Руски провокации над Балтика: Стратегията на Москва за натиск вър...
Германските Военновъздушни сили оповестиха, че съветският разследващ аероплан Ил-20М е изключил транспондерите си и е пренебрегнал опитите за връзка. Юрофайтер-ите са изхвърчали от базата в Росток-Лааге, с цел да пресрещнат машината, до момента в който тя летяла в интернационалното въздушно пространство, написа The Guardian.
Напрежението сред НАТО и Русия внезапно се ускори след поредност от дейности, които европейските държавни управления дефинират като умишлени и провокативни актове от страна на Кремъл. В петък три съветски изтребителя МиГ-31 нарушиха естонското въздушно пространство в региона на Финския залив. Москва отхвърля.
Реакцията на Съединени американски щати и Естония
Запитан дали Съединени американски щати са подготвени да защитят страните от Европейски Съюз от нова съветска експанзия, Доналд Тръмп в неделя съобщи: „ Да, бих го направил. Бих го направил “. Той добави, че „ не харесва “ съветското въздушно навлизане, само че не е бил в детайли осведомен със случая.
Естония осъди „ наглото “ държание на Кремъл. Талин заяви, че привиква изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за първи път от 34-годишното си участие. Световните водачи се събират тази седмица в Ню Йорк за Общото заседание на Организация на обединените нации.
Естонският външен министър Маргус Цахкна съобщи, че нарушаването е „ част от по-широк модел на ескалация от Русия – както районно, по този начин и световно “. Той напомни и случаи на нарушавания на полското и румънското въздушно пространство. „ Това държание изисква интернационален отговор “, акцентира Цахкна.
НАТО и районната сигурност
Естония – корав покровител на Украйна – изиска съвещания по член 4 от контракта на НАТО, който разрешава на съдружниците да заседават, когато сигурността им е застрашена. Миналата седмица полският външен министър Радек Сикорски съобщи, че Москва „ тества “ реакциите на НАТО с „ постепенни “ враждебни стъпки, които не стигат до открит боен спор.
Думите му на конференция в Киев пристигнаха откакто 19 съветски дрона паднаха на полска територия. През уикенда мъж, търсещ гъби, откри остатъци от примамка-дрон в гора край село Сулмице, в Замошчки окръг.
Нови офанзиви и тактика на Москва
Късно в неделя съветското министерство на защитата заяви, че украинска офанзива с дрон по курортна зона в Крим е умъртвила двама души и е ранила 15.
Според Bloomberg, базирайки се на източници от Кремъл, Владимир Путин е стигнал до извода, че Съединени американски щати надали ще създадат доста за подсилване на украинската защита след августовската му среща с Доналд Тръмп в Аляска. Москва възнамерява да ускори офанзивите, с цел да принуди Киев да капитулира, твърди организацията.
Има данни, че Вашингтон обмисля понижаване на военната помощ за Латвия, Литва и Естония, които граничат с Русия.
Естонският министър на защитата Хано Певкур разяснява, че дейностите на Русия целят да отклонят вниманието на Запада от Украйна. „ Точно това желае Русия – да спрем да оказваме помощ на Украйна и да се концентрираме върху личния си двор. Това е главната ѝ цел “, сподели той.
Реакции в Европа
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс предизвести във Фейсбук, че съществува риск от „ сериозен спор “, в случай че Русия продължи да предизвика НАТО в идните седмици. „ Европейските държавни управления не желаят по-широка война, само че нямат избор с изключение на да реагират “, съобщи той.
„ Русия прави задоволително, с цел да наподобява, че не прекрачва границата. Но познавайки логиката в Москва и честата непросветеност на разнообразни равнища, този [конфликт] може да се случи. Отговорността ще е на Кремъл “, добави Ринкевичс.
Чешкият президент Петр Павел прикани НАТО да реагира уверено на съветската експанзия и да остане обединен. „ За страдание, това е баланс на ръба на спора, само че да се отстъпи пред злото е просто невероятно “, съобщи той.
Позицията на Москва и Киев
Русия упрекна Англия, че е измежду водещите страни в „ про-военния лагер “. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че опитите на Запада да оказва напън няма да проработят и няма да оказват помощ за прекратяването на войната в Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски, преди заминаването си за Организация на обединените нации, съобщи, че е подготвен за диалози с Путин или за обща среща с него и Доналд Тръмп. Москва отговори, че това е допустимо единствено когато бъдат решени „ коренните аргументи “ за войната – т.е. когато Украйна капитулира.
Напрежението сред НАТО и Русия внезапно се ускори след поредност от дейности, които европейските държавни управления дефинират като умишлени и провокативни актове от страна на Кремъл. В петък три съветски изтребителя МиГ-31 нарушиха естонското въздушно пространство в региона на Финския залив. Москва отхвърля.
Реакцията на Съединени американски щати и Естония
Запитан дали Съединени американски щати са подготвени да защитят страните от Европейски Съюз от нова съветска експанзия, Доналд Тръмп в неделя съобщи: „ Да, бих го направил. Бих го направил “. Той добави, че „ не харесва “ съветското въздушно навлизане, само че не е бил в детайли осведомен със случая.
Естония осъди „ наглото “ държание на Кремъл. Талин заяви, че привиква изключително съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за първи път от 34-годишното си участие. Световните водачи се събират тази седмица в Ню Йорк за Общото заседание на Организация на обединените нации.
Естонският външен министър Маргус Цахкна съобщи, че нарушаването е „ част от по-широк модел на ескалация от Русия – както районно, по този начин и световно “. Той напомни и случаи на нарушавания на полското и румънското въздушно пространство. „ Това държание изисква интернационален отговор “, акцентира Цахкна.
НАТО и районната сигурност
Естония – корав покровител на Украйна – изиска съвещания по член 4 от контракта на НАТО, който разрешава на съдружниците да заседават, когато сигурността им е застрашена. Миналата седмица полският външен министър Радек Сикорски съобщи, че Москва „ тества “ реакциите на НАТО с „ постепенни “ враждебни стъпки, които не стигат до открит боен спор.
Думите му на конференция в Киев пристигнаха откакто 19 съветски дрона паднаха на полска територия. През уикенда мъж, търсещ гъби, откри остатъци от примамка-дрон в гора край село Сулмице, в Замошчки окръг.
Нови офанзиви и тактика на Москва
Късно в неделя съветското министерство на защитата заяви, че украинска офанзива с дрон по курортна зона в Крим е умъртвила двама души и е ранила 15.
Според Bloomberg, базирайки се на източници от Кремъл, Владимир Путин е стигнал до извода, че Съединени американски щати надали ще създадат доста за подсилване на украинската защита след августовската му среща с Доналд Тръмп в Аляска. Москва възнамерява да ускори офанзивите, с цел да принуди Киев да капитулира, твърди организацията.
Има данни, че Вашингтон обмисля понижаване на военната помощ за Латвия, Литва и Естония, които граничат с Русия.
Естонският министър на защитата Хано Певкур разяснява, че дейностите на Русия целят да отклонят вниманието на Запада от Украйна. „ Точно това желае Русия – да спрем да оказваме помощ на Украйна и да се концентрираме върху личния си двор. Това е главната ѝ цел “, сподели той.
Реакции в Европа
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс предизвести във Фейсбук, че съществува риск от „ сериозен спор “, в случай че Русия продължи да предизвика НАТО в идните седмици. „ Европейските държавни управления не желаят по-широка война, само че нямат избор с изключение на да реагират “, съобщи той.
„ Русия прави задоволително, с цел да наподобява, че не прекрачва границата. Но познавайки логиката в Москва и честата непросветеност на разнообразни равнища, този [конфликт] може да се случи. Отговорността ще е на Кремъл “, добави Ринкевичс.
Чешкият президент Петр Павел прикани НАТО да реагира уверено на съветската експанзия и да остане обединен. „ За страдание, това е баланс на ръба на спора, само че да се отстъпи пред злото е просто невероятно “, съобщи той.
Позицията на Москва и Киев
Русия упрекна Англия, че е измежду водещите страни в „ про-военния лагер “. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че опитите на Запада да оказва напън няма да проработят и няма да оказват помощ за прекратяването на войната в Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски, преди заминаването си за Организация на обединените нации, съобщи, че е подготвен за диалози с Путин или за обща среща с него и Доналд Тръмп. Москва отговори, че това е допустимо единствено когато бъдат решени „ коренните аргументи “ за войната – т.е. когато Украйна капитулира.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ