Ерих Кестнер за неправилните въпроси
Германският публицист Ерих Кестнер е освен един от най-любимите създатели за деца (нали помните " Хвърчащата класна стая ", " Двойната Лотхен " и " Антон и Точица "?), само че и един от най-задълбочените и сериозни мозъци на 20. век.
Той в никакъв случай не подминава с безмълвие недъзите на актуалното общество, по този начин и не приема, че войната е нужна на хората и не стопира да подлага на критика режима на националсоциалистите през 30-те и 40-те години, макар всички проблеми, които му донася това. През 1933 година на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и " нездравите " произведения на доктор Кестнер. Сред тълпата, която безмълвно следи пламъците, е и самият публицист. Обявен за " политически обезсърчителен ", той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е задържан и като по знамение се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер не разрешава издаването на творбите му в Германия.
Тук ви представяме едно от по-малко известните есета на Кестнер, в което писателят с присъщия си комизъм и духовитост визира тематиката за " неправилните " (а може би неуместни?) въпроси и какво прави нашето общество с тях. Макар и писана преди съвсем век, творбата звучи доста настоящо и през днешния ден. Чудесният превод е дело на Венцеслав Константинов.
“От въпросите пониква всяко цвете,
което радостни земята суха — помислете
за детския въпрос: „ А вятърът къде е,
щом вън не духа? “
“Въображаемата градина, в която се засяват въпроси и поникват отговори, е голяма. Има потребни въпроси сходно на потребните растения и техните отговори се отличават с огромна хранителност. Има декоративни въпроси с много пъстроцветни отговори, които ни забавляват. За дома те са добра декорация, до момента в който увехнат. А и техните искания не са по-големи. Има и помпозни въпроси. Тях Тухолски наричаше „ пруплеми “. Техните настръхнали отговори заемат много огромно място в градината. Но те имат известност и са доста публикувани. Има паразитни въпроси, както и такива отговори. Те обичат да се присламчват до същински грубите и тъмни въпроси и, незабелязани от тях, да живеят на гърба им. Има негодни за приложимост и отровни отговори, които съвсем не се разграничават от безвредните. А всякакви плевели, непосети от никого, разрастват буйно измежду ароматните треви и цветното зеле на отговорите.
