Германският канцлер Олаф Шолц е нещо като рядкост сред европейските

Германският канцлер Олаф Шолц е нещо като необичайност измежду европейските водачи: на 64 години той е политик от 90-те години на предишния век. Антонио Коща от Португалия и Клаус Йоханис от Румъния са единствените други водачи, които са духнали най-малко 60 свещички на тортата си за рождения ден.

Междувременно девет от 27-те водачи на Европейски Съюз са на четиридесет години. Един от тях, финландката Сана Марин, към момента не е достигнала тази граница.

Според отчет на Блумбърг за 2019 година междинната възраст на международните водачи се е нараснала от 50-те години на предишния век насам, само че европейските държавни ръководители не съблюдават тази наклонност. Те се подмладяват от началото на 80-те години на предишния век, когато междинната възраст е била 67 години.

Днес междинната възраст е едвам 53 години, съгласно разбор на Евронюз.

Навсякъде на континента министър-председателите и президентите освен стават по-млади, само че и нормално имат по-малко опит в законодателната или формалната политика, преди да заемат висшия пост. Те също по този начин са по-малко подвластни от главните партии.

Френският президент Еманюел Макрон влезе в формалната политика едвам пет години преди да стане президент през 2017 година на 39-годишна възраст, което го направи най-младият водач на Франция след Наполеон.

Риши Сунак е три години по-млад от него, само че прекара единствено седем години в Камарата на общините, преди да стане министър-председател на Англия през октомври предходната година. Сунак е най-младият министър председател от момента на незабравимия Робърт Дженкинсън, който встъпи в служба през 1812 година

Италия имаше най-младия си министър-председател през 2014 година, Ирландия - през 2017 година, а Украйна - през 2019 година През 2017 година Себастиан Курц стана австрийски канцлер единствено на 31 години, поставяйки връх като най-младия държавен началник в света - купа, наследена две години по-късно от 34-годишната тогава Марин от Финландия.

Ян Берц, доцент по политически науки в Тринити колидж в Дъблин, дружно с сътрудниците си Фердинанд Мюлер-Ромел и Микеланджело Верчези разгласиха през юни предходната година книга по тази тематика. Тя е озаглавена " Министър-председателите в Европа: Променящите се кариерни прекарвания и профили. “

Сравнявайки биографията на европейските министър-председатели сред 1945 и 2019 година, те откриват, че към половината от встъпилите в служба сред 2000 и 2019 година са работили по-малко от шест години като членове на Народното събрание.

Това е приблизително с една година по-малко от техните прародители през предходното десетилетие. Освен това те са имали приблизително 10 месеца по-малко опит като министри в кабинет.

Професионалният опит на европейските водачи е станал по-малко политически и повече механически, установяват още Берц и сътрудниците му. В прочут смисъл европейските водачи към този момент не са кариерни политици, каквито бяха преди.

Бизнес обучение е пътят, който избраха Макрон и Сунак, както и белгийският министър-председател Александър Де Кро да вземем за пример. Лео Варадкар, актуалният ирландски министър-председател, е бил доктор преди да стартира да се занимава с политика, а украинският Володимир Зеленски - артист.

Една от главните аргументи за тази наклонност е упадъкът на главните партии, сподели Берц пред Евро нюз.

" Вместо да избират претендент за министър-председател или президент с богат политически опит, политическите партии от ден на ден избират претенденти със симпатична персона, харизма и публично самопризнание ", сподели той.

" Това улеснява по-неопитните политици да се издигат в редиците на политическите партии и да навлизат на висши управителни постове на по-млада възраст. "

Анализаторите показват и други аргументи. Телевизията и обществените медии дадоха по-голяма естрада и власт на обособени политици. Тези платформи са склонни да се концентрират върху личността на обособените политици.

Упадъкът на главните партии улесни водачи като Макрон да основават свои лични политически принадлежности.

Политиката стана по-стресираща във времената на денонощния новинарски цикъл и възходящото значение на обществените медии. Това още веднъж е в интерес на по-младите политици, които имат по-голяма устойчивост и са по-добри в актуалната връзка.

Досега наклонността клони към водачи мъже, считат анализаторите.

Въпреки че Мете Фредериксен стана най-младият датски министър-председател през 2019 година, преди този момент тя имаше четири години опит като министър в кабинета и над 17 години в датския парламент.

Катрин Якобсдотир има 10 години в Алтинга (парламента), преди да стане министър-председател на Исландия през 2017 година, тогава на 41 години. Кая Калас, министър-председателят на Естония, също влезе за първи път в Народното събрание 10 години преди да заеме висшия пост.

Новият министър-председател на Италия, 45-годишната Джорджия Мелони, става народен представител през 2006 година Преди да заеме висшия пост предходната година, е заемала няколко значими длъжности.

Изключение прави сегашният министър-председател на Финландия Сана Марин, която е работила единствено четири години като народен представител, преди да заеме премиерския пост през 2019 година, едвам на 34 години.

Необходими са и повече проучвания за това дали по-младата кохорта от водачи в Европа е проблематична.

Бившият австрийски канцлер Курц беше " канцлер с медийни умения, който пристигна на власт, обещавайки " нов жанр " на политиката ", както се изрази един вестник. Първото му държавно управление обаче устоя единствено две години и беше свалено с избор на съмнение след корупционен скандал. Няколко месеца по-късно той още веднъж зае канцлерския пост, само че второто му държавно управление продължава по-малко от две години, още веднъж поради друго следствие за корупция. Наследникът на Курц, 50-годишният Карл Нехамер, стана политик едвам през 2017 година

Таави Ройвас стана министър-председател на Естония през 2014 година единствено на 35 години, само че съдружното му държавно управление се разпадна след избор на съмнение по-малко от две години по-късно. През 2020 година той разгласи отдръпването си от политиката.

Словашкият Едуард Хегер, в този момент на 46 години, който за първи път зае място в еднокамарния Национален съвет през 2016 година, също се сблъска с сложен премиерски мандат и загуби вота на съмнение предишния месец.

Изтъкнати фигури с десетилетен политически опит, като някогашните немски канцлери Ангела Меркел и Хелмут Кол или някогашния френски президент Франсоа Митеран, са необичайност в днешно време, което може да се окаже проблем в спешни обстановки.

Някои считат, че по-възрастните политици са привикнали с дипломатическия протокол, до момента в който тези с богат опит в законодателната политика са имали повече време да се научат да вършат взаимни отстъпки и да подписват покупко-продажби с конкурентни политици. Това може да направи техните държавни управления по-стабилни.

През 2021 година Берц от Тринити Колидж Дъблин разгласява друга публикация по този въпрос.

Резултатите демонстрират, че един министър-председател не се нуждае от огромен политически опит, с цел да бъде сполучлив, споделя той.

Първите четири години, които бъдещият водач прекарва като парламентарист, усилват в най-голяма степен представянето му като министър-председател. Изглежда обаче, че повече години, прекарани в Народното събрание, не носят особена изгода. /БГНЕС, Евронюз

през днешния ден бг