Какво е работното време в Европа и как се определя то
Германският профсъюз " И Ге Метал " (IG Metall) води борба с работодателите, с цел да понижи, при избрани условия, работната седмица до 28 часа в металургичния бранш. " Франс прес " прави обзор на работното време в редица страни в Европа:
Определено от закона работно време и максимумът му
Във Франция продължителността на работното време, избрана от закона, над която часовете се считат за спомагателни, е 35 часа, само че в множеството страни тя е 40 часа. Така е в Италия, Полша, Австрия и Испания.
По време на рецесията обаче бяха подписани краткотрайни съглашения в някои испански компании, и то най-много в автомобилостроителния бранш, с цел да се понижи броят на работните часове за пък да се избегнат уволнения.
В Полша в трудовия контракт може да се включи уговорка за трудова седмица над 48 часа, както е да вземем за пример в бранша на опазването на здравето, където има дефицит на лекари.
В някои страни обаче продължителността на работното време не е несъмнено със специфичен закон. Така е в Германия и във Финландия, където браншовите организации вземат решение този въпрос.
Във Англия законът дефинира единствено оптималната дълготрайност на работната седмица от 48 часа от 1998 година. При все това може да се работи и повече, в случай че служителят го желае или пък в случай че работодателят упорства (в този случай служащият има правото да откаже). Превишаване не може да има в избрани браншове (авиокомпаниите, флота или в някои браншове на пътния транспорт). За работещите, които са под 18 години, таванът е редуциран до 40 часа седмично.
Работната седмица от 48 часа е максимумът, избран от Брюксел (има и изключения). Тази дълготрайност на работната седмица и оптималните възможни тавани не отразяват действителната работна седмица, която може да подхранва публичния спор в разнообразни страни.
Допълнителни часове
Във Англия законът не планува спомагателни часове, само че компанията или груповият трудов контракт могат да създадат това.
В Германия и в Италия в груповия трудов контракт се дефинира и заплащането им.
Във Франция освобождението от налози на възнагражденията за спомагателни часове, което бе въведено сред 2007 и 2012, бе отстранено по време на ръководството на президента Франсоа Оланд. Сегашният държавен глава Еманюел Макрон не е планувал в програмата си проекти да върне тази процедура. Той обаче даде обещание да има освобождение от налози на обществените вноски по тези спомагателни часове, което бе в действие и по време на ръководството на Никола Саркози.
Има ли спор?
В Австрия имаше спор. Само че за разлика от обстановката в Германия, той е към удължаването на оптималната дълготрайност на работното време. Новото съдружно държавно управление на крайната десница желае да я вдигне до 12 часа на ден или до 60 часа седмично (спрямо сегашните надлежно 10 и 50 часа). Това предложение бе приветствано от работодателите и подложено на критика от синдикатите.
Във Финландия държавно управление на центриста Юха Сипиле, чийто кабинет е последовател на строгите ограничения на икономии, издейства подписването през юни 2016 на " пакта за конкурентоспособност ", с който огромна част работещите да се трудят 24 часа в допълнение през годината, без за тях да им се заплаща. Съпротивата бе слаба, тъй като след години на криза финландците са станали отстъпчиви.
Във Франция дебатът за 35-часовата работна седмица постоянно се възобновява, и то най-много преди избори, само че анулацията й съвсем не се слага като проблем. А пък държавното управление няма и желание да я реформира. Компаниите към този момент употребяват многочислените налични благоприятни условия за по-гъвкави дейности./БТА
Определено от закона работно време и максимумът му
Във Франция продължителността на работното време, избрана от закона, над която часовете се считат за спомагателни, е 35 часа, само че в множеството страни тя е 40 часа. Така е в Италия, Полша, Австрия и Испания.
По време на рецесията обаче бяха подписани краткотрайни съглашения в някои испански компании, и то най-много в автомобилостроителния бранш, с цел да се понижи броят на работните часове за пък да се избегнат уволнения.
В Полша в трудовия контракт може да се включи уговорка за трудова седмица над 48 часа, както е да вземем за пример в бранша на опазването на здравето, където има дефицит на лекари.
В някои страни обаче продължителността на работното време не е несъмнено със специфичен закон. Така е в Германия и във Финландия, където браншовите организации вземат решение този въпрос.
Във Англия законът дефинира единствено оптималната дълготрайност на работната седмица от 48 часа от 1998 година. При все това може да се работи и повече, в случай че служителят го желае или пък в случай че работодателят упорства (в този случай служащият има правото да откаже). Превишаване не може да има в избрани браншове (авиокомпаниите, флота или в някои браншове на пътния транспорт). За работещите, които са под 18 години, таванът е редуциран до 40 часа седмично.
Работната седмица от 48 часа е максимумът, избран от Брюксел (има и изключения). Тази дълготрайност на работната седмица и оптималните възможни тавани не отразяват действителната работна седмица, която може да подхранва публичния спор в разнообразни страни.
Допълнителни часове
Във Англия законът не планува спомагателни часове, само че компанията или груповият трудов контракт могат да създадат това.
В Германия и в Италия в груповия трудов контракт се дефинира и заплащането им.
Във Франция освобождението от налози на възнагражденията за спомагателни часове, което бе въведено сред 2007 и 2012, бе отстранено по време на ръководството на президента Франсоа Оланд. Сегашният държавен глава Еманюел Макрон не е планувал в програмата си проекти да върне тази процедура. Той обаче даде обещание да има освобождение от налози на обществените вноски по тези спомагателни часове, което бе в действие и по време на ръководството на Никола Саркози.
Има ли спор?
В Австрия имаше спор. Само че за разлика от обстановката в Германия, той е към удължаването на оптималната дълготрайност на работното време. Новото съдружно държавно управление на крайната десница желае да я вдигне до 12 часа на ден или до 60 часа седмично (спрямо сегашните надлежно 10 и 50 часа). Това предложение бе приветствано от работодателите и подложено на критика от синдикатите.
Във Финландия държавно управление на центриста Юха Сипиле, чийто кабинет е последовател на строгите ограничения на икономии, издейства подписването през юни 2016 на " пакта за конкурентоспособност ", с който огромна част работещите да се трудят 24 часа в допълнение през годината, без за тях да им се заплаща. Съпротивата бе слаба, тъй като след години на криза финландците са станали отстъпчиви.
Във Франция дебатът за 35-часовата работна седмица постоянно се възобновява, и то най-много преди избори, само че анулацията й съвсем не се слага като проблем. А пък държавното управление няма и желание да я реформира. Компаниите към този момент употребяват многочислените налични благоприятни условия за по-гъвкави дейности./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ