Недялко Йорданов: Не ми се тръгва
Герой на новия епизод на подкаста „ Храмът на историите ” е поетът и драматург Недялко Йорданов. В откровен диалог с Мон Дьо, той си спомня за песните, неговият татко, детството си и… любовта.
„ От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, най-малко 100 има, които са отдадени на любовта ”, споделя той и декларира, че макар, че към този момент е на 85, към момента се усеща като на 16. А това, което му оказва помощ, е точно изкуството на поезията – неговото „ лекарство за душата ”.
Въпреки напредналата възраст, Недялко Йорданов не е подготвен да напусне. Пред Мон Дьо той декларира, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще написа в историята. ” Нямам такава мисъл, с която да си потегли, нямам още и не мисля да си потеглям. Имам една книга - предпоследната, която се споделя „ Не ми се потегля ”. ”
Иска обаче това, което е писал и създавал да остане забавно на хората и да се връщат още веднъж към него. „ Да четат това, което съм написал дълго време, в случай че не постоянно, който се интересува. След време да види по какъв начин съм рецитирал, по какъв начин съм писал, режисирал, пял. ” заключва Недялко Йорданов.
Спомени за татко му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкрива спомените си от своя татко, който също е бил стихотворец. „ Обвинен от фашистите, погубен от комунистите. Помня с майка ми му носихме облеклата, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем. ” Връща се в детството си поетът.
„ Кръстиха транспортен съд на неговото име, улица на неговото име по-късно отново ги прекръстиха, след това отново още веднъж ги върнаха. До и ден 10 ноември още веднъж ги анулираха, ” добавя той.
Въпреки, че татко му си отива в доста ранен интервал от живота му, Недялко наследява желанието и способността да написа лирика точно от него.
„ Първото ми стихотворение беше точно за него. Седем годишен бях, когато го написах и продължих нататък. Той ми е вдъхновителя. ” споделя Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което татко му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. „ Тогава той споделя няма ужасно. Текстът е подобен: Та нали смъртът е един момент, а живота - развой. ” цитира Недялко.
Песните
Мариян Станков – Мон Дьо връща Недялко към спомените за основаването на една от емблематичните му песни – „ Момчето, което приказва с морето ”, написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
„ Имаше един конкурс. Бургас, морето и неговите трудови хора. На Коцето споделих има момче от Айтос - Панайот Падайотов. Той в този момент пробива, пее доста хубаво. ” спомня си възникването на концепцията Недялко. Споделя, че и той самият продължава постоянно да приказва с морето. „ От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас. Казва, че ми чака. ” разказва Недялко диалозите им.
Не остарявай обич
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да има вяра в положителното у хората. „ Човекът е изработен от тиня и от слънце. У някой слънцето доминира, у други - калта, само че ги има и двете съставки. У всеки човек. ” споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му музи е неговият персонален живот – любовта. Смята, че третата обич – тази с актрисата Ивана Джеджева е същинската. Тази, която въпреки и от над 50 години, продължава да става „ всяка година по-интересна ”.
Макар и непрекъснато дружно в театъра и в живота обаче, любовта на Недялко и Ивана не е била постоянно лесна. „ В началото изключително се искаше огромна храброст, тъй като нашата обич беше противозаконна. Бургас беше по този начин малко любопитно, наежен. ” спомня си той за изненадата при новината за връзката сред актриса и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са. „ Аз се удивлявам на храбростта, на смелостта, на това, което вършат. ” декларира той и споделя, че тримата постоянно спорят между тях по въпросите от бита.
„ От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, най-малко 100 има, които са отдадени на любовта ”, споделя той и декларира, че макар, че към този момент е на 85, към момента се усеща като на 16. А това, което му оказва помощ, е точно изкуството на поезията – неговото „ лекарство за душата ”.
Въпреки напредналата възраст, Недялко Йорданов не е подготвен да напусне. Пред Мон Дьо той декларира, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще написа в историята. ” Нямам такава мисъл, с която да си потегли, нямам още и не мисля да си потеглям. Имам една книга - предпоследната, която се споделя „ Не ми се потегля ”. ”
Иска обаче това, което е писал и създавал да остане забавно на хората и да се връщат още веднъж към него. „ Да четат това, което съм написал дълго време, в случай че не постоянно, който се интересува. След време да види по какъв начин съм рецитирал, по какъв начин съм писал, режисирал, пял. ” заключва Недялко Йорданов.
Спомени за татко му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкрива спомените си от своя татко, който също е бил стихотворец. „ Обвинен от фашистите, погубен от комунистите. Помня с майка ми му носихме облеклата, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем. ” Връща се в детството си поетът.
„ Кръстиха транспортен съд на неговото име, улица на неговото име по-късно отново ги прекръстиха, след това отново още веднъж ги върнаха. До и ден 10 ноември още веднъж ги анулираха, ” добавя той.
Въпреки, че татко му си отива в доста ранен интервал от живота му, Недялко наследява желанието и способността да написа лирика точно от него.
„ Първото ми стихотворение беше точно за него. Седем годишен бях, когато го написах и продължих нататък. Той ми е вдъхновителя. ” споделя Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което татко му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. „ Тогава той споделя няма ужасно. Текстът е подобен: Та нали смъртът е един момент, а живота - развой. ” цитира Недялко.
Песните
Мариян Станков – Мон Дьо връща Недялко към спомените за основаването на една от емблематичните му песни – „ Момчето, което приказва с морето ”, написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
„ Имаше един конкурс. Бургас, морето и неговите трудови хора. На Коцето споделих има момче от Айтос - Панайот Падайотов. Той в този момент пробива, пее доста хубаво. ” спомня си възникването на концепцията Недялко. Споделя, че и той самият продължава постоянно да приказва с морето. „ От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас. Казва, че ми чака. ” разказва Недялко диалозите им.
Не остарявай обич
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да има вяра в положителното у хората. „ Човекът е изработен от тиня и от слънце. У някой слънцето доминира, у други - калта, само че ги има и двете съставки. У всеки човек. ” споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му музи е неговият персонален живот – любовта. Смята, че третата обич – тази с актрисата Ивана Джеджева е същинската. Тази, която въпреки и от над 50 години, продължава да става „ всяка година по-интересна ”.
Макар и непрекъснато дружно в театъра и в живота обаче, любовта на Недялко и Ивана не е била постоянно лесна. „ В началото изключително се искаше огромна храброст, тъй като нашата обич беше противозаконна. Бургас беше по този начин малко любопитно, наежен. ” спомня си той за изненадата при новината за връзката сред актриса и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са. „ Аз се удивлявам на храбростта, на смелостта, на това, което вършат. ” декларира той и споделя, че тримата постоянно спорят между тях по въпросите от бита.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ