Психичните разстройства на героите от Хари Потър, които не са споменати в книгите
Героите в " Хари Потър " са изобразени с разнообразни личностни проблеми, които може да не привлекат вниманието на някого от пръв взор, само че когато се вгледате в тях и ги анализирате задълбочено, може да откриете, че те не са толкоз съвършени, колкото ги одобряваме.
Някои от тях наподобява страдат от личностни проблеми, психически разстройства и т.н. Затова дано се качим на влака от перон 9 ¾ и да посетим Хогуортс, с цел да се срещнем с героите през призмата на психолога.
1. Хари Потър
Въпреки че Хари е положително, сензитивно момче, което постоянно е готово да помогне, той страда от синдрома на самозванеца. Това психическо събитие се демонстрира, когато човек непрекъснато се опасява, че няма да отговори на упованията на другите, търси удостоверение за достиженията си и се съмнява в личните си качества. Въпреки външните доказателства за тяхната подготвеност, податливите на този синдром не престават да имат вяра, че не заслужават триумфа си.
Хари чака прекалено много от себе си, страхувайки се, че другите ще се подиграват на неуспехите му и ще го считат за незапознат. Той приписва успехите си на това, че е бил на точното място в точното време, получавал е помощ от другите или даже отхвърля личните си заслуги. Често първопричината за този синдром е унизително или обидно прекарване в детството, което затруднява индивида да прояви лидерски качества и да повярва, че е неповторима персона, заслужаваща почитание. Знаем по какъв начин Хари е прекарал детството си, понасяйки доста насмешки и тормоз. Ето за какво страхът му, че няма да оправдае упованията на Дъмбълдор, или подозренията, че ще победи Черния лорд, не са изненадващи.
Съвременните проучвания демонстрират, че двама от всеки петима сполучливи хора изпитват синдрома на самозванеца. В актуалното общество това разстройство постоянно визира дамите, като доста сполучливи бизнесдами имат вяра, че другите надценяват качествата им точно заради този синдром.
Harry before his first Quidditch match ✨
— Daily Harry Potter (@TheDailyHPotter)
2. Рон Уизли
Рон е най-малкият наследник в огромното семейство Уизли със 7 деца. По-големите му братя са надарени, дейни и постоянно в центъра на вниманието, а Рон непрекъснато се съпоставя с тях. Той се счита за прекомерно " елементарен " и се бори с ниско самочувствие.
Рон е сензитивен към рецензията и мненията на другите, опасява се да показва креативните си хрумвания и копнее за хвалба и утвърждение от другите. Подобно на всички хора с ниска самокритика, той е податлив да подлага на критика освен себе си, само че и околните си. Неспособен да одобри себе си подобен, какъвто е, и лишен от равновесие и вътрешна естетика, Рон подсъзнателно стартира да търси дефекти в приятелите, фамилията и заобикалящия го свят. С напредването на възрастта Рон все по-често показва своето неодобрение и сдържаност.
Такива хора елементарно се въздействат от внушенията на другите (например Рон бързо има вяра, че Хари не го счита за приятел). Ниската самокритика предизвиква раздразнителността, ревността, самообвиненията и пречи на индивида да има вяра, че може да реализира триумф и да бъде забавен за другите.
ron weasley
— azu lvs jo y pilu (@makngthbed)
3. Хърмаяни Грейнджър
Какво знаем за Хърмаяни? Тя е възнамерявала всичко до последната минута, с добре премислен и класифициран проект. Тя е проведена, сериозна, целеустремена и решителна. Хърмаяни чака прекалено много от себе си, като непрекъснато има потребност да потвърждава превъзходството си, с цел да увеличи самочувствието си. Най-лошото нещо за нея е да бъде изключена от учебно заведение.
Хърмаяни очевидно демонстрира всички признаци на синдрома на отличника, защото за нея е от решаващо значение да реализира най-хубави оценки, да получава похвали от ръководителите и да получава самопризнание от съучениците си. Човек може да си намерения, че подобен човек в никакъв случай не претърпява стресови обстановки, само че в реалност Хърмаяни живее в непрекъснат стрес, страхувайки се, че няма да покрие високите си стандарти, и изпитвайки смут да не допусне неточности. Всяко отклоняване от разпоредбите е ужасяващо за нея. Всичко, което е отвън нейния надзор, провокира огромен стрес, изключително в областта на страстите и взаимоотношенията.
Синдромът на отличника последователно трансформира индивида в подобен с високи достижения, само че го лишава от спонтанност и попречва креативното му развиване и качества.
Still looking for a Hermione granger to date no minors
— Harry James Potter (@harrypotterrp56)
4. Фред и Джордж Уизли
При близнаците Уизли се следи ясно изразена хиперактивност, която съпътства синдрома на недостиг на вниманието. Те са умни и надарени, само че избират да прекарват времето си в по-интересни занимания, в сравнение с в учене.
И двамата братя са безгрижни и бъбриви, като не обичат да извършват указания или да извършват рутинни задания. Организираността и спазването на крайни периоди несъмнено не са мощната страна на близнаците Уизли. Трудно им е да седят на едно място, по тази причина креативните действия са по-привлекателни за тях.
Те елементарно се разсейват, превключват от една активност на друга и постоянно са цялостни с разнообразни хрумвания. Амбициите им от време на време даже надвишават опциите им.
Fred and George Weasley from Harry Potter
— BEST CHARACTERS IN THE WORLD (@bestchxracters)
5. Невил Лонгботъм
Много хора, които са претърпели травматични събития, страдат от положения като посттравматично стресово разстройство. Подобно тежко психологично разстройство може да докара до разнообразни последствия и да провокира нови признаци и диагнози.
Невил е развил този синдром в резултат на тежка контузия в детството. Родителите на Невил са доведени до полуда, откакто са измъчвани от смъртожадните. Той съумява да се потвърди като вълшебник едвам откакто дядо му го избутва през прозореца с главата надолу. Разбира се, тези събития не оставят Невил незасегнат - той изпитва нараснала тревога, компликации с концентрацията и вниманието. Невил се бори с прочувствената неустойчивост и вземането на решения, заради което му е мъчно да изпитва благополучие.
Посттравматичното стресово разстройство може да докара до кошмари, психопатично наново прекарване на събитията (ретроспекции) и загуба на личната еднаквост. Такъв човек ще се пробва да заобикаля всевъзможни асоциации, събития и хора, които могат да му припомнят за контузията, предизвиквайки отрицателни реакции и страсти.
What movie scene hits you hard every time?
Neville's speech in Harry Potter and the Deathly Hallows (as well as the scene when they walk in and see all the dead, including Fred and Remus.) It's so heartbreaking yet empowering and makes me emotional everytime.
—
Някои от тях наподобява страдат от личностни проблеми, психически разстройства и т.н. Затова дано се качим на влака от перон 9 ¾ и да посетим Хогуортс, с цел да се срещнем с героите през призмата на психолога.
1. Хари Потър
Въпреки че Хари е положително, сензитивно момче, което постоянно е готово да помогне, той страда от синдрома на самозванеца. Това психическо събитие се демонстрира, когато човек непрекъснато се опасява, че няма да отговори на упованията на другите, търси удостоверение за достиженията си и се съмнява в личните си качества. Въпреки външните доказателства за тяхната подготвеност, податливите на този синдром не престават да имат вяра, че не заслужават триумфа си.
Хари чака прекалено много от себе си, страхувайки се, че другите ще се подиграват на неуспехите му и ще го считат за незапознат. Той приписва успехите си на това, че е бил на точното място в точното време, получавал е помощ от другите или даже отхвърля личните си заслуги. Често първопричината за този синдром е унизително или обидно прекарване в детството, което затруднява индивида да прояви лидерски качества и да повярва, че е неповторима персона, заслужаваща почитание. Знаем по какъв начин Хари е прекарал детството си, понасяйки доста насмешки и тормоз. Ето за какво страхът му, че няма да оправдае упованията на Дъмбълдор, или подозренията, че ще победи Черния лорд, не са изненадващи.
Съвременните проучвания демонстрират, че двама от всеки петима сполучливи хора изпитват синдрома на самозванеца. В актуалното общество това разстройство постоянно визира дамите, като доста сполучливи бизнесдами имат вяра, че другите надценяват качествата им точно заради този синдром.
Harry before his first Quidditch match ✨
— Daily Harry Potter (@TheDailyHPotter)
2. Рон Уизли
Рон е най-малкият наследник в огромното семейство Уизли със 7 деца. По-големите му братя са надарени, дейни и постоянно в центъра на вниманието, а Рон непрекъснато се съпоставя с тях. Той се счита за прекомерно " елементарен " и се бори с ниско самочувствие.
Рон е сензитивен към рецензията и мненията на другите, опасява се да показва креативните си хрумвания и копнее за хвалба и утвърждение от другите. Подобно на всички хора с ниска самокритика, той е податлив да подлага на критика освен себе си, само че и околните си. Неспособен да одобри себе си подобен, какъвто е, и лишен от равновесие и вътрешна естетика, Рон подсъзнателно стартира да търси дефекти в приятелите, фамилията и заобикалящия го свят. С напредването на възрастта Рон все по-често показва своето неодобрение и сдържаност.
Такива хора елементарно се въздействат от внушенията на другите (например Рон бързо има вяра, че Хари не го счита за приятел). Ниската самокритика предизвиква раздразнителността, ревността, самообвиненията и пречи на индивида да има вяра, че може да реализира триумф и да бъде забавен за другите.
ron weasley
— azu lvs jo y pilu (@makngthbed)
3. Хърмаяни Грейнджър
Какво знаем за Хърмаяни? Тя е възнамерявала всичко до последната минута, с добре премислен и класифициран проект. Тя е проведена, сериозна, целеустремена и решителна. Хърмаяни чака прекалено много от себе си, като непрекъснато има потребност да потвърждава превъзходството си, с цел да увеличи самочувствието си. Най-лошото нещо за нея е да бъде изключена от учебно заведение.
Хърмаяни очевидно демонстрира всички признаци на синдрома на отличника, защото за нея е от решаващо значение да реализира най-хубави оценки, да получава похвали от ръководителите и да получава самопризнание от съучениците си. Човек може да си намерения, че подобен човек в никакъв случай не претърпява стресови обстановки, само че в реалност Хърмаяни живее в непрекъснат стрес, страхувайки се, че няма да покрие високите си стандарти, и изпитвайки смут да не допусне неточности. Всяко отклоняване от разпоредбите е ужасяващо за нея. Всичко, което е отвън нейния надзор, провокира огромен стрес, изключително в областта на страстите и взаимоотношенията.
Синдромът на отличника последователно трансформира индивида в подобен с високи достижения, само че го лишава от спонтанност и попречва креативното му развиване и качества.
Still looking for a Hermione granger to date no minors
— Harry James Potter (@harrypotterrp56)
4. Фред и Джордж Уизли
При близнаците Уизли се следи ясно изразена хиперактивност, която съпътства синдрома на недостиг на вниманието. Те са умни и надарени, само че избират да прекарват времето си в по-интересни занимания, в сравнение с в учене.
И двамата братя са безгрижни и бъбриви, като не обичат да извършват указания или да извършват рутинни задания. Организираността и спазването на крайни периоди несъмнено не са мощната страна на близнаците Уизли. Трудно им е да седят на едно място, по тази причина креативните действия са по-привлекателни за тях.
Те елементарно се разсейват, превключват от една активност на друга и постоянно са цялостни с разнообразни хрумвания. Амбициите им от време на време даже надвишават опциите им.
Fred and George Weasley from Harry Potter
— BEST CHARACTERS IN THE WORLD (@bestchxracters)
5. Невил Лонгботъм
Много хора, които са претърпели травматични събития, страдат от положения като посттравматично стресово разстройство. Подобно тежко психологично разстройство може да докара до разнообразни последствия и да провокира нови признаци и диагнози.
Невил е развил този синдром в резултат на тежка контузия в детството. Родителите на Невил са доведени до полуда, откакто са измъчвани от смъртожадните. Той съумява да се потвърди като вълшебник едвам откакто дядо му го избутва през прозореца с главата надолу. Разбира се, тези събития не оставят Невил незасегнат - той изпитва нараснала тревога, компликации с концентрацията и вниманието. Невил се бори с прочувствената неустойчивост и вземането на решения, заради което му е мъчно да изпитва благополучие.
Посттравматичното стресово разстройство може да докара до кошмари, психопатично наново прекарване на събитията (ретроспекции) и загуба на личната еднаквост. Такъв човек ще се пробва да заобикаля всевъзможни асоциации, събития и хора, които могат да му припомнят за контузията, предизвиквайки отрицателни реакции и страсти.
What movie scene hits you hard every time?
Neville's speech in Harry Potter and the Deathly Hallows (as well as the scene when they walk in and see all the dead, including Fred and Remus.) It's so heartbreaking yet empowering and makes me emotional everytime.
—
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ