Случайна среща на стари съученици, която показва колко жестока може да бъде съдбата понякога
Героите в днешната история са двама младежи на към 30 години. Срещата им е инцидентна – на улицата, откакто единият е спрял колата, която кара, до един неугледно облечен мъж с вълнена шапчица на главата и дълга метла в ръцете, с която сега чисти улицата. Младият мъж в колата наподобява солиден, с необятно лице и самоуверено изражение. Той явно е добър физиономист, защото разпознава в „ чистача “ на улицата собствен съученик от последния гимназиален клас, прочут като награден със златен орден първенец! След няколко минути той също е разпознат от мъжът с метлата като повтарящ 11 клас съученик заради слаб триумф!
Познали се, двамата оживено беседват, припомняйки си случки в учебно заведение отпреди десетина години и сърдечно се здрависват. Нещо гризе обаче двойкаджията, който се усеща сега надалеч по-успял в живота спрямо неговия съученик – първенец, облечен в работни облекла и чистещ улицата. И той напряко го пита с наяве предимство: „ Как я докара до такава степен, че да станеш махленски чистач?! “ Отговорът е обаче е неочакван: отличникът просто почиства уличното пространство пред дома си, тъй като дамата, която се грижи да това, е болна!
Съученикът в колата гледа със благоговение домът на „ отличника “ – това е една модерна, издигната в ориенталки тип двуетажна сграда, скрита зад високата арка в стените с впечатляващи орнаменти по нея! Самодоволното изражение се сменя със завистливо, още повече, че извършеният от него диалог по GSM демонстрира, че достижението му в живота е – водач на властник, обслужващ и неговото семейство… Несъмнено, „ отличникът “ с труда и гения си е постигнал огромни триумфи и е станал богат! „ Знаеш към този момент къде пребивавам – ела да се забележим “ – кани той своя съученик – водач. Ще пристигна ли обаче последният?…Може единствено да гадаем…
Как да познаете същинския другар – ПРИТЧА
Млад мъж постоянно спорел с татко си:
– И аз имам същински другари, като твоя съученик, за който казваш, че вярваш постоянно и за всичко. Имам дори освен един! Много са!
Баща му обаче твърдял:
– Няма по какъв начин да имаш доста същински другари. В живота си срещаш един или двама такива. Не повече.
С всеки идващ път синът спорел все по-ожесточено, от ден на ден се палил.
Един ден бащата предложил да създадат дребна „ инспекция “, с цел да разбере синът му същински ли са неговите другари или не. Двамата заклали една овца, напъхали я в чувал и го завързали. Кръвта скоро попила през плата. Изглеждало по този начин, като че ли в чувала имало мъртвец на човек.
– Сега, момчето ми, върви и почукай на вратите на своите другари.
Младият мъж по този начин и направил. Чакало го обаче огромно отчаяние. Щом другари му зърнели окървавения чувал, затръшвали с някакво опрощение вратата под носа му, без да го оставят да каже и една дума. Сцената се повтаряла на прага на всеки дом, на който почукал. Накрая синът се прибрал изтощен и сломен. Явно нямал същински приятели…
– Тате, оказа се прав. Човек не може да разчита на никого. Нито ти, нито аз… Сам се раждаш и самичък си оставаш до края… Няма същинско приятелство…
– Не, момчето ми, не си прав. Върви в този момент при моя другар и виж там какво те чака.
Младият мъж нарамил чувала и с мудна походка тръгнал към дома на бащиния другар. Бил сигурен, че и тук го чака отчаяние. Просто очевидно по този начин бил организиран светът…
Стигнал пред къщата и почукал на вратата. Приятелят на татко му отворил, видял чувала, не споделил нищо, сграбчил го, занесъл го в двора зад къщата, изкопал яма, сложил в нея чувала и я засипал с пръст. И с цел да не проличава, че скоро е копано, засадил лехички с лук…
Синът нямал самообладание да се прибере и да заяви радостната вест на бащата си.
– Тате, тате, има същински другари на този свят! Ти имаш подобен! Истински правилен другар!
– Не бързай, момчето ми, не бързай. Отиди още веднъж у тях след няколко дни. Намери мотив да се скараш с него, оскърби го и му удари два шамара. Тогава в действителност ще изпитаме другарството му…
Минали три-четири дни и синът отишъл на посетители у бащиния си другар. Говорели за общи неща, когато младият мъж намерил мотив да се ядоса, почнал да оскърбява домакина и даже му зашлевил два шамара.
Възрастният мъж му го погледнал и споделил:
– Иди кажи на татко си, че не се отхвърлям от лехите с лука поради две плесници…
