Адвокати и политици саботират държавата в дела за милиарди
Герои на този роман са юристите Ивайло Дерменджиев и Първан П. Първанов. И двамата са известни повече с облика, който си основават, през медиите, в сравнение с като велики адвокати, печелещи дело след дело. Общото сред тях е, че и двамата пробват да трансформират метода, по който страната провежда отбраната си в интернационалните арбитражни разногласия. Първончално, недоволстващи, че юристи от техния сан не могат да се класират като представители на страната, или най-малко като подизпълнители. След това като представители на трети страни, които съдят България в интернационалните арбитражи. И в двете си функции желаят страната да промени метода си по този начин, че да пасва на техните цели.
За да стане ясно, че нищо ново не е измислено, на сцената излиза и „ Бай Ганьо – публицист “, когато от сайта bird.bg стартират да маскарят с внушения, подмятания, и препратки към щяло и нещяло сполучливия модел, по който страната се пази в интернационалните разногласия, постигайки 99,99% отменяне на предявените искания в размер на 1,349 милиарда евро и 1,336 милиарда щатски $, а когато е просител по едно дело са ѝ присъдени 80,6 милиона евро. В очите на Дерменджиев, Първанов и bird.bg един от най-хубавите резултати, реализирани освен в Източна Европа, само че и в Европа и света като цяло e циничен.
Всичко, което ще прочетете по-надолу, е основано на обществени записи на техните изявления – публикации, писма, мнения, фейсбук статуси и малко институционална преписка, станала налична с помощта на източници.
Всеки по своя път, най-после дружно
Опитът на Ивайло Дерменджиев с страната датира от началото на този век, когато Гад Зееви, приватизатор на БГА „ Балкан “ съди страната в лицето на Агенцията за приватизация (АП). Ивайло Дерменджиев е определен точно от АП и води отбраната й по арбитражния спор до конституирането на самата страна посредством Минитерски съвет като ответник. Когато трибуналът признава държавното управление като водещ ответник, нейното посланичество, както в последните 125 години, стартира да се води от Министерство на финансите. То избира интернационалната адвокатска адвокатска фирма Freshfields Bruckhaus Deringer, а юрист Дерменджиев и адвокатската фирма му „ Симеонов и Дерменджиев “ представляващи Аагенцията за приватизация, стават съ-адвокати, работещи за втория ответник.
Работата на Министерство на финансите с Дерменджиев е сложна, изнервя и двете страни, има взаимни упреци. В последна сметка, претенцията на Гад Зееви е отбита, а заслугите за това се включват и в статистиката на страната, и на Дерменджиев. Оказва се, че идващото десетилетие и половина Министерство на финансите по този начин и не стига до услугите на Дерменджиев, директно като възложител, или индиректно, в случай че той стане подизпълнител на по-голяма адвокатска фирма.
Точно това събира Дерменджиев и Първанов. През 2016 година двамата разгласяват публикация в „ Капитал “, озаглавена „ Хаосът в България води до от ден на ден арбитражни каузи “. Подзаглавието, както и първия абзац на публикацията оповестяват, че годините на произвол от страна на държавната администрация в най-широк смисъл (законодателна и изпълнителна власт) могат да доведат до присъди против страната, които имат капацитет да я вкарат в „ необратима дългова серпантина “.
Въпреки, че съгласно увода на публикацията, в страната се шири произвол и тя самата е в разпад, двамата не загатват да са срещу присъединяване в нейната отбрана. Всъщност, тъкмо противоположното. Те настояват, че има по-добър метод България да провежда отбраната си. Обясняват, че плащаме прекомерно скъпо за задгранични юристи. Критикуват процедурите за избора им, че били прекомерно строги и допускали дребен брой световноизвестни адвокатски фирми да се класират до кандидатстване, като в това време било доста значимо кои са локалните юристи подизпълнители.
Казват: „ Каквато кайма забъркаш, такова кюфте ще изпържиш “, потвърждавайки, че фактическият излаз от едно дело зависи от фактическата конюнктура по делата, а не от използваното право. Проблемът обаче е, че подизпълнителят се избира без някакви критерии и настояват, че по този метод Министерство на финансите диктува на представителите си какъв да е локалният подизпълнител от водещите юристи.
Посочват, че против страната се водят три каузи за над един милиард лв., допустимо е да се повдигне четвърто, а се чака и решение по проблема с АЕЦ „ Козлодуй “, само че там претенцията е против Националната електрическа компания и настрана против страната. Без категорично да издигат кандидатурата си, посредством публикацията пробват да показват потенциал и поучават държавното управление какъв метод да избере като ответник против Фонда на Оман, който съди България поради банкрута на КТБ.
Пауза от пет години и отново
Пет години по-късно, България към този момент има редица извоювани каузи по интернационалните арбитражни разногласия. Всъщност, няма нито една загуба. Единственото изгубено дело е от Националната електрическа компания, само че то не е против България. При него съдът почита претенцията на „ Атомстройекспорт “ на 60% - единствено 600 млн. евро от в началото опискани 1.1 милиарда евро. Паралелният иск против страната ни, по който ответът се провежда от Министерство на финансите, е отдръпнат от „ Атомстройкеспорт “.
Очевидно е, че или аргументът на Дерменджиев и Първанов за надделяващата значимост по избора на локален юрист не устоя, или задграничните юристи на страната са намерили подизпълнители, с които работят сполучливо и разпределението на отговорностите посред им сработва в интерес на данъкоплатците.
След като страната не трансформира метода, с който провежда отбраната си, Дерменджиев и Първанов се ориентират към посланичество на страни, които търсят пари от България.
През април предходната година в Министерство на финансите идва уведомително писмо, че наследниците на Литовския предприемач Денис Ершов, представлявани точно от Международна арбитражна камара (фирма в Ню Йорк, от която е част Първанов) и Адвокатско сдружение „ Симеонов & Дерменджиев “ претендират от България 840 млн. щатски $ с желание да заведат международно арбитражно дело против страната в Международния център за разрешаване на капиталови разногласия към Световната банка.
Първанов съставлява също израелските предприемачи Моти Рамот и Рами Леви, притежатели на компанията „ Витоша Ризорт 2000 “ в иск за 154 млн. евро. още веднъж пред задграничен арбитраж. Колко сполучливо се оправя, още не може да се каже, защото няма нито съглашение, нито арбитражно решение.
След като Ивайло Дерменджиев е определен за ръководител на Висшия адвокатски съвет, на 6 октомври предходната година адвокатската фирма му праща писмо до White&Case – една от компаниите, които съставляват България. След като акцентират какъв брой огромен юрист е самият Дерменджиев, от адвокатската фирма пращат благопожелания и упования за съдействие в постигането на съществуващи и евентуално бъдещи общи цели.
Месец по-късно са третите за предходната година избори, новоизбраната коалиция се спогажда прерогативът на финансовото министерство да провежда отбраната на страната да се трансферира към правосъдното министерство. Дирекцията, отговаряща за това, би трябвало да се закрие. Официалният претекст на правосъдното министерство е, че по този начин ще се реализира повече успеваемост и администрациите в разнообразни ведомства, отговарящи за сходни процеси, ще се слеят в една.
Неофициално, двама някогашни министри на финансите изясняват, че борбата е за адвокатските възнаграждения, а упованията им са незабавно щом правосъдното министерство получи власт, то да разпореди отбраната на български адвокатски фирми. За да стане това, Министерство на правораздаването предлага промени в Гражданско процесуалния кодекс.
По време на наложителното публично разискване Висшият адвокатски съвет, чийто ръководител е Дерменджиев разисква обща позиция, само че до такава не се стига, тъй като болшинството са срещу. Негативни мнения пращат също Върховният касационен съд, професорите Ангел Калайджиев и Пламен Киров. Това принуждава ръководителя на ВАдС да прати свое мнение, какъв брой хубаво ще е в случай че прехвърлянето на прерогатива от финансите към правораздаването се случи. Професионалната общественост реагира мощно отрицателно. В Народното събрание постъпва мнение, целящо особено да обори причините на Дерменджиев.
Твърденията на юрист Дерменджиев, меко казано, са направени на пух и прахуляк от контрааргументите на професора по право от Нов български университет Благой Видин. Не става въпрос единствено за надделяваща обосновка. Професор Видин потвърждава някои изказвания като в действителност погрешни, оспорва изказванията на Дерменджиев какво право ще стане централно за арбитражите в бъдеще, пред кои съдилища, ще се повдигат исковете и изказванията за „ ненадмината правна експертиза “ на правосъдното министерство (линк).
Категоричната опозиция на голямата част от юридическото съсловие принуждава правосъдното министерство да отдръпна законопроекта си.
Следва втори напор, само че към този момент министърът на финансите Асен Василев предлага смяна в Устройствения устав на министерството, с която се разкрива Институт за стратегически разбори и прогнози (нещо като закритата от Симеон Дянков през 2020 година Агенция за стопански разбори и прогнози). За задачата Дирекция „ Съдебна отбрана “ в Министерство на финансите, отговаряща точно за организация на представителството ни по каузи, би трябвало да се закрие. Служителите й да се трансферират в правосъдното министерство (ако се навият), а шефът, да се редуцира.
За да се стигне до тук дирекцията към този момент е привлякла неприязънта на Василев. Именно тя изготвя питане до американските юристи на България по какъв начин би трябвало държавното управление да третира глобените българи по американския закон „ Магнитски “, както и техните родственици и компании. Отговорът на американците е, че всяка страна, друга от Съединени американски щати, е свободна да работи със сънкционираните и няма да последват никакви наказания, нито за нея, нито за нейни жители, нито за нейни компании. Единственото ограничаване е банки да не реализират доларови преводи от и за глобените, или от тяхно име и в техен интерес, доколкото е допустимо да го открият в границите на рационалните старания.
Наученото сигурно не се е харесало на Василев, тъй като не води до никаква смяна във водената към този момент политика. Създадените „ черни описи “ остават, до момента в който българският съд не ги отстранява като противозаконни. Становището от американските юристи се крие и до през днешния ден, което демонстрира, че Дирекция „ Съдебна отбрана “ се явява нещо като административна съвест на Асен Василев, която изпитва институционална вина вместо него и той с наслада е подготвен да се освободи от нея.
Против самодейността се изрича и трети някогашен министърна финансите – Петър Чобанов, който в изявление пред Нова ТВ през юли подлага на критика държавното управление на Кирил Петков, че в последните си дни с разпореждане трансформира 140-годишната одобрена и сполучлива процедура за организация на държавната отбрана, с капацитет да ни коства милиарди. Това не стопира кабинета „ Петков “, и той приема Постановление на Министерски съвет за прекачване на прерогатива в правосъдното министерство.
Дни по-късно на власт идва служебното държавно управление на Гълъб Донев и анулира прехвърлянето с ново разпореждане. Връщайки прерогатива в Министертво на финансите кабинетът усилва с 50 милиона лв. бюджета му, с цел да може то да се разплати с юристите ни, към които страната е натрупала просрочия за близо 30 милиона лв. единствено към края на юни. Въпросните 50 млн. лева бяха извадени от бюджета на финансите през февруари с концепция да се дадат на правосъдното министерство и тогава смяната не провокира обществено внимание. Едва връщането на парите към финансовото министерство обаче става мотив за ново включване на Дерменджиев и Първанов.
Тук самодейността е по две посоки. От една страна Дерменджиев води връзка от името на Висшия адвокатски съвет с Министерство на финансите без да е получил единодушие за такава от останалите членове, а от друга уеб сайтът Bird.bg подема акция очерняща съществуващия модел за организация на държавното посланичество и обслужващите адвокатски фирми. С фейсбук мнения се включва и профил с името и фотографията на юрист Първанов.
В тристранично питане, подпечатано с щемпел на Висшият адвокатски съвет, само че без текстът му да е утвърден от членове на съвета, юрист Дерменджиев обръща внимание, че служебното държавно управление анулира ПМС-то на кабинета „ Петков “ и оставя функционалността по образуване на държавната отбрана в интернационалните капиталови разногласия на Министерство на финансите. Споменава и върнатите в МФ 50 млн. лева, като нещо ново, без да се държи сметка, че по-рано същата сума е извадена от бюджета на финансите.
Дерменджиев желае финансовото министерство да показа информация за всички искове против страната и техния излаз, за всички правни компании, които са ни представлявали, за техните възнаграждения, за юристи, работили като подизпълнители, и за специалисти, наемани от представтелите ни през последните години, както и за техните хонорари.
Ако ставаше дума за изгубени каузи, сходно питане щеше да наподобява на състоятелен блян към гласност по какъв начин се пилеят държавни пари и кои прибират най-вече. Но когато България няма изгубени каузи, информацията, която се търси, по метода, по който се търси и от индивида, който я търси, повече припомня за опит да се придобие непознато знание и непознато ноу хау, с цел да може от него да се възползват трети лица.
Отговорът на Министерстов на финансите демонстрира институционална неотстъпчивост, каквато не се е срещала от дълго време по българските географски ширини. Той стартира почтително и дава дължимите от отговорно държавно управление пояснения.
Дава сравка по какъв начин се избират адвокатските адвокатски фирми – не с социална поръчка всякога, когато против нас се заведе дело, тъй като това би могло да докара до пагубна веселба. Вместо това се подписват рамкови съглашения, като при избора се взимат поради почасовата ставка на адвокатските възнаграждения (сътрудници, сътрудници, старши и ръководещи партньори), условие за присъединяване в делата ни на съответен брой юристи с сполучлив опит в интернационалните разногласия, съществуване на застраховка професионална отговорност и така нататък
Двете адвокатски фирми, които понастоящем ни пазят са Arnold & Porter и White & case, които са надлежно с 84% и 72% извоювани каузи и се класират на първите две места в света по успеваемост в вида каузи, за които ги наема страната.
Министерство на финансите показва кои са българските адвокатски адвокатски фирми, наемани като подизпълнители от задграничните правни адвокатски фирми, само че отхвърля да уточни данни за консултантите и специалистите, техните възнаграждения и така нататък Изтъква, че не е задължено да води вида аналитичност, който изискват от Висшия адвокатски съвет. Нещо повече.
Обръщат внимание, че съгласно Закона за адвокатурата (по-специално член 122) Висшият адвокатски съвет няма отношение към организацията и провеждането на процесуалното посланичество на страната пред българските съдилища, пред задгранични съдилища и по интернационалните арбитражни разногласия. Тоест, ръководителят на ВАдС придава незаслужена значимост на ръководената от него организация във формулирането на учредения, на които желае информация от финансовото министерство. След това нещата получават персонален темперамент.
Министерство на финансите припомня на юрист Дерменджиев, че наследниците на литовския предприемач Денис Ершов търсят от страната 840 млн. щатски $ и техни представители са точно International Arbitration Chambers от Ню Йорк (кантора, в която работи Първан Парвънов) и българската адвокатска фирма „ Симеонов и Дерменджиев “.
„ Като се има поради посоченото по адрес на ръководителя на Висшия адвокатски съвет – адв. доктор Ивайло Дерменджиев е налице спор на интерси във връзка с въпросите, свързани с организирането и провеждането на представителството на страната по интернационалните арбитражни каузи, доколкото той е юрист на насрещни на страната страни “, се споделя в писмото на финансовото министерство. То натъртва също, че в случай че ВАдС излезе със мнение по отношение на постановлението на служебното държавно управление, с което анулира постановлението на кабинета „ Петков “ за прекачване на правосъдната отбрана като отговорност от финансовото към правосъдното министерство, в случай че юрист Дерменджиев взе участие в съставянето му, то мнението ще се преглежда като предоставено при съществуване на сериозен спор на ползи.
Следва медийна офанзива от уеб страницата bird.bg. Първо през фейсбук статус, който хвали Министерство на правораздаването, че пробвало да се захване с организация на държавната отбрана и внушава, че е нормална процедура да губим милиарди („ Те по този начин го съставляват, че нормално България губи милиарди “ – откъс от статуса), изхождайки от единствената загуба – проблема с АЕЦ „ Белене “, по който страната не губи. Губи НЕК.
Отдолу разяснява профил с името и фотографията на юрист Първанов, който декларира: „ Мога да потвърдя от първа ръка, че МФ и юристите му харчат извънредно безпричинно. Първо, водят се каузи, които изобщо не би трябвало да се водят; след това, водят се на цени, които са надути и непазарни; трето, в границите на самите арбитражи се повдигат безумни причини, които още през цялото време е ясно, че няма да са сполучливи, единствено да има какво да работят адвокатите; и четвърто логистиката по (безумните) причини е безусловно непотребна (пример: превежда се 2300 страници законодателство, от което по делото са относими 30 страници; Превеждат се идентични документи към този момент приложени от едната страна в по-ранна фаза на производството; наемат се “експерти ”, които не са специалисти по съответния проблем по делото, които пишат хиляди страници тенденциозен; необективен текст, единствено, с цел да се заплащат възнаграждения и да се основава “материал ”, който юристите (които са на $600-$800 на час) да обработват). И по този начин, колелото се върти…. “
Профилът не прецизира, дали е добил това усещане от личен опит в арбитражните борби против страната и дали действително не се жалва от обстоятелството, че страната пробва да спести пари на данъкоплатците, като поставя старания да завоюва делото, по което е ответник на неговите клиенти – Моти Рамот и Рам Леви. Опитва ли профилът да каже: Държавата заплаща доста, с цел да може безапелационно да обори аргументацията, която аз и моите сътрудници сме подготвили за клиентите ни за да им докараме 150 милиона евро от джоба на българските данъкоплатци с делото, което водят против България.
Когато същият профил декларира, че знае „ от първа ръка “ по какъв начин страната води каузи, които съгласно него „ изобщо не би трябвало да се водят “, би трябвало да посочи желае ли страната да абдикира и да развее бялото знаме точно по негово дело. Просто да посочи кардинално ли приказва, или изхождайки от частен интерес, което го слага в спор на ползи също като Ивайло Дерменджиев, когато бидейки страна, пробва да въздейства върху метода, по който страната провежда отбраната си. Коректността го изисква.
Седмица след този статус в уеб страницата Bird.bg излиза публикацията „ Три адвокатски фирми прибират милиони за арбитражни каузи на България, Цеко, Ковачки и Пеевски “. Като създател е посочен Гешо Иванов, вероятно псевдоним, фиктивен от заиграване с името на основния прокурор Иван Гешев.
Текстът е образец за антижурналистика.
Приложени са всички принадлежности на омаскаряването, познати още от времето на Алеко Константинов. Твърдения не се вършат, има единствено внушения, основани на обстоятелства. Внушенията показват адвокатските адвокатски фирми, представляващи България съзаклятници в отбраната на всичко неприятно у нас, което съгласно Bird.bg включва Пеевски, Христо Ковачки, Ахмед Доган (наречен „ почетен дюнерджия “). Намеква се, че юристите ни в спор на ползи жертват българския интерес с цел да защитят съветския, тъй като Русия им плащала повече по други каузи, за които ги е наела. Пак не се споделя нищо в прав текст, апелът е „ сами преценете по кое дело американската адвокатска фирма се е старала повече “, Твърди се, че адвокатски фирми с хиляди чиновници и милиарден оборот са „ абонирани за държавната ханилка “, като че ли България е някакъв основен пазар за юристите и без поръчките от българското държавно управление те ще би трябвало да затворят. В пасквила за следващ път се итерира за изгубения арбитраж на НЕК против " Атомстройекспорт " и отхвърли да се апелира решението, с което сме наказани да платим 600 млн. евро.
Премълчава се, че България е спечелила всички интернационалните арбитражни каузи, по които отбраната е проведена от МФ и като ответник е постигнала 99,99% отменяне на предявените искания в размер на 1,349 милиарда евро и 1,336 милиарда щатски $, а като просител по едно дело са ѝ присъдени 80,6 милиона евро. Това е един от най-хубавите резултати, реализирани освен в Източна Европа, само че и в Европа и света като цяло.
И в този момент за десерт. Адвокат Първан Първанов е кандидатствал за работа в White & Case, само че не е бил нает. Същата адвокатска фирма, на която другояче страната плащала прескъпо.
Като се тегли чертата се получава следното.
Адвокати, които в началото недоволстват, че страната не разрешава на адвокати от техния сан да я съставляват, било то непосредствено, или като подизпълнители, смятат, че страната прави безобразия, само че все пак я поучават по какъв начин да се пази, когато я съдят за въпросните безобразия. След това въпросните юристи стартират да съставляват трети страни, които съдят България или имат намерение да я съдят и в това време самите юристи нападат метода, по който България провежда отбраната си и желаят моделът да бъде изменен, когато историята е посочила, че работи безотказно.
От политическа позиция заклчюенията също са забавни.
В последните 12 месеца „ Да България “ и „ Продължаваме промяната “ умишлено или не, за подтекста, в който прокарват самодейността си, пробват да трансферират организирането на държавното преставителство от Министерство на финансите в Министерство на правораздаването. Последователното изпитание се показва в предлагането на една зоконодателна смяна и две постановления на Министерски съвет във време, когато каузи за милиарди са във финалната си фаза. Тази упорита безнаказаност би трябвало да се помни и да се прибавя към оня милиард, който Продължаваме промяната ни докараха да плащаме под формата на спомагателни лихви по новите държавни заеми.
Псевдореформата на някогашния правосъден министър Надежда Йорданова устройваше съвършено юристите, които съдят България и внасяше неустановеност в отбраната на самата страна.
За да стане ясно, че нищо ново не е измислено, на сцената излиза и „ Бай Ганьо – публицист “, когато от сайта bird.bg стартират да маскарят с внушения, подмятания, и препратки към щяло и нещяло сполучливия модел, по който страната се пази в интернационалните разногласия, постигайки 99,99% отменяне на предявените искания в размер на 1,349 милиарда евро и 1,336 милиарда щатски $, а когато е просител по едно дело са ѝ присъдени 80,6 милиона евро. В очите на Дерменджиев, Първанов и bird.bg един от най-хубавите резултати, реализирани освен в Източна Европа, само че и в Европа и света като цяло e циничен.
Всичко, което ще прочетете по-надолу, е основано на обществени записи на техните изявления – публикации, писма, мнения, фейсбук статуси и малко институционална преписка, станала налична с помощта на източници.
Всеки по своя път, най-после дружно
Опитът на Ивайло Дерменджиев с страната датира от началото на този век, когато Гад Зееви, приватизатор на БГА „ Балкан “ съди страната в лицето на Агенцията за приватизация (АП). Ивайло Дерменджиев е определен точно от АП и води отбраната й по арбитражния спор до конституирането на самата страна посредством Минитерски съвет като ответник. Когато трибуналът признава държавното управление като водещ ответник, нейното посланичество, както в последните 125 години, стартира да се води от Министерство на финансите. То избира интернационалната адвокатска адвокатска фирма Freshfields Bruckhaus Deringer, а юрист Дерменджиев и адвокатската фирма му „ Симеонов и Дерменджиев “ представляващи Аагенцията за приватизация, стават съ-адвокати, работещи за втория ответник.
Работата на Министерство на финансите с Дерменджиев е сложна, изнервя и двете страни, има взаимни упреци. В последна сметка, претенцията на Гад Зееви е отбита, а заслугите за това се включват и в статистиката на страната, и на Дерменджиев. Оказва се, че идващото десетилетие и половина Министерство на финансите по този начин и не стига до услугите на Дерменджиев, директно като възложител, или индиректно, в случай че той стане подизпълнител на по-голяма адвокатска фирма.
Точно това събира Дерменджиев и Първанов. През 2016 година двамата разгласяват публикация в „ Капитал “, озаглавена „ Хаосът в България води до от ден на ден арбитражни каузи “. Подзаглавието, както и първия абзац на публикацията оповестяват, че годините на произвол от страна на държавната администрация в най-широк смисъл (законодателна и изпълнителна власт) могат да доведат до присъди против страната, които имат капацитет да я вкарат в „ необратима дългова серпантина “.
Въпреки, че съгласно увода на публикацията, в страната се шири произвол и тя самата е в разпад, двамата не загатват да са срещу присъединяване в нейната отбрана. Всъщност, тъкмо противоположното. Те настояват, че има по-добър метод България да провежда отбраната си. Обясняват, че плащаме прекомерно скъпо за задгранични юристи. Критикуват процедурите за избора им, че били прекомерно строги и допускали дребен брой световноизвестни адвокатски фирми да се класират до кандидатстване, като в това време било доста значимо кои са локалните юристи подизпълнители.
Казват: „ Каквато кайма забъркаш, такова кюфте ще изпържиш “, потвърждавайки, че фактическият излаз от едно дело зависи от фактическата конюнктура по делата, а не от използваното право. Проблемът обаче е, че подизпълнителят се избира без някакви критерии и настояват, че по този метод Министерство на финансите диктува на представителите си какъв да е локалният подизпълнител от водещите юристи.
Посочват, че против страната се водят три каузи за над един милиард лв., допустимо е да се повдигне четвърто, а се чака и решение по проблема с АЕЦ „ Козлодуй “, само че там претенцията е против Националната електрическа компания и настрана против страната. Без категорично да издигат кандидатурата си, посредством публикацията пробват да показват потенциал и поучават държавното управление какъв метод да избере като ответник против Фонда на Оман, който съди България поради банкрута на КТБ.
Пауза от пет години и отново
Пет години по-късно, България към този момент има редица извоювани каузи по интернационалните арбитражни разногласия. Всъщност, няма нито една загуба. Единственото изгубено дело е от Националната електрическа компания, само че то не е против България. При него съдът почита претенцията на „ Атомстройекспорт “ на 60% - единствено 600 млн. евро от в началото опискани 1.1 милиарда евро. Паралелният иск против страната ни, по който ответът се провежда от Министерство на финансите, е отдръпнат от „ Атомстройкеспорт “.
Очевидно е, че или аргументът на Дерменджиев и Първанов за надделяващата значимост по избора на локален юрист не устоя, или задграничните юристи на страната са намерили подизпълнители, с които работят сполучливо и разпределението на отговорностите посред им сработва в интерес на данъкоплатците.
След като страната не трансформира метода, с който провежда отбраната си, Дерменджиев и Първанов се ориентират към посланичество на страни, които търсят пари от България.
През април предходната година в Министерство на финансите идва уведомително писмо, че наследниците на Литовския предприемач Денис Ершов, представлявани точно от Международна арбитражна камара (фирма в Ню Йорк, от която е част Първанов) и Адвокатско сдружение „ Симеонов & Дерменджиев “ претендират от България 840 млн. щатски $ с желание да заведат международно арбитражно дело против страната в Международния център за разрешаване на капиталови разногласия към Световната банка.
Първанов съставлява също израелските предприемачи Моти Рамот и Рами Леви, притежатели на компанията „ Витоша Ризорт 2000 “ в иск за 154 млн. евро. още веднъж пред задграничен арбитраж. Колко сполучливо се оправя, още не може да се каже, защото няма нито съглашение, нито арбитражно решение.
След като Ивайло Дерменджиев е определен за ръководител на Висшия адвокатски съвет, на 6 октомври предходната година адвокатската фирма му праща писмо до White&Case – една от компаниите, които съставляват България. След като акцентират какъв брой огромен юрист е самият Дерменджиев, от адвокатската фирма пращат благопожелания и упования за съдействие в постигането на съществуващи и евентуално бъдещи общи цели.
Месец по-късно са третите за предходната година избори, новоизбраната коалиция се спогажда прерогативът на финансовото министерство да провежда отбраната на страната да се трансферира към правосъдното министерство. Дирекцията, отговаряща за това, би трябвало да се закрие. Официалният претекст на правосъдното министерство е, че по този начин ще се реализира повече успеваемост и администрациите в разнообразни ведомства, отговарящи за сходни процеси, ще се слеят в една.
Неофициално, двама някогашни министри на финансите изясняват, че борбата е за адвокатските възнаграждения, а упованията им са незабавно щом правосъдното министерство получи власт, то да разпореди отбраната на български адвокатски фирми. За да стане това, Министерство на правораздаването предлага промени в Гражданско процесуалния кодекс.
По време на наложителното публично разискване Висшият адвокатски съвет, чийто ръководител е Дерменджиев разисква обща позиция, само че до такава не се стига, тъй като болшинството са срещу. Негативни мнения пращат също Върховният касационен съд, професорите Ангел Калайджиев и Пламен Киров. Това принуждава ръководителя на ВАдС да прати свое мнение, какъв брой хубаво ще е в случай че прехвърлянето на прерогатива от финансите към правораздаването се случи. Професионалната общественост реагира мощно отрицателно. В Народното събрание постъпва мнение, целящо особено да обори причините на Дерменджиев.
Твърденията на юрист Дерменджиев, меко казано, са направени на пух и прахуляк от контрааргументите на професора по право от Нов български университет Благой Видин. Не става въпрос единствено за надделяваща обосновка. Професор Видин потвърждава някои изказвания като в действителност погрешни, оспорва изказванията на Дерменджиев какво право ще стане централно за арбитражите в бъдеще, пред кои съдилища, ще се повдигат исковете и изказванията за „ ненадмината правна експертиза “ на правосъдното министерство (линк).
Категоричната опозиция на голямата част от юридическото съсловие принуждава правосъдното министерство да отдръпна законопроекта си.
Следва втори напор, само че към този момент министърът на финансите Асен Василев предлага смяна в Устройствения устав на министерството, с която се разкрива Институт за стратегически разбори и прогнози (нещо като закритата от Симеон Дянков през 2020 година Агенция за стопански разбори и прогнози). За задачата Дирекция „ Съдебна отбрана “ в Министерство на финансите, отговаряща точно за организация на представителството ни по каузи, би трябвало да се закрие. Служителите й да се трансферират в правосъдното министерство (ако се навият), а шефът, да се редуцира.
За да се стигне до тук дирекцията към този момент е привлякла неприязънта на Василев. Именно тя изготвя питане до американските юристи на България по какъв начин би трябвало държавното управление да третира глобените българи по американския закон „ Магнитски “, както и техните родственици и компании. Отговорът на американците е, че всяка страна, друга от Съединени американски щати, е свободна да работи със сънкционираните и няма да последват никакви наказания, нито за нея, нито за нейни жители, нито за нейни компании. Единственото ограничаване е банки да не реализират доларови преводи от и за глобените, или от тяхно име и в техен интерес, доколкото е допустимо да го открият в границите на рационалните старания.
Наученото сигурно не се е харесало на Василев, тъй като не води до никаква смяна във водената към този момент политика. Създадените „ черни описи “ остават, до момента в който българският съд не ги отстранява като противозаконни. Становището от американските юристи се крие и до през днешния ден, което демонстрира, че Дирекция „ Съдебна отбрана “ се явява нещо като административна съвест на Асен Василев, която изпитва институционална вина вместо него и той с наслада е подготвен да се освободи от нея.
Против самодейността се изрича и трети някогашен министърна финансите – Петър Чобанов, който в изявление пред Нова ТВ през юли подлага на критика държавното управление на Кирил Петков, че в последните си дни с разпореждане трансформира 140-годишната одобрена и сполучлива процедура за организация на държавната отбрана, с капацитет да ни коства милиарди. Това не стопира кабинета „ Петков “, и той приема Постановление на Министерски съвет за прекачване на прерогатива в правосъдното министерство.
Дни по-късно на власт идва служебното държавно управление на Гълъб Донев и анулира прехвърлянето с ново разпореждане. Връщайки прерогатива в Министертво на финансите кабинетът усилва с 50 милиона лв. бюджета му, с цел да може то да се разплати с юристите ни, към които страната е натрупала просрочия за близо 30 милиона лв. единствено към края на юни. Въпросните 50 млн. лева бяха извадени от бюджета на финансите през февруари с концепция да се дадат на правосъдното министерство и тогава смяната не провокира обществено внимание. Едва връщането на парите към финансовото министерство обаче става мотив за ново включване на Дерменджиев и Първанов.
Тук самодейността е по две посоки. От една страна Дерменджиев води връзка от името на Висшия адвокатски съвет с Министерство на финансите без да е получил единодушие за такава от останалите членове, а от друга уеб сайтът Bird.bg подема акция очерняща съществуващия модел за организация на държавното посланичество и обслужващите адвокатски фирми. С фейсбук мнения се включва и профил с името и фотографията на юрист Първанов.
В тристранично питане, подпечатано с щемпел на Висшият адвокатски съвет, само че без текстът му да е утвърден от членове на съвета, юрист Дерменджиев обръща внимание, че служебното държавно управление анулира ПМС-то на кабинета „ Петков “ и оставя функционалността по образуване на държавната отбрана в интернационалните капиталови разногласия на Министерство на финансите. Споменава и върнатите в МФ 50 млн. лева, като нещо ново, без да се държи сметка, че по-рано същата сума е извадена от бюджета на финансите.
Дерменджиев желае финансовото министерство да показа информация за всички искове против страната и техния излаз, за всички правни компании, които са ни представлявали, за техните възнаграждения, за юристи, работили като подизпълнители, и за специалисти, наемани от представтелите ни през последните години, както и за техните хонорари.
Ако ставаше дума за изгубени каузи, сходно питане щеше да наподобява на състоятелен блян към гласност по какъв начин се пилеят държавни пари и кои прибират най-вече. Но когато България няма изгубени каузи, информацията, която се търси, по метода, по който се търси и от индивида, който я търси, повече припомня за опит да се придобие непознато знание и непознато ноу хау, с цел да може от него да се възползват трети лица.
Отговорът на Министерстов на финансите демонстрира институционална неотстъпчивост, каквато не се е срещала от дълго време по българските географски ширини. Той стартира почтително и дава дължимите от отговорно държавно управление пояснения.
Дава сравка по какъв начин се избират адвокатските адвокатски фирми – не с социална поръчка всякога, когато против нас се заведе дело, тъй като това би могло да докара до пагубна веселба. Вместо това се подписват рамкови съглашения, като при избора се взимат поради почасовата ставка на адвокатските възнаграждения (сътрудници, сътрудници, старши и ръководещи партньори), условие за присъединяване в делата ни на съответен брой юристи с сполучлив опит в интернационалните разногласия, съществуване на застраховка професионална отговорност и така нататък
Двете адвокатски фирми, които понастоящем ни пазят са Arnold & Porter и White & case, които са надлежно с 84% и 72% извоювани каузи и се класират на първите две места в света по успеваемост в вида каузи, за които ги наема страната.
Министерство на финансите показва кои са българските адвокатски адвокатски фирми, наемани като подизпълнители от задграничните правни адвокатски фирми, само че отхвърля да уточни данни за консултантите и специалистите, техните възнаграждения и така нататък Изтъква, че не е задължено да води вида аналитичност, който изискват от Висшия адвокатски съвет. Нещо повече.
Обръщат внимание, че съгласно Закона за адвокатурата (по-специално член 122) Висшият адвокатски съвет няма отношение към организацията и провеждането на процесуалното посланичество на страната пред българските съдилища, пред задгранични съдилища и по интернационалните арбитражни разногласия. Тоест, ръководителят на ВАдС придава незаслужена значимост на ръководената от него организация във формулирането на учредения, на които желае информация от финансовото министерство. След това нещата получават персонален темперамент.
Министерство на финансите припомня на юрист Дерменджиев, че наследниците на литовския предприемач Денис Ершов търсят от страната 840 млн. щатски $ и техни представители са точно International Arbitration Chambers от Ню Йорк (кантора, в която работи Първан Парвънов) и българската адвокатска фирма „ Симеонов и Дерменджиев “.
„ Като се има поради посоченото по адрес на ръководителя на Висшия адвокатски съвет – адв. доктор Ивайло Дерменджиев е налице спор на интерси във връзка с въпросите, свързани с организирането и провеждането на представителството на страната по интернационалните арбитражни каузи, доколкото той е юрист на насрещни на страната страни “, се споделя в писмото на финансовото министерство. То натъртва също, че в случай че ВАдС излезе със мнение по отношение на постановлението на служебното държавно управление, с което анулира постановлението на кабинета „ Петков “ за прекачване на правосъдната отбрана като отговорност от финансовото към правосъдното министерство, в случай че юрист Дерменджиев взе участие в съставянето му, то мнението ще се преглежда като предоставено при съществуване на сериозен спор на ползи.
Следва медийна офанзива от уеб страницата bird.bg. Първо през фейсбук статус, който хвали Министерство на правораздаването, че пробвало да се захване с организация на държавната отбрана и внушава, че е нормална процедура да губим милиарди („ Те по този начин го съставляват, че нормално България губи милиарди “ – откъс от статуса), изхождайки от единствената загуба – проблема с АЕЦ „ Белене “, по който страната не губи. Губи НЕК.
Отдолу разяснява профил с името и фотографията на юрист Първанов, който декларира: „ Мога да потвърдя от първа ръка, че МФ и юристите му харчат извънредно безпричинно. Първо, водят се каузи, които изобщо не би трябвало да се водят; след това, водят се на цени, които са надути и непазарни; трето, в границите на самите арбитражи се повдигат безумни причини, които още през цялото време е ясно, че няма да са сполучливи, единствено да има какво да работят адвокатите; и четвърто логистиката по (безумните) причини е безусловно непотребна (пример: превежда се 2300 страници законодателство, от което по делото са относими 30 страници; Превеждат се идентични документи към този момент приложени от едната страна в по-ранна фаза на производството; наемат се “експерти ”, които не са специалисти по съответния проблем по делото, които пишат хиляди страници тенденциозен; необективен текст, единствено, с цел да се заплащат възнаграждения и да се основава “материал ”, който юристите (които са на $600-$800 на час) да обработват). И по този начин, колелото се върти…. “
Профилът не прецизира, дали е добил това усещане от личен опит в арбитражните борби против страната и дали действително не се жалва от обстоятелството, че страната пробва да спести пари на данъкоплатците, като поставя старания да завоюва делото, по което е ответник на неговите клиенти – Моти Рамот и Рам Леви. Опитва ли профилът да каже: Държавата заплаща доста, с цел да може безапелационно да обори аргументацията, която аз и моите сътрудници сме подготвили за клиентите ни за да им докараме 150 милиона евро от джоба на българските данъкоплатци с делото, което водят против България.
Когато същият профил декларира, че знае „ от първа ръка “ по какъв начин страната води каузи, които съгласно него „ изобщо не би трябвало да се водят “, би трябвало да посочи желае ли страната да абдикира и да развее бялото знаме точно по негово дело. Просто да посочи кардинално ли приказва, или изхождайки от частен интерес, което го слага в спор на ползи също като Ивайло Дерменджиев, когато бидейки страна, пробва да въздейства върху метода, по който страната провежда отбраната си. Коректността го изисква.
Седмица след този статус в уеб страницата Bird.bg излиза публикацията „ Три адвокатски фирми прибират милиони за арбитражни каузи на България, Цеко, Ковачки и Пеевски “. Като създател е посочен Гешо Иванов, вероятно псевдоним, фиктивен от заиграване с името на основния прокурор Иван Гешев.
Текстът е образец за антижурналистика.
Приложени са всички принадлежности на омаскаряването, познати още от времето на Алеко Константинов. Твърдения не се вършат, има единствено внушения, основани на обстоятелства. Внушенията показват адвокатските адвокатски фирми, представляващи България съзаклятници в отбраната на всичко неприятно у нас, което съгласно Bird.bg включва Пеевски, Христо Ковачки, Ахмед Доган (наречен „ почетен дюнерджия “). Намеква се, че юристите ни в спор на ползи жертват българския интерес с цел да защитят съветския, тъй като Русия им плащала повече по други каузи, за които ги е наела. Пак не се споделя нищо в прав текст, апелът е „ сами преценете по кое дело американската адвокатска фирма се е старала повече “, Твърди се, че адвокатски фирми с хиляди чиновници и милиарден оборот са „ абонирани за държавната ханилка “, като че ли България е някакъв основен пазар за юристите и без поръчките от българското държавно управление те ще би трябвало да затворят. В пасквила за следващ път се итерира за изгубения арбитраж на НЕК против " Атомстройекспорт " и отхвърли да се апелира решението, с което сме наказани да платим 600 млн. евро.
Премълчава се, че България е спечелила всички интернационалните арбитражни каузи, по които отбраната е проведена от МФ и като ответник е постигнала 99,99% отменяне на предявените искания в размер на 1,349 милиарда евро и 1,336 милиарда щатски $, а като просител по едно дело са ѝ присъдени 80,6 милиона евро. Това е един от най-хубавите резултати, реализирани освен в Източна Европа, само че и в Европа и света като цяло.
И в този момент за десерт. Адвокат Първан Първанов е кандидатствал за работа в White & Case, само че не е бил нает. Същата адвокатска фирма, на която другояче страната плащала прескъпо.
Като се тегли чертата се получава следното.
Адвокати, които в началото недоволстват, че страната не разрешава на адвокати от техния сан да я съставляват, било то непосредствено, или като подизпълнители, смятат, че страната прави безобразия, само че все пак я поучават по какъв начин да се пази, когато я съдят за въпросните безобразия. След това въпросните юристи стартират да съставляват трети страни, които съдят България или имат намерение да я съдят и в това време самите юристи нападат метода, по който България провежда отбраната си и желаят моделът да бъде изменен, когато историята е посочила, че работи безотказно.
От политическа позиция заклчюенията също са забавни.
В последните 12 месеца „ Да България “ и „ Продължаваме промяната “ умишлено или не, за подтекста, в който прокарват самодейността си, пробват да трансферират организирането на държавното преставителство от Министерство на финансите в Министерство на правораздаването. Последователното изпитание се показва в предлагането на една зоконодателна смяна и две постановления на Министерски съвет във време, когато каузи за милиарди са във финалната си фаза. Тази упорита безнаказаност би трябвало да се помни и да се прибавя към оня милиард, който Продължаваме промяната ни докараха да плащаме под формата на спомагателни лихви по новите държавни заеми.
Псевдореформата на някогашния правосъден министър Надежда Йорданова устройваше съвършено юристите, които съдят България и внасяше неустановеност в отбраната на самата страна.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ