обич, тази с актрисата Ивана Джеджева, е същинската. Тази, която въпреки и от над 50 години, продължава да става „ всяка година по-интересна ”.
Макар и непрекъснато дружно в театъра и в живота обаче, любовта на Недялко и Ивана не е била постоянно лесна.
„ В началото изключително се искаше огромна храброст, тъй като нашата обич беше противозаконна. Бургас беше по този начин малко любопитно, наежен ”, спомня си той за изненадата при новината за връзката сред актриса и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са.
„ Аз се удивлявам на храбростта, на смелостта, на това, което вършат ”, декларира той и споделя, че тримата постоянно спорят между тях по въпросите от бита.
„ Не ми се потегля ”
Въпреки напредналата възраст, Недялко Йорданов не е подготвен да напусне. Пред Мон Дьо той декларира, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще написа в историята.
”Нямам такава мисъл, с която да си потегли, нямам още и не мисля да си потеглям. Имам една книга, предпоследната, която се споделя „ Не ми се потегля ”
Иска обаче това, което е писал и създавал, да остане забавно на хората и да се връщат още веднъж към него.
„ Да четат това, което съм написал дълго време, в случай че не постоянно, който се интересува. След време да види по какъв начин съм рецитирал, по какъв начин съм писал, режисирал, пял ”, заключва Недялко Йорданов.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
„ От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, най-малко 100 има, които са отдадени на любовта. ” споделя той и декларира, че макар, че към този момент е на 85, към момента се усеща като на 16. А това, което му оказва помощ е точно изкуството на поезията – неговото „ лекарство за душата ”.
Спомените за татко му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкрива спомените си от своя татко, който също е бил стихотворец.
„ Обвинен от фашистите, погубен от комунистите. Помня с майка ми му носихме облеклата, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем ”, връща се в детството си поетът.
„ Кръстиха транспортен съд на неговото име, улица на неговото име по-късно отново ги прекръстиха, след това отново още веднъж ги върнаха. До и ден 10 ноември още веднъж ги анулираха ”, добавя той.
Въпреки, че татко му си отива в доста ранен интервал от живота му обаче, Недялко наследява желанието и способността да написа лирика точно от него.
„ Първото ми стихотворение беше точно за него. 7-годишен бях, когато го написах и продължих нататък. Той е моят подстрекател ”, споделя Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което татко му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. „ Тогава той споделя няма ужасно. Текстът е подобен: Та нали смъртът е един момент, а живота - развой ”, цитира Недялко.
Песните
Мариян Станков – Мон Дьо връща Недялко към спомените за основаването на една от емблематичните му песни – „ Момчето, което приказва с морето ”, написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
„ Имаше един конкурс. Бургас, морето и неговите трудови хора. На Коцето казах - има момче от Айтос - Панайот Падайотов. Той в този момент пробива, пее доста хубаво ”, спомня си възникването на концепцията Недялко. Споделя, че и той самият продължава постоянно да приказва с морето.
„ От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас. Казва, че ми чака ”, разказва Недялко диалозите им.
Не остарявай обич
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да има вяра в положителното у хората. „ Човекът е изработен от тиня и от слънце. У някой слънцето доминира, у други - калта, само че ги има и двете съставки. У всеки човек ”, споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му музи е неговият персонален живот – любовта. Смята, че третата обич, тази с актрисата Ивана Джеджева, е същинската. Тази, която въпреки и от над 50 години, продължава да става „ всяка година по-интересна ”.
Макар и непрекъснато дружно в театъра и в живота обаче, любовта на Недялко и Ивана не е била постоянно лесна.
„ В началото изключително се искаше огромна храброст, тъй като нашата обич беше противозаконна. Бургас беше по този начин малко любопитно, наежен ”, спомня си той за изненадата при новината за връзката сред актриса и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са.
„ Аз се удивлявам на храбростта, на смелостта, на това, което вършат ”, декларира той и споделя, че тримата постоянно спорят между тях по въпросите от бита.
„ Не ми се потегля ”
Въпреки напредналата възраст, Недялко Йорданов не е подготвен да напусне. Пред Мон Дьо той декларира, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще написа в историята.
”Нямам такава мисъл, с която да си потегли, нямам още и не мисля да си потеглям. Имам една книга, предпоследната, която се споделя „ Не ми се потегля ”
Иска обаче това, което е писал и създавал, да остане забавно на хората и да се връщат още веднъж към него.
„ Да четат това, което съм написал дълго време, в случай че не постоянно, който се интересува. След време да види по какъв начин съм рецитирал, по какъв начин съм писал, режисирал, пял ”, заключва Недялко Йорданов.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ