Германските медии постепенно разкриват за нечовешките условия на труд в

Германските медии последователно разкриват за нечовешките условия на труд в кланиците „ Тьонис ”, където инфектираните с ковид са към този момент над 2000. Двама някогашни служащи от България описват пред вестник „ Аахенер Нахрихтен ” за невероятния физически и душевен стрес, на който са били изложени там. Изданието назовава двамата служащи Стефан и Иван, само че прецизира, че същинските им имена са били изменени, оповестява Дойче веле. Стефан работил пет месеца в кланицата, като от самото начало бил единствено нощна промяна - от 17:30 до 4 сутринта. На няколко пъти молил да не работи единствено нощем, само че никой не му обърнал внимание. 58-годишният българин мъкнел по цяла нощ 20-килограмови части месо. Месечно получавал по 1200 евро. Иван също към този момент не работи за „ Тьонис ”, а в спомените му за това място господства едно-единствено чувство: „ Студено, доста студено беше ”. „ И двамата българи непрекъснато приказват за студа в кланицата ”, отбелязва изданието и добавя: „ В отчет на Министерството на труда в Северен Рейн-Вестфалия, направен през 2019 година, също става дума за този проблем. Там се споделя, че тежкият физически труд при температури под 12 градуса и при дълготрайно работно време води до „ съществени увреждания на здравето ”. 30 месопреработвателни предприятия в провинцията са били инспектирани точно поради този проблем, като в 85% от тях са били установени „ съществени дефекти ”. От отчета не излиза наяве дали и кланицата „ Тьонис ” е била следена ”. Стефан и Иван описват, че множеството служащи остават при „ Тьонис ” единствено по няколко месеца. После или сами се отхвърлят, или ги уволняват. Стефан твърди, че това не е инцидентно: „ Изхвърлят служащите преди да са минали 6-те месеца експериментален период ”. Така наетите нямат право на цялостен отпуск, а и могат да бъдат уволнени по бързата процедура - дори и да са болни. Стефан споделя и за началници, които преднамерено пускали поточната лента на по-бързи обороти, което превръщало работата в същински пъкъл. Що се отнася до настаняването, Иван не е имал никакви проблеми. Но единствено тъй като незабавно се преместил при родственици. „ Работа, сън, работа, сън ” – по този начин протичало времето му. Стефан бил настанен в общежитие на фирмата-подизпълнител, където всичко било „ обикновено ”. „ Но надали ще се намерят доста германци, които да нарекат естествени описаните от него условия ”, разяснява „ Аахенер Нахрихтен ”. В началото живеели по двама в стая, само че още след първия месец се наложило да се сгъстят - в стаите били настанени по осем души, които си поделяли една кухня и една баня. Днес Стефан живее в друга немска провинция. Търси си нова работа и посещава курсове по немски език. „ Без езикови знания нямаш никакъв късмет ”, споделя мъжът. Иван към този момент се е уредил - работи като пощальон. „ Поне не е студено като в кланицата ”, споделя той.